Венелин Делгянски: Българското зърнопроизводство е по-конкурентно от германското

Венелин Делгянски: Българското зърнопроизводство е по-конкурентно от германското

Предизвикателствата сега свързани с климатичните промени, твърди Агробизнесмен за 2021 година

Ние като големи произ­водители имаме ресурса да се справим с новите зелени прак­тики, но мал­ките и сред­ните ще бъдат силно зат­руд­нени, затова и политиките тряб­ваше да бъдат насочени към този вид под­помагане

Само преди дни потом­с­т­веният фер­мер от град Раков­ски Венелин Дел­гян­ски получи отличието на Агробиз­нес­мен за 2021 година за цялос­т­ната си 20-годишна дей­ност в областта на зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото. Венелин е от поколението млади земеделци, поели и раз­вили биз­неса на родителите си, успешно преминали през труд­ния период след 1990 г., когато пус­теещите земи бяха ярка демон­с­т­рация на раз­пада на род­ното сел­ско стопан­с­тво.

През 2001 година Венелин завър­шва „Аграрна икономика” във Вис­шия сел­с­кос­топан­ски инс­титут в Плов­дви (сега Аграрен универ­ситет), след което поема щафетата от баща си Йосиф Дел­гян­ски. Днес семей­ната ком­панията „Гранд агро” обработва 65 хиляди декара в Плов­див­ско — около Брезово, Болярино, Чоба и Раков­ски.

В интервю за Синор.бг Венелин Дел­гян­ски раз­казва за теж­кия труд на чес­т­ните земеделци в Бъл­гария, като изрази сил­ното си разочарование от гроз­ния етикет, леп­нат върху зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото през пос­лед­ните години.

- Г-н Дел­гян­ски, срав­нявайки земеделието преди присъединяването на Бъл­гария в ЕС и сега, може ли да кажете доколко ефек­тивен беше биз­несът преди 20 години и сега?

- С ръка на сър­цето мога да кажа, че благодарение на умелото ръководене на фир­мата от моя баща Йосиф Дел­гян­ски не сме усещали проб­леми. По онова време дори без еврофинан­сиране винаги сме се справяли и сме имали прилични добиви още в онези години. Предиз­викател­с­т­вата сега обаче са от съв­сем раз­лично естес­тво и са свър­зани с климатич­ните промени. Преди 20 години климатът беше много по-различен от това, което наб­людаваме днес. Дъж­довете тогава бяха по-чести и по-добре раз­п­ределени през цялата година. То и сега като количес­тво валежите са същите, но раз­п­ределението им по месеци е съв­сем друго — наб­людаваме силни валежи през април, май и юни, след което има продъл­жителна суша почти през цялото лято, особено в Южна Бъл­гария засушаването е почти до октом­ври. После отново се изсип­ват едни 200 литра и пак – суша. Всичко това влияе крайно негативно върху посевите и добивите. Преди 20 години и тех­никата по полетата не беше като сегаш­ната. Тогава отг­леж­дахме около 30 хиляди декара, по пос­тепенно през 2018 г. стиг­нахме до 100 хиляди декара. Преди три години намалихме площите до 65 хил. дка, което до голяма степен е свър­зано и с промените в климата.

- Неефек­тивно ли се оказа да гледате тол­кова големи площи?

- Всяко стопан­с­тво със 100 хиляди декара е дос­татъчно ефек­тивно, така че не става въп­рос за ефек­тив­ност. Основ­ната причина бе, че в Южна Бъл­гария имаме проб­лем със сеит­бооборота, защото за раз­лика от колегите в Северна Бъл­гария, където залагат и царевица при ротацията на кул­турите, за нас това е невъз­можно. Царевицата е добър пред­шес­т­веник, добър източ­ник на доходи, но заради сухите лета ние не можем да рис­куваме и да я залагаме като пос­тоянна кул­тура в сеит­бооборота – това беше основ­ната причина. С намаляването на площите ние оптимизирахме раз­ходите си и смятам, че за нашето стопан­с­тво сегаш­ните 65 хиляди декара са напълно дос­татъчни. Освен това за този период свалихме поне с 1015 процента раз­ходите си за труд и машини. За първи път от 2016-а година досега не сме купували нови машини, а преди това поради огром­ните площи и пренатоварената тех­ника тя се амор­тизираше бързо и се налагаше на 23 години да сменяме част от парка. А това са огромни раз­ходи — виж­дате как тази година цените дос­тиг­наха кос­мически стой­ности.

