Андролова: Време е Бойко Борисов да спре Плевнелиев

Извес­тна е особената неп­риязън на Джордж Сорос към бив­шия президент на САЩ Джордж Буш-младши. Сорос се раз­минава с Буш не по отношение на целите, които и за двамата са общи и съв­сем ясни: раз­ширение на Pax Americana и пос­тигане на свят, удобен и сигурен за глобал­ния капитализъм. Сорос просто не приема методите, които Джордж Буш изпол­з­ваше, за да пос­тигне тези цели. Прекалено отк­ровено Буш раз­кри кар­тите на американ­с­ките амбиции. Буш прак­тически провали играта. „Джордж Сорос и неговите неп­равител­с­т­вени организации в продъл­жение на много години тихомъл­ком раз­ширяваха границите на „свобод­ния свят“ така, че никой не забеляз­ваше. А този тек­саски цър­вул (с извинение) и банда разюз­дани неокон­сер­ватори всичко изпор­тиха“ — написа преди време извес­т­ният жур­налист Нил Кларк в британ­с­кото политическо списание New Statesman.

Много точно е изговорено как тихомъл­ком политико-корпоративният кар­тел на запад­ната док­т­рина раз­ширяваше своето влияние, сваляйки суверинитета на всички дър­жави, обект на интерес, под претек­ста за „въвеж­дане на демок­рация“, „граж­дан­ско общес­тво“ и „пазарни реформи“. Няма нищо лошо в демок­рацията, свобод­ния пазар и граж­дан­с­кото общес­тво, раз­бира се, ако зад всички тези красиви думи, не се криеше агресив­ното прев­ръщане на дър­жавите в ясни сфери на геополитическо влияние.

Каз­вам всичко това, защото все по-тъжна става кар­тината на меж­дународ­ните отношения. Тя реф­лек­тира и в бъл­гар­с­кото политическо прос­т­ран­с­тво с комични наз­начения на разни минис­три, сек­ретари, висши чинов­ници, нег­рамотни съвет­ници, чието най-важно качес­тво е принад­леж­ност към чуж­дото кук­ловод­с­тво и вът­реш­нополитичес­кото връз­кар­с­тво — жени, любов­ници, зетьове, просто под­с­тавени лица и др.

Преди десетина години най-престижната американ­ска фирма за мени­дж­мънт кон­сул­тиране „Маккинзи§Къмпани“ нап­рави огромно проуч­ване, за да изясни в какво се със­тои раз­ликата между силно печелив­шите и губещите кор­порации. Мак­кинзи установи, че раз­ликата е в т.нар. „схващане за ключовата роля на таланта“. Доб­рите ком­пании имат ръководители, обсебени от идеята за издир­ване и наемане на талан­т­ливи хора, те им дават въз­наг­раж­дение и правят всичко, за да се чув­с­т­ват звезди. Същото е абсолютно валидно за политичес­кия мени­дж­мънт (или управ­ление) на дър­жавите. Неус­пеш­ните дър­жави избут­ват в управ­лението си негодни и нес­пособни политически управ­ници. Нап­ример, всеки път се изумявам, какъв особен политически парадокс пред­с­тав­лява президен­тът на репуб­ликата ни Росен Плев­нелиев! Той пос­тепенно превърна сам себе си в карикатурна фигура на бъл­гар­с­ката дип­ломация! Ето какво казва президен­тът на биз­нес форум, в който учас­т­ват британ­ски фирми от газовия сек­тор: „Ще се рад­ваме да има повече британ­ски вложения. Не искаме руски инвес­тиции“, пише вес­т­ник „Преса“.

Няма нор­мален президент по света, който би фор­мулирал подобно изказ­ване в пуб­лич­ното прос­т­ран­с­тво, дори да си го мисли или да си го е пос­тавил за цел. За радост на Плев­нелиев, турис­тичес­кият бранш това лято ще бъде в шок от лип­сата на рус­наци. Плев­нелиев е съв­сем наясно относно това, че само рус­наците могат да удъл­жат времето за екс­п­лоатация на двата останали атомни енер­гоб­лока в АЕЦ „Коз­лодуй“ — пети и шести, които в момента дават най-ниска цена на елек­т­роенер­гията. Но трябва да приз­наем в ефир нещо много важно, че има лоби, което неп­рекъс­нато саботира този процес, бави плащания, отменя работни срещи, за които специално са дошли хора от Русия, пос­тавя прът в колелата, прави всичко въз­можно блоковете да не продъл­жат да работят. Целите са същите, както и по времето, когато зак­риха трети и чет­върти блок — геоикономически и геополитически интереси. Под­чер­тавам, това са същите интереси, които блокират раз­ширяването на унгар­с­ката АЕЦ „Пакш“.

Бъл­гария понесе огромни щети от дейс­т­вията на сер­вил­ните и национално безот­говорни политици, ще понесе и този пореден удар, ако той се случи. Раз­бира се, тогава народът ще слезе от Бал­кана и ще поиска от Плев­нелиев да се приюти в неговия дом. Бойко Борисов, който има невероятно силен усет за това как да лавира между двата полюса, би тряб­вало да осъз­нае, че човекът, който той пред­ложи за президент, не просто се оказа груба грешка, но в тази кризисна ситуация за света, за пореден път зас­т­рашава да увър­толи правител­с­т­вото в скан­дална неделикат­ност. Все пак има извес­тна мярка в пуб­лич­ното русофоб­ско говорене, и президен­тът ни засяга дип­ломатичес­кото дос­тойн­с­тво на нацията ни.

Да капитализираш русофобията си, и то по изк­лючително сем­пъл начин, е унизително дори за бъл­гар­с­кия политически живот, който е стиг­нал ръба на своята неком­петен­т­ност. И аз съм силно притес­нена, че Плев­нелиев вече зас­т­рашава рав­новесието на самия министър-председател. Защото, след изказ­ванията на Плев­нелиев, на вицеп­ремиера Томис­лав Дон­чев му е все по-трудно да обяс­нява какво всъщ­ност е казал президен­тът и какво ще правим в енер­гетиката.

Всеки има свободата да е краен русофоб, но не и ако е заел поста президент.

Плев­нелиев вече си поз­воли неп­ремерено много.

Време е Бойко Борисов да го спре.