Агенцията за борба с градушките да обясни защо не спаси оранжериите в Левски, които са до ракетна площадка

Агенцията за борба с градушките да обясни защо не спаси оранжериите в Левски, които са до ракетна площадка

Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, пред Агро Пловдив

Така както се изп­лащат ком­пен­сации за пропад­нали площи, така при природни бед­с­т­вия дър­жав­ната помощ трябва да стигне и до оран­ж­рий­ните произ­водители

Г-н Кун­чев, колко от членовете на асоциацията сиг­нализираха за поражения от градушки?

–До момента имаме сведения за голямата оран­жерия на «Гимел» в град Лев­ски и за оран­жерията на Йор­дан Велич­ков в село Зверино. В Лев­ски съоръжението е 120 декара и е за произ­вод­с­тво на био крас­тавици. Тази оран­жерия беше нас­коро обновена. Тук не говорим само за загуби от реколта, които са наис­тина огромни — към 1.2 милиона лева. Всички стъкла са счупени, въз­можно е да са унищожени и сис­темите за кап­ково напояване, за мъг­луване и друга апаратура. Трудно е да се влезе в оран­жериите заради строшените стъкла. Точно в момента се извър­шва оценка на щетите, които ще са още няколко стотин хиляди лева. Другият проб­лем на «Гимел» е договорът, който имат за износ на био продук­цията и който няма да могат да изпъл­нят. Надявам се, че в него има клауза за фор­с­мажорни обс­тоятел­с­тва. В Зверино пък са изпочупени 300400 стъкла, което е сериозно поражение.

–Говорихте ли с хората от двете оран­жерии? Как реагират?

–Говорих с пред­с­тавители на „Гимел», които казаха, че още не могат да осмис­лят това, което се е случило. Не могат да повяр­ват на очите си. Каз­ват: «Прис­тиг­нахме на работа, за да берем продук­цията и изве­джъж се оказва, че вече нямаме работа». А там се трудят 200 човека. Знаете, при този огромен дефицит на качес­т­вена работна ръка, раз­пус­кането на пер­сонала е ужасна пер­с­пек­тива. Но дори и на «Гимел», които са сред най-големите оран­жерийни произ­водители, ще им са необ­ходими години, за да излязат от тази криза. Говорих и с Йор­дан Велич­ков. Той каза, че въп­реки големите щети, се чув­с­тва донякъде къс­мет­лия. При него градуш­ката е била с по-дребни зърна и примесена с дъжд. Продук­цията не е засег­ната. В Зверино има стари оран­жерии и новопос­т­роени. Градуш­ката е ударила само старите.

–Има ли градозащита близо до Лев­ски и до Зверино?

–До Зверино няма полигон и съот­ветно ракетна площадка. Но до Лев­ски има. Защо обаче служителите на Борба с градуш­ките не са се справили с градонос­ните облаци, е истин­ска загадка. Трябва да се потърси отговор­ност от аген­цията. Надявам се в петък, когато Минис­тер­с­т­вото на земеделието, храните и горите събира бран­шовите организации по темата за защита от градуш­ките, да обясни този феномен.

–Знаете ли дали засег­натите фирми за оран­жерийно произ­вод­с­тво са зас­т­раховани?

–Всички по-големи произ­водители задъл­жително се зас­т­раховат. Но, като знаем как работят зас­т­рахователите в Бъл­гария, е по-добре да стис­каме палци да си изпъл­нят корек­тно ангажимента. Дано «Гимел» са изб­рали авторитетна ком­пания, на която може да се раз­чита.

–Оран­жерий­ните произ­водители могат ли да раз­читат на дър­жав­ната помощ, която се изп­лаща за пропад­нали площи?

–Докол­кото си спом­ням, по нея се ком­пен­сират 80% от щетите, но при пол­с­ките кул­тури. Засега оран­жерий­ните произ­водители не са получавали ком­пен­сации за загубите си по тази помощ. Ще питаме минис­тер­с­т­вото, защото е редно и нашият бранш да бъде обещетен при природни бед­с­т­вия. При оран­жериите щетите са в такъв раз­мер, че произ­водителят просто изчезва, не може да издържи. Ако зас­т­рахователят не си изпълни поч­тено ангажимента, ако дър­жавата не помогне, то тогава събитието нап­раво те заличава от земедел­с­ката карта. Точно затова преди години оран­жериите са се съз­давали в близост до полигони и ракетни площадки, за да има мак­симална сигур­ност, че градуш­ката няма да порази тази огромна инвес­тиция. Тази зима цял блок стоманено-стъклени оран­жерии в село Баня, Плов­див­ско се срути от теж­кия сняг. Стък­лата станаха на сол, кон­с­т­рук­циите се изк­ривиха. Но помощ от дър­жавата нямаше.