- На този фон лесно ли ще се адап­тирате към така наречения „зелен преход” и новите изис­к­вания на ЕК към земедел­ците?

- Ако питате за така наречените кон­сер­вационни прак­тики, ние бяхме едни от пър­вите в страната, които още през 2012 година инвес­тирахме в тех­ника, прилагайки безорно земеделие (ноу-тил no till). Дирек­тно от САЩ внесохме сеял­ката и започ­нахме, като пър­вите години ефек­тът беше много добър. Но 10 години по-късно установихме, че този тип земеделие не е панацеята за екологич­ното земеделие. Пър­воначално площите ни с no till дос­тиг­наха 80% от общо обработ­ваемите, но сега са около 1012%, защото добивите много спад­наха. Пър­вите години беше добре, защото земята все още беше добре под­х­ранена от предиш­ното кон­вен­ционално земеделие, но пос­тепенно с новата тех­нология започ­нахме да получаваме между 15 и 25 процента по-малко зърно или мас­лодайно семе. Ние и сега почти сме изк­лючили дъл­бочин­ните обработки. За да сме рен­табилни обаче, решихме да отк­рием онази тех­нология, която да бъде най-подходяща за нашите почви и климатични условия. Бъл­гария изг­лежда малка, но мик­рок­лиматът дори в нашия регион Плов­див­с­кия е доста раз­личен и ако нещо работи при съседа ми, при нас може да не е под­ходящо.

В пос­ледно време много хора започ­наха да се занимават с ноу-тил, но ги съвет­вам да не вяр­ват сляпо на всичко, което им се каже. Идват раз­лични екс­перти и учени от Украйна или Америка, които пропаган­дират тези тех­нологии, но те споделят своя си опит, а той е от съв­сем други геог­раф­ски ширини. И много често не е приложим за нашите условия.

Затова искам да посъвет­вам колегите си да не се предоверяват на чуж­дия опит. И не под­ценявайте бъл­гар­с­ките земеделци, защото всеки фер­мер може и сам да се ориен­тира в промяната към екоземеделие. У нас има дос­татъчно хора с опит в безор­ните тех­нологиии, които могат да ги съвет­ват, за да не пов­тарят нашите грешки.

- Може ли да посочите къде са „под­вод­ните камъни” при новите изис­к­вания за опаз­ване на окол­ната среда?

- Съвет­вам колегите ми да бъдат много гъв­кави в прилагането на кон­сер­вацион­ните прак­тики и да наб­людават точно какво се случва на тех­ните полета. То е ясно, че климатът се променя, въп­росът е ние така да се пренас­т­роим, че да минимизираме загубите си. Ще дам и пример как трябва да се дейс­тва. Немалка част от учените продъл­жават да изк­люч­ват азот­ното под­х­ран­ване на пшениците във фаза братене през есен­ния сезон. Ние обаче вече трета година прак­тикуваме това торене и виж­даме, че така се спасяваме от промените в климата. Особено в Южна Бъл­гария така се получи, че тем­пературите през есента станаха необичайно високи, а това кара рас­тенията да са вбърза вегетация. Тоест те не могат да зимуват нор­мално, да „зас­пят”, както каз­ваме раз­говорно.

Заради климатич­ните промени се променят и сроковете за сеитба на пшеницата – преди сеехме около 1520 сеп­тем­ври, но сега това е невъз­можно, защото заради топ­лото време в южните части от страната посевите се раз­виват бързо, което е рис­ково за презимуването. Вярно, четенето на литература по темата е много важно, но и в земеделието е като при гот­вачите – всеки от тях знае как да си сготви яхнията, за да е вкусна. Ние също знаем как да гледаме пшеница или домати — въп­рос на усет.

- А как според вас по-дребните фер­мери биха могли да се справят с въвеж­дането на новите тех­нологии и дали не е време да се под­помогне кооперирането между тях?

