Койчо Русев, председател на Съюза на организациите в автомобилния транспорт и Националната транспортна камара.
- Необходим ли е нов Закон за движение по пътищата и какво налага това?
- Действащият Закон за движение по пътищата е приет през 1999 г. От тогава досега са направени 52 изменения и допълнения. Заприличал е на стара дреха, покрита с кръпки, която е не само „демоде”, но и не изпълнява функциите си поради износеност. Можем, разбира се да зашием още едно от поредните изменения и допълнения, но това няма да го направи съвременен.
- Трябва ли да се приемат два Закона – единият да регулира движението по пътищата, а другият да определя безопасността?
- Дали ще бъде един с разработени и двата проблема, или ще бъдат два отделни, не е най-важното. Важното е онова, което се запише в него да отговаря на особеностите на момента, в който живеем, да отразява съвременните тенденции и опита на напредналите страни, постигнали с почти два пъти намаление, както на пътно-транспортни произшествия, така и на последиците от тях.
- Трябва ли да се гарантират гражданските и лични права при въвеждането на съвременни технически средства за регулиране и контрол на движението?
- Проблемът за опазване на личното пространство на човека и защитата на гражданските му права е много важно условие и то трябва да бъде осигурено от закона. Нали затова римляните са измислили законите, пред които хората единствено са равни. Трябва обаче и баланс, особено, когато става дума за живота и здравето на хората. Аз определено считам, че ползването на камерите, и особено на мобилните, не нарушава права, а осигурява защита на обществото и неговите граждани от неразумни действия и самонадеяност. Въпреки намалението през последните години на броя на загиналите с около 600 човека, ние, както вече стана дума, сме с пъти по-зле от много държави в Европа и света. С какво се нарушават правата на тези, които спазват закона, като се ползват камерите? Напротив, те възпират ония, които са неразумни и застрашават живота, както на себе си, така и на останалите участници в движението, а и не само на тях.
- Трябва ли да има по-строги наказания за шофьорите — рецидивисти?
- В законодателството по принцип наказанието за едно и също провинение много често е в определени граници. Това дава възможност на правораздаването да съобрази размера му с поведението като цяло на нарушителя до момента. Водачите, които многократно нарушават Закона, трябва да получават възможно най-тежката санкция за провинението си, да бъдат наказани с отнемане правата им за управление, в т.ч. и спиране или конфискация на превозното им средство. Такива рецидивисти, както ги определихте най-често убиват невинни хора, а към убийците трябва да сме безкомпромисни.
- За тези, които са рецидивисти сте прав, но какво ще кажете за размера на глобите? Трябва ли те да се съобразяват със стандарта на българина?
- Мисля, че разбирането глобите да се съобразяват със стандарта на живот на българина, е вредно. Човешкият живот е еднакво скъп, той е безценен, независимо в коя държава живееш. В този смисъл трябва да се запитаме – защо законът трябва да се съобразява с нарушителя, а не нарушителят с него? Ще ви дам един пример: В САЩ преди време забелязах, че на знакът „стоп” всеки водач задължително спира. Някои от тях си броят до три и тогава потеглят. Аз попитах, след като има видимост и няма никой, дали е нормално да спрат за части от секундата и да преминат. Отговорът беше, че вече няколко пъти са плащали глоби по 500 долара и не ми се дават повече. Между другото там, ако хвърлиш цигарена кутия или фас по магистралата, глобата е 1000 долара.
- Какво ще кажете за алкохола и достатъчни ли са санкциите, които се налагат на нарушителите?
