Койчо Русев: Безопасността на движението не може да се парцелира

Койчо Русев: Безопасността на движението не може да се парцелира

В САЩ глобата за хвърлен фас на магистрала е 1000 долара

Койчо Русев, пред­седател на Съюза на организациите в автомобил­ния тран­с­порт и Национал­ната тран­с­пор­тна камара. 

- Необ­ходим ли е нов Закон за движение по пътищата и какво налага това?

- Дейс­т­ващият Закон за движение по пътищата е приет през 1999 г. От тогава досега са нап­равени 52 изменения и допъл­нения. Зап­риличал е на стара дреха, пок­рита с кръпки, която е не само „демоде”, но и не изпъл­нява фун­к­циите си поради износеност. Можем, раз­бира се да зашием още едно от поред­ните изменения и допъл­нения, но това няма да го нап­рави съв­ременен.

- Трябва ли да се приемат два Закона – единият да регулира движението по пътищата, а другият да определя безопас­ността?

- Дали ще бъде един с раз­работени и двата проб­лема, или ще бъдат два отделни, не е най-важното. Важ­ното е онова, което се запише в него да отговаря на особенос­тите на момента, в който живеем, да отразява съв­ремен­ните тен­ден­ции и опита на нап­ред­налите страни, пос­тиг­нали с почти два пъти намаление, както на пътно-транспортни произ­шес­т­вия, така и на пос­ледиците от тях.

- Трябва ли да се гаран­тират граж­дан­с­ките и лични права при въвеж­дането на съв­ременни тех­нически сред­с­тва за регулиране и кон­т­рол на движението?

- Проб­лемът за опаз­ване на лич­ното прос­т­ран­с­тво на човека и защитата на граж­дан­с­ките му права е много важно условие и то трябва да бъде осигурено от закона. Нали затова рим­ляните са измис­лили законите, пред които хората един­с­т­вено са равни. Трябва обаче и баланс, особено, когато става дума за живота и здравето на хората. Аз определено считам, че пол­з­ването на камерите, и особено на мобил­ните, не нарушава права, а осигурява защита на общес­т­вото и неговите граж­дани от неразумни дейс­т­вия и самонадеяност. Въп­реки намалението през пос­лед­ните години на броя на загиналите с около 600 човека, ние, както вече стана дума, сме с пъти по-зле от много дър­жави в Европа и света. С какво се нарушават правата на тези, които спаз­ват закона, като се пол­з­ват камерите? Нап­ротив, те въз­пират ония, които са неразумни и зас­т­рашават живота, както на себе си, така и на останалите учас­т­ници в движението, а и не само на тях.

- Трябва ли да има по-строги наказания за шофьорите — рецидивисти?

- В законодател­с­т­вото по прин­цип наказанието за едно и също провинение много често е в определени граници. Това дава въз­мож­ност на правораз­даването да съоб­рази раз­мера му с поведението като цяло на нарушителя до момента. Водачите, които многок­ратно нарушават Закона, трябва да получават въз­можно най-тежката сан­к­ция за провинението си, да бъдат наказани с отнемане правата им за управ­ление, в т.ч. и спиране или кон­фис­кация на превоз­ното им сред­с­тво. Такива рецидивисти, както ги определихте най-често убиват невинни хора, а към убий­ците трябва да сме без­ком­п­ромисни.

- За тези, които са рецидивисти сте прав, но какво ще кажете за раз­мера на глобите? Трябва ли те да се съоб­разяват със стан­дарта на бъл­гарина?

- Мисля, че раз­бирането глобите да се съоб­разяват със стан­дарта на живот на бъл­гарина, е вредно. Човеш­кият живот е еднакво скъп, той е без­ценен, независимо в коя дър­жава живееш. В този смисъл трябва да се запитаме – защо законът трябва да се съоб­разява с нарушителя, а не нарушителят с него? Ще ви дам един пример: В САЩ преди време забелязах, че на знакът „стоп” всеки водач задъл­жително спира. Някои от тях си броят до три и тогава потег­лят. Аз попитах, след като има видимост и няма никой, дали е нор­мално да спрат за части от секун­дата и да преминат. Отговорът беше, че вече няколко пъти са плащали глоби по 500 долара и не ми се дават повече. Между другото там, ако хвър­лиш цигарена кутия или фас по магис­т­ралата, глобата е 1000 долара.

- Какво ще кажете за алкохола и дос­татъчни ли са сан­к­циите, които се налагат на нарушителите?

