Югозападният университет “Неофит Рилски“ е третото висше учебно заведение у нас, което иска да „просветли” студентите си в тънкостите на родния език. Къде е парадоксът-дали във факта, че ВУЗ-овете в България приемат неграмотни зрелостници, или в това, че училищата не успяват да научат децата ни на четмо и писмо.
Миналата година преподаватели излязоха с писмо до институциите, в което посочват: „Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране”.
Съществуват обаче и други такива „публични тайни”. Например, „експертите” и до днес не могат да решат — твърде много ли са студентите у нас или са твърде малко. Това и ние не знаем, но сме наясно, че в 7-милионна България има над 50 ВУЗ-а. Ако сметнем приблизително това прави по едно висше учебно заведение на 141 626 човека. За сравнение университетите и колежите в Германия са 70 за население 81 799 600 души, което прави по един ВУЗ на 1 168 565 човека. Много са университетите у нас, а на зрелостниците ни се предоставя абсурдната възможност да влязат, да учат и да излязат висшисти без елементарна езикова култура.
Друг е въпросът за умиращото средно образование. Децата няма как да са на „ти” с езиковите норми, след като учат от малоумно написани учебници, в които стойнстната българска литература, история и традиции целенасочено се орязват. Бъдещите неграмотници, които 100% ще влязат в университет, са възпрепятствани и от факта, че „интелектуални бижута” във властта са решили да закриват училища, да съкращават и пенсионират над 4000 души от системата.
У нас обаче все се намират „блестящи” идеи за реформи, лошото е, че накрая всички се оказват фалшификати. Такова, за жалост, се оказва и българското образование.
Цветелина Цветанова