Доверието в управляващите ерозира

Доверието в управляващите ерозира

Видяхме много сериозни проблеми както вътре в коалицията, така и в малката коалиция, в която са „Обединени патриоти“. Всичко това са предпоставки за една още по-напрегната 2019 година

Кънчо Стой­чев, социолог

- Гос­подин Стой­чев, ако пър­вата половина на годината мина под знака на европ­ред­седател­с­т­вото срав­нително спокойно, втората като че ли беше доста по-бурна. Преди да поговорим кон­к­ретно — като каква вие бихте определил 2018 г. в политически план?

- Аз бих я определил, за съжаление, като поред­ната загубена за Бъл­гария година. Загубена от гледна точка на въз­мож­нос­тите и необ­ходимос­тите да се правят реформи. Това е 10-та поредна загубена година. В страната цари едно съвър­шено пог­решно схващане за политиките и то обх­ваща управ­ляващите и главно управ­ляващата пар­тия ГЕРБ. Раната да се засипва с пари, нищо по-погрешно няма, защото засип­ването на проб­лемите с пари не ги решава, само рефор­мите решават проб­лемите. Тех­нологията, която изпол­зва властта, за да се удържа на власт, а не за да управ­лява е именно най-скъпата и най-неефективната. На това вероятно се дължи и „огром­ният успех“, който страната завоюва – да бъдем трайно пос­ледни в Европа. Хората наис­тина побес­няват, когато се говори неп­рекъс­нато каква прек­расна власт имаме и какви милиони и милиарди се раз­дават, а всъщ­ност страната е пос­ледна така, както никога не е била.

- Каз­вате, загубена година откъм въз­мож­ности за реформи. Стори ни се обаче доста динамична. Да раз­бираме ли, че срав­нено нап­ример с отминалите 2016 г., 2017 г., тази година не е пред­ложила някакви по-различни сюжети?

- Аз не мисля че имаме кой знае колко по-различни сюжети. Да, имаме нова коалиция, която управ­лява. Това беше пър­вата цялос­тна година на управ­лението на тази коалиция. И всъщ­ност видяхме много сериозни проб­леми както вътре в коалицията, така и в мал­ката коалиция, в която са „Обединени пат­риоти“. Всичко това са пред­пос­тавки за една още по-напрегната 2019 г., в която най-вероятно проб­лемите, които видяхме през 2018 г. ще кул­минират и в двата фор­мата на коалицията.

- Видяхме обаче, опити дър­жавата да се покаже като ефек­тивна и то в раз­лични общес­т­вени сфери, болни общес­т­вени сфери. Успя ли да се докаже като такава на фона, раз­бира се, на множес­т­вото протести?

- Не, раз­бира се. Защото се ходи, пак пов­тарям след проб­лемите. Реагира се само когато има протест. Т.е. стигна се до едно изв­ратено поведение, за да се случи нещо, което е напълно нор­мално, желателно и да може да бъде третирано като проб­лем, то не се случва, нищо не се пред­п­риема дотогава, докогато 3, 5, 8, 50, 5 хиляди, няма никакво значение колко хора започ­ват да викат и да крещят. Това не е управ­ление. Пак пов­тарям, това е начин да се удържа властта. Управ­лението е нещо, което планира нап­ред, прог­нозира проб­лемите. Не всички могат да бъдат прог­нозирани, но голяма част от тях могат. Най-вече управ­лението е онова нещо, което рефор­мира. То е пос­тоянно рефор­миране с оглед по-ефективно управ­ление и раз­ход­ване на сред­с­т­вата. А сега сред­с­тва се израз­ход­ват по най-безобразен начин. Най-неефективно. Ние пъл­ним неп­рекъс­нато огромни бюджетни дупки. Тър­жес­т­вено ни се обяс­нява „ето, давам“ – давам в един­с­т­вено лице, още 100, още 500, още не знам си колко милиарда. Нищо не следва от това, че даваш. Следва загубени общес­т­вени пари, които отиват на вятъра. Ние имаме сис­тема за сигур­ност, която сме на първо място в Европа по брой пер­сонал и същев­ременно в МВР 95% от раз­хода отива за зап­лати. Може ли тази сис­тема да работи нор­мално? Очевидно не може. Тряб­ват ли ни 60 хиляди души? Явно не ни тряб­ват. Спокойна ли е страната, хората спокойни ли се чув­с­т­ват? Очевидно, че не се чув­с­т­ват, очевидно не се върши работа. Същото е в здравеопаз­ването. За няколко години имаме утрояване на бюджета. Някой да е доволен? Или пък да сме се увеличили, да сме станали от 6 милиона на 12 милиона? Не сме станали, нап­ротив – намаляване. Това е начин на управ­ление, което аз не наричам управ­ление. Това е начин на упраж­няване на властта, това е влас­т­ване. Докато ние бъл­гарите не раз­берем, че влас­т­ване е едно, а управ­ление е друго, няма да успеем да променим страната към по-добро. Да, влас­т­ването изис­ква определени качес­тва. Управ­ляващите ги имат. Те успяват да взимат и да удър­жат властта. Напълно без­с­мис­лено от гледна точка на резул­тат.