- Ежегодно в страната се регистрират хиляди случаи на управление на МПС след употреба на алкохол. Голяма част от тях са със значително по-висока концентрация на алкохол в кръвта, а това води до неадекватна оценка на обстановката, забавени реакции, неразумни действия и тежки последици при ПТП. Мисля, че санкциите в разпоредбите и на действащия ЗДП са достатъчно строги. Бедата е в това, че обществото ни не е достатъчно критично настроено към тези, които пият и управляват автомобилите си. Нещо повече, не малко са случаите, когато при пияния водач в купето се возят пътници, които са били свидетели, че водачът е пил, вместо да не го допускат до волана. Необходимо е според мен в новия закон да се конкретизират наказанията, както и да се завишат изискванията към новите водачи и тези, управляващи МПС за обществен превоз на пътници и опасни товари, като се намали допустимата концентрация.
- Какви мерки трябва да се предприемат към неправоспособните водачи и такива, които управляват МПС, след като им е отнето свидетелството?
- Към неправоспособните водачи, в т.ч. и към тези, на които са отнети свидетелствата, трябва да бъдем безкомпромисни и прилагането на законните разпоредби трябва да е с цялата си тежест. Тези хора са неподготвени или са опасни за движението и нямат място зад волана. Няма седмица, в която органите на МВР да не са регистрирали ПТП с такива водачи. При тези случаи, МПС трябва да се спира от движение за определен период от време, а на пътниците в него и на собственика, ако не е водача, да се налагат сериозни глоби.
- Трябва ли да се завишат изискванията към инструкторите, към инспекторите на ИА „Автомобилна администрация”, които подготвят и изпитват новите водачи? Какво ще кажете за младите водачи?
- Както в едно училище, така и в структурите, които подготвят водачи, е много важно нивото, на което се преподава, умението на този, който обучава и способността за преценка кога обучаваният е готов да поеме сам волана. Обществена тайна е, че кандидатите за обучение най-често се насочват там, където таксата е най-ниска, а не там където ще получат най-добра подготовка. Освен това, никой не проявява интерес, коя школа каква успеваемост има, кои възпитаници допускат ПТП и т.н. Много пъти сме посочвали и отново поставяме въпроса — да се води и публикува т.н. рейтинг на школите, които подготвят водачи. Нищо не пречи и ИА „Автомобилна администрация”на сайта си, или в пресата всяка година да прави класация, така както се прави за ВУЗ-те и др. учебни заведения. Когато агенцията установи, че на определено място подготовката е слаба и това е системно, защо да не се отнема правото за обучение.
Що се отнася до младите, определено считам, че е необходимо определен период от време, те да бъдат с придружител, особено, ако се приеме в закона да се придобива правоспособност на 17 години, така както е в Германия. Трябва да се определи и приложи т.н. многоетапен модел на придобиване на свидетелство за правоуправление. Това означава, ако водачът е на 17 години, свидетелството му да важи, само ако има при него придружител, на тези които са придобили правоспособност над 18 години, за две години да им се дава първоначално 2/3 от контролните точки, да имат знак в автомобила „нов водач”, да управляват автомобила на магистралата до 110 км/час, а в извън населените места до 80 км/час, така както са посочени в насоките за разработването на новия закон.
- Какво още бихте казали, за да се намалят пътнотранспортните произшествия и през 2020 година убитите да са 50% по-малко спрямо 2010 г., а ранените с 40% по-малко спрямо 2014 г., както изисква стратегията на ЕС?
- Това, което коментираме с вас е една малка част от огромния обем дейности, които трябва да се извършат, ако искаме реално да постигнем и изпълним поставените задачи. Необходима е огромна работа от всички институции в държавата ни, които имат отношение по проблемите на безопасността на движението. Своето място трябва да осъзнаят, както централните институции, така и общините, кметствата и обществото ни. Безопасността е споделена отговорност и тя не може да бъде парцелирана. Законовите санкции, в т.ч. и глобите, са само един инструмент, ако не променим пътната среда, не се подобрят условията и предпоставките за предотвратяване на ПТП, не се работи по активната и пасивна безопасност, ако обществото ни не промени отношението си, трудно ще постигнем успех. Грижата за опазване здравето и живота на всеки от нас е на всички ни – семейство, училище, фирмата, в която работим, институциите и особено на средствата за масова информация.
Интервю на агенция Фокус