- Ежегодно в страната се регис­т­рират хиляди случаи на управ­ление на МПС след упот­реба на алкохол. Голяма част от тях са със значително по-висока кон­цен­т­рация на алкохол в кръвта, а това води до неадек­ватна оценка на обс­танов­ката, забавени реак­ции, неразумни дейс­т­вия и тежки пос­ледици при ПТП. Мисля, че сан­к­циите в раз­поред­бите и на дейс­т­ващия ЗДП са дос­татъчно строги. Бедата е в това, че общес­т­вото ни не е дос­татъчно критично нас­т­роено към тези, които пият и управ­ляват автомобилите си. Нещо повече, не малко са случаите, когато при пияния водач в купето се возят път­ници, които са били свидетели, че водачът е пил, вместо да не го допус­кат до волана. Необ­ходимо е според мен в новия закон да се кон­к­ретизират наказанията, както и да се завишат изис­к­ванията към новите водачи и тези, управ­ляващи МПС за общес­т­вен превоз на път­ници и опасни товари, като се намали допус­тимата кон­цен­т­рация.

- Какви мерки трябва да се пред­п­риемат към неп­равос­пособ­ните водачи и такива, които управ­ляват МПС, след като им е отнето свидетел­с­т­вото?

- Към неп­равос­пособ­ните водачи, в т.ч. и към тези, на които са отнети свидетел­с­т­вата, трябва да бъдем без­ком­п­ромисни и прилагането на закон­ните раз­поредби трябва да е с цялата си тежест. Тези хора са непод­гот­вени или са опасни за движението и нямат място зад волана. Няма сед­мица, в която органите на МВР да не са регис­т­рирали ПТП с такива водачи. При тези случаи, МПС трябва да се спира от движение за определен период от време, а на път­ниците в него и на соб­с­т­веника, ако не е водача, да се налагат сериозни глоби.

- Трябва ли да се завишат изис­к­ванията към инс­т­рук­торите, към инс­пек­торите на ИА „Автомобилна админис­т­рация”, които под­гот­вят и изпит­ват новите водачи? Какво ще кажете за младите водачи?

- Както в едно училище, така и в струк­турите, които под­гот­вят водачи, е много важно нивото, на което се преподава, умението на този, който обучава и способ­ността за преценка кога обучаваният е готов да поеме сам волана. Общес­т­вена тайна е, че кан­дидатите за обучение най-често се насоч­ват там, където так­сата е най-ниска, а не там където ще получат най-добра под­готовка. Освен това, никой не проявява интерес, коя школа каква успеваемост има, кои въз­питаници допус­кат ПТП и т.н. Много пъти сме посоч­вали и отново пос­тавяме въп­роса — да се води и пуб­ликува т.н. рей­тинг на школите, които под­гот­вят водачи. Нищо не пречи и ИА „Автомобилна администрация”на сайта си, или в пресата всяка година да прави класация, така както се прави за ВУЗ-те и др. учебни заведения. Когато аген­цията установи, че на определено място под­готов­ката е слаба и това е сис­темно, защо да не се отнема правото за обучение.

Що се отнася до младите, определено считам, че е необ­ходимо определен период от време, те да бъдат с прид­ружител, особено, ако се приеме в закона да се придобива правос­пособ­ност на 17 години, така както е в Гер­мания. Трябва да се определи и приложи т.н. многоетапен модел на придобиване на свидетел­с­тво за правоуп­рав­ление. Това означава, ако водачът е на 17 години, свидетел­с­т­вото му да важи, само ако има при него прид­ружител, на тези които са придобили правос­пособ­ност над 18 години, за две години да им се дава пър­воначално 2/3 от кон­т­рол­ните точки, да имат знак в автомобила „нов водач”, да управ­ляват автомобила на магис­т­ралата до 110 км/час, а в извън населените места до 80 км/час, така както са посочени в насоките за раз­работ­ването на новия закон.

- Какво още бихте казали, за да се намалят път­нот­ран­с­пор­т­ните произ­шес­т­вия и през 2020 година убитите да са 50% по-малко спрямо 2010 г., а ранените с 40% по-малко спрямо 2014 г., както изис­ква стратегията на ЕС?

- Това, което комен­тираме с вас е една малка част от огром­ния обем дей­ности, които трябва да се извър­шат, ако искаме реално да пос­тиг­нем и изпъл­ним пос­тавените задачи. Необ­ходима е огромна работа от всички инс­титуции в дър­жавата ни, които имат отношение по проб­лемите на безопас­ността на движението. Своето място трябва да осъз­наят, както цен­т­рал­ните инс­титуции, така и общините, кмет­с­т­вата и общес­т­вото ни. Безопас­ността е споделена отговор­ност и тя не може да бъде пар­целирана. Законовите сан­к­ции, в т.ч. и глобите, са само един инс­т­румент, ако не променим път­ната среда, не се подоб­рят условията и пред­пос­тав­ките за предот­в­ратяване на ПТП, не се работи по актив­ната и пасивна безопас­ност, ако общес­т­вото ни не промени отношението си, трудно ще пос­тиг­нем успех. Грижата за опаз­ване здравето и живота на всеки от нас е на всички ни – семейс­тво, училище, фир­мата, в която работим, инс­титуциите и особено на сред­с­т­вата за масова инфор­мация.

Интервю на аген­ция Фокус