- Вярно е, че сега много се пропаган­дира за това как бъдещето е в зелените сделки и опаз­ването на окол­ната среда, но за мал­кия земеделец този преход ще бъде изк­лючително труден. Защото тех­никата за този тип земеделие е много по-скъпа от тази при кон­вен­ционал­ното – една сеялка за ноу-тил струва два-три пъти повече от другите. И един стопанин с 23 хиляди декара обработ­ваема земя е много трудно може да си поз­воли подобна инвес­тиция. Говоря за качес­т­вените машини, които са ефек­тивни. Да, бъдещите политики в Общата сел­с­кос­топан­ска политика са насочени с приоритет към мал­кия и среден биз­нес, но е важно да се отк­рие правил­ната форма за под­к­репа. Като говорихме за ноу-тил тех­нологиите, един от важ­ните въп­роси е свър­зан с необ­ходимостта от поч­вени анализи. Всеки от нас знае колко важно е при азотно торене да се пос­тави правил­ната норма, а това става само след пред­варител­ните анализи на поч­вата. Раз­ходите за тях не са особено скъпи — между 1,50 и 2 лева на дка и са дос­тъпни за всеки земедел­ски произ­водител. Този раз­ход ще ви спести страшно много пари при торенето, защото особено при сегаш­ната цена на торовете фер­мерите са на ръба да се откажат от под­х­ран­ването. Цената на амониевия нит­рат дос­тигна невъз­можни нива от 1 3001 400 лева, но стопаните не трябва да се отказ­ват от под­х­ран­ването.

Защото с поч­вените анализи ти ще раз­береш дали имаш запас от азот в поч­вата и дали ще намалиш раз­хода си. Ще изпол­з­вам след­ната метафора – едно семейс­тво не може да си поз­воли да се храни винаги със сьомга, защото прекомерно високото съдър­жание на тази риба вреди здравето ви. И вместо да “изх­вър­ляте тази сьомга“, говоря за предозирането с азотни торове, което ние като фер­мери често правим, защото сме спес­тили парите за поч­вени анализи, трябва да се научим да храним рас­тенията според тех­ните нужди. Знаем, че азот­ните торове се измиват и ако ние торим над­нор­мено, това е чиста загуба на сред­с­тва. Всеки човек с опит в земеделието ги преценява тези неща вът­решно и е важно да бъде обяс­нено на тези, които тепърва влизат в нашия биз­нес.

- Според вас проб­лемът с изис­к­ванията за упот­ребата на торове и препарати за рас­тителна защите се корени в лип­сата на обучение, така ли?

- Не тол­кова в недос­татъч­ното обучение, кол­кото в лип­сата на интерес. Когато един фер­мер вижда, че рас­тенията започ­ват да изтъняват и да не се раз­виват правилно, той ще започне да търси алтер­нативи, за да спре. Аз се изненад­вам, че колеги каз­ват „аз сега няма да торя, защото торовете са скъпи”. Това е все едно да кажеш на децата си „сега няма да ядете, защото хлябът е скъп”. Ако си се зах­ванал сериозно с този биз­нес, ти като управ­ленец трябва да дейс­т­ваш с пер­с­пек­тива. И аз, и много други колеги си купихме торовете още през юни, когато цените все още бяха поносими.

Някой отново ще ме реп­ликира с твър­дение, че като големи стопан­с­тва ние по-лесно можем да управ­ляваме биз­неса си с подобни вложения за покупки в бъдеще време. Така е, но общес­т­вото трябва да знае, че досега съз­дадената струк­тура с големите стопан­с­тва са хранели и ще продъл­жат да хранят дър­жавата. Защото дреб­ното произ­вод­с­тво с по 1000 декара зърно е нерен­табилно и това се знае от всички. Дори с добиви от 500 кг от декар, този фер­мер ще получи едва 300 тона, след което ги продава на тър­говеца, но точно тук губи, защото сис­темата е такава, че основ­ната печалба отива у тър­говеца, не остава у фер­мера.

- Да, но с таваните на дирек­т­ните плащания през след­ващия период вие ще бъдете ощетени. Как според Вас тези изис­к­вания ще се отразят върху земеделието?

- Бъл­гаринът е дос­татъчно пов­рат­лив и дори и с тавани на плащанията, ще се нагоди към сис­темата. Но не мога да си обясня след­ното – с какво аз с моите 65 хиляди декара земя съм по-различен от този с 1000 или 5 хиляди декара. Раз­ходите на декар и при мен, и при мал­кия са еднакво големи, защо за мен помощта да бъде по-малка? Това е като при домакин­с­т­вата – все едно токът за едно семейс­тво с 24 квад­рата жилище да бъде по-евтин от семейс­т­вата с над 100 квад­рата – това си е кон­сумация на енер­гия, чиято цена трябва да бъде еднаква и за единия, и за другия.