- Кои обаче ще бъдат сюжет­ните линии зададени през тази година, които активно ще продъл­жат през след­ващата?

- Те са по две линии. Едното отношенията в коалиция и голямата, и мал­ката на политическо рав­нище. Основ­ният проб­лем, основ­ната сюжетна линия, е както знаем много добре, материал­ното благосъс­тояние на хората. То не просто стаг­нира, но ще видим още в края на месец януари, че с новите сметки за ток, парно, енер­гия, елас­тич­ността на бюджета на хората е изтъняла и не е вече въп­рос и само за елас­тич­ност на бюджета на домакин­с­т­вата. Като че ли напос­ледък наб­людаваме неп­римиримост и нетър­пимост към този начин на ръководене на страната. В крайна сметка дори и най-доброто управ­ление се изчер­пва и се изтър­ква. В случая имаме вече 10 г., на хората им писна.

- Тази година, като че ли забелязахме и нещо, което може би бяхме позаб­равили да гледаме на род­ната политическа сцена. Един доста активен президент в лицето на Радев. Успя ли той да промени начина, по който общес­т­вото гледа на президен­т­с­ката инс­титуция като цяло?

- Да, дейс­т­вително Радев е активен, активен е в рам­ките на това, което му поз­волява Кон­с­титуцията. Знаем, че това не е кой знае колко много, но така или иначе никой не може да запуши устата на президента. Той се опитва да бъде говорител на масовите нас­т­роения на хората. Опитва се да бъде корек­тив. И в този смисъл изпъл­нява фун­к­цията си.

- Можем ли да очер­таем как се движи през годината доверието както към управ­ляващите, така и към опозицията? И сходни ли са тези нива с предиш­ните, които сме наб­людавали?

- Има ерозия на доверието към управ­ляващите. То отчет­ливо се забелязва. Тен­ден­цията е категорична. Кол­кото при опозицията, по-скоро регис­т­рираме една права линия, едно срав­нително високо, може би мак­симално за опозицията, в лицето на БСП, рав­нище. Едва ли БСП може да вдигне над тези проценти, които събира елек­торални наг­ласи. Но за сметка на това пък виж­даме намаляване на под­к­репата за управ­ляващите. Така че, ако нещо ще се случи, ще се случи по линия на намаляване под­к­репата за управ­ляващите, а не тол­кова за някакъв ръст на опозицията.

- На фона на всичко, без значение в положителен или по-скоро негативен план, изк­лючително активни в медий­ното прос­т­ран­с­тво бяха политиците ни. Ако попитаме и управ­ляващи, и опозиция кои са най-големите успехи на страната ни, можем да прог­нозираме какво ще чуем. Но как общес­т­вото гледа на този въп­рос, кое то отчита като дейс­т­вително голям успех за дър­жавата ни през тази 2018 г.?

- Аз виж­дам някакъв факт, който общес­т­веното мнение единодушно да отчита като успех. Сега, без­с­порно успех е, че сме живи, че не сме изм­рели. Без­с­порно успех е, че няма ядрена война, дано да няма. Но нищо повече от това не виж­дам. Няма такъв факт, който в бъл­гар­с­кото масово съз­нание да се отчете като успех. Нито сме спечелили светов­ното по фут­бол, нито нещо друго се е случило в икономиката.

 

- Догодина пред­с­тоят няколко избора. С тях пред­с­тои и под­новяване на диалога политичес­ката класа-общество. Какво трябва да се промени в този диалог, за да бъдат визиите, идеите на политиците отново припоз­нати от избирателите? Нещо, което като че ли се позагуби.

- Не само в Бъл­гария. Ние не сме изк­лючение, но особено и у нас, пропастта между управ­ляващи и управ­лявани е голяма. За да се случи нещо, тази пропаст трябва да бъде запъл­нена, трябва да бъде намалена. Само тогава може да се получи чуваемост. Ние наб­людаваме една кап­сулирана власт, която реагира само когато има крясък под прозореца, само тогава когато вече е късно. И освен това реагира по начина, по който само гаран­тира удър­жането на властта, а не решаването на проб­лема. Т.е. изсип­ват се някакви пари, които са нашите пари. И няма да може по този начин да се продължи страната, защото общес­т­вената тър­пимост намалява. И най-вероятно през 2019 г. тя ще се изчерпи.

От „Фокус”

(със сък­ращения)