Това ли е краят на Запада, който познаваме?

В момента  само  два или три избора ни делят от края на НАТО, от края на Европейс­кия съюз и, вероятно, от края на либерал­ния световен ред, който поз­наваме

Някъде пред 50-те години на XX век, когато инс­титуциите бяха все още млади и крехки, сигурна съм, че много хора се страхуваха дали Запад­ният свят изобщо някога ще проходи. През 1970-те, годините на Чер­вените бригади и Виет­нам, вероятно много повече се страхуваха дали Западът ще оцелее. Но аз не мога да си спомня по-драматичен момент в целия ми зрял живот от нас­тоящия: В момента  само  два или три грешни избора ни делят от края на НАТО, от края на Европейс­кия съюз и, вероятно, от края на либерал­ния световен ред, който поз­наваме.

В Съединените щати ние сме изп­равени пред реал­ната въз­мож­ност Доналд Тръмп да стане кан­дидат на Репуб­ликан­с­ката пар­тия за президент, което означава, че трябва да приемем мисълта за президент на име Тръмп. Кам­панията на Хилъри Клин­тън може да се спука по много раз­лични причини, които са прекалено очевидни, за да ги пов­таряме тук.

Изборите са забавно нещо, а избирателите са неп­ред­видими.

Това означава, че след­ващия януари можем да имаме в Белия дом човек, който изобщо не се интересува от това, което президен­тите Обама, Буш, Клин­тън, Рей­гън – точно както и Джон­сън, Ник­сън и Трумън – биха нарекли „нашите споделени цен­ности“.

Тръмп защитава насилието, масовите депор­тации, религиоз­ната дис­к­риминация. Той се хвали с това, че „няма много да му пука“ дали Украйна ще бъде приета в НАТО; той не се интересува от НАТО и ней­ните гаран­ции за сигур­ност. За Европа той вече написа, че „тех­ните кон­ф­ликти не струват живота на американци. Оттег­лянето от Европа ще спести на тази страна милиони долари годишно“. Във всеки случай, той пред­почита ком­панията на дик­татори, откол­кото на други демок­рати.

„Можеш да се договориш с тези хора“, каза той за Русия. „Ще имам страхотни отношения с Путин“.

Не само, че Тръмп е незаин­тересуван от съюз­ниците на Америка, но той няма и да може да ги задържи. На прак­тика и воен­ните, и икономичес­ките съюзи се нуж­даят не от уменията на един сен­чест строителен маг­нат, който „договаря сделки“, а от отег­чителни преговори, незадоволителни ком­п­ромиси и, понякога, да жер­т­ваш соб­с­т­вените си национални пред­почитания за общото благо.

Във времето, когато дебатите по меж­дународни теми вече са изчез­нали в повечето западни дър­жави, замес­тени от риалити фор­матите на политичес­кото шоу, всичко това е още по-трудно да бъде обяс­нено и оправ­дано пред една по прин­цип незаин­тересувана пуб­лика.

И американ­ците не са един­с­т­вените, за които под­дър­жането на съюзи е товар. След година Фран­ция също ще има избори за президент. Един от фаворитите – Марин Льо Пен от Национал­ния фронт, обеща да напусне и НАТО, и ЕС, да национализира френ­с­ките фирми и да ограничи чуж­дите инвес­тиции. Точно както и Тръмп, и тя пред­вижда специални отношения с Русия, чиито банки финан­сират ней­ната кам­пания. Приятелите във Фран­ция ме уверяват, че ако тя стигне до втори тур, лявоцен­т­рис­тите и дяс­ноцен­т­рис­тите ще се обединят, както нап­равиха преди двай­сет години срещу баща й.

Но изборите са забавно нещо, а избирателите са непос­тоянни.

Ами ако опонен­тът на Льо Пен извед­нъж попадне в цен­търа на скан­дал? Ами ако Париж е покосен от нова атака на „Ислям­ска дър­жава“?

Докато стиг­нем до това време, Великоб­ритания може също вече да се е отп­равила към изхода. През юни британ­ците ще гласуват на референ­дум за напус­кане на ЕС. В момента прог­нозите са твърде близки – но пък ако победи „напус­каме“, тогава всичко е въз­можно. Подобни референ­думи ще се появят и в други страни от ЕС. Унгар­с­кият премиер Вик­тор Орбан също споменава за напус­кане на Запада в замяна на стратегически съюз с Истан­бул и Мос­ква.

Изобщо не е трудно да си пред­с­тавим Великоб­ритания да отп­лава от европейс­кия бряг, както и от тран­сат­лан­тичес­кия съюз. И ако икономичес­ката буря, която ще пос­ледва напус­кането на Лон­дон от ЕС, е дос­татъчно сурова, вероятно избирателите ще сменят правител­с­т­вото на Кон­сер­ваторите с ново правител­с­тво на Лей­бърис­тите, чието ръковод­с­тво в момента е радикално антиамерикан­ско.

Всички заб­равят Джереми Кор­бин, край­нолевия лидер на Лей­бърис­тите, но всички също така заб­равяха Тръмп. Кор­бин е един­с­т­вената жиз­нес­пособна алтер­натива, ако общес­т­вото поиска промяна.

Изборите са забавно нещо, а избирателите са непос­тоянни.

А после? Без Фран­ция един­ният пазар на Европа ще прес­тане да същес­т­вува. Без Великоб­ритания е трудно да си пред­с­тавим как НАТО ще продължи да същес­т­вува. И не всички ще съжаляват за това. Както казва Тръмп, цената на съюзите (“милион долари годишно“) е по-лесно забележима, откол­кото дъл­гос­роч­ните ползи.

Един­с­т­вото на Запада, взаим­ното ядрено въз­пиране и противос­тоящите армии ни дадоха повече от половин век политическа стабил­ност. Споделеното икономическо прос­т­ран­с­тво помогна, за да имаме прос­перитет и свобода както в Европа, така и в Северна Америка. Но всичко това ние приемаме за даденост, докато не го изгубим.

Ан Епъл­баум

* Тек­с­тът, който макар и писан от неолиберални позиции фак­тически приз­нава пред­с­тоящия морален и елек­торален крах на провалените западни елити, е на в. “Вашин­г­тон пост“. В Бъл­гария е преведен и пуб­ликуван в сайта Клуб Z, заг­лавието и под­заг­лавието е на ЗЕМЯ