Най-жалкото е, че дори нямаше същес­т­вена дис­кусия на национално ниво по тази тема. Не тряб­ваше да има раз­цеп­ление между колегите по тази тема, да не говорим за тази кам­пания, която се водеше срещу големите зър­ноп­роиз­водители, в резул­тат на което цялото общес­тво беше нас­т­роено срещу нас. Като всяко нещо в Бъл­гария тази кам­пания беше изк­лючително грешна и всичко е сбър­кано според мен. Питат ни дали в бъдещия прог­рамен период ще успеем да се справим с новите зелени прак­тики. Да, ние като големи произ­водители имаме ресурса да го нап­р­вим, но мал­ките и сред­ните ще бъдат силно зат­руд­нени. Нямам идея как ще се оправят с лип­сата на тех­ника. Затова и политиките тряб­ваше да бъдат насочени към този вид под­помагане. Не да сочат с пръст големите. Ние дос­татъчно дълго сме раз­вивали нашия биз­нес, за да го прек­ратим!

Лично аз смятам, че популиз­мът ще играе твърде лоша шега на управ­ляващите. Всеки казва, че помощта ще бъде за мал­кия земеделец, но никой не посочва кой точно е мал­киат фер­мер? Каз­ват, че щели да вър­нат младите хора на село. Ето, аз от 30 и повече години живея в малък град, но от миналата година се премес­тих от Раков­ски в Плов­див, защото и двете ми деца учат в големия град! Как ще вър­неш едно младо семейс­тво на село, където няма хора, да не говорим за дет­ски градини и училища — несериозно е да се говори така.

- Твърде песимис­тични, но реални са зак­люченията Ви. На този фон виж­дате ли свет­лина за род­ното земеделие?

- Според мен проек­тът за бъдещата ОСП тряб­ваше да се под­х­ване от друго място, не от големите зър­ноп­роиз­водители. Дори по време на моето наг­раж­даване като агробиз­нес­мен за 2021 г. минис­тър Бозуков сам призна, че решенията за бъдещата ОСП и стратегичес­ките планове задъл­жително трябва да бъдат под­к­репяни от правител­с­т­вата и пар­ламен­тите на държавите-членки. А ние от 6 месеца нямаме работещ пар­ламент и дори не се знае още колко дълго няма да има. Като че ли на някой му изнася да няма пар­ламент. Вър­тим се в един омагьосан кръг.

Лично аз съм такъв човек, че когато имам проб­лем, търся начин сам да го реша. Докато преоб­ладаващата част от бъл­гарите искат да дойде някой друг да го оправи. Хората сами трябва да намерят начин да подоб­рят своето положението. Докато не сед­неш и започ­неш да работиш, няма как да се получат нещата. Как може бъл­гарите, които емиг­рираха, да работят в чуж­бина по 16 часа на ден и то на две работни места, без да се оплак­ват, а в Бъл­гария – не го правят. Те и тук биха имали високи зап­лати, ако работят по този начин, нали така?

Огромна част от моите колеги са вложили и влагат огромен труд, за да пос­тиг­нат днеш­ните резул­тати. Защото в земеделието ние сме зависими от тол­кова много фак­тори, върху които не можем да влияем. Неиз­вес­т­ните в този биз­нес са многоб­ройни — зависим и от климата, и от работ­ната ръка, и от Европа. Всички ние сме стиг­нали през пос­лед­ните 30 години дотук с големи жер­тви, но това за това в медиите не се пише. В тях пишат само за джиповете и яхтите на някои.

И в същото време, четем изводи в док­ладите на ЕС, че в Бъл­гария имало свръх­п­роиз­вод­с­тво на пшеница. С големи букви искам да под­чер­тая, че това не е наша вина, а е предим­с­тво, което сме пос­тиг­нали с труда си.

Защото за пос­лед­ните две десетилетия нашето зър­ноп­роиз­вод­с­тво се срав­нява дори с на това в САЩ. Смело мога да кажа, че сме по-конкурентни и от колегите ни в Гер­мания, и Авс­т­рия и къде ли не. Ние имаме големи площи и висока произ­водител­ност, което е огромно предим­с­тво за страната. Всичко това Бъл­гария пос­тигна благодарение на големите стопан­с­тва. Но с новите европейски изис­к­вания сега искат да ги раз­бият. Не мога да си обясня защо трябва да раз­бием изг­раденото с тол­кова труд от реално работещият биз­нес в страната. Може би над това трябва да мис­лят хората от бъдещото управ­ление на сек­тора.

Интер­вюто взе:

Екатерина Стоилова