ГЕРБ пуска чужденците свободно да купуват родни ниви

ГЕРБ пуска чужденците свободно да купуват родни ниви

През 2014 г. „Атака” подкрепи ограниченията за придобиване на земеделски земи,сега вече е във властта

Управ­ляващите се отказ­ват от ограниченията за чуж­ден­ците при покуп­ките на земедел­ска земя в Бъл­гария, стана ясно от пуб­ликувани за общес­т­вено обсъж­дане пред­ложения за промени в Закона за соб­с­т­веността и пол­з­ването на земедел­с­ките земи. Тек­с­товете са качени на пор­тала за общес­т­вени кон­сул­тации strategy.bg. Становища могат да се подават до 13 август. Припом­няме, че през 2014 г. беше въведено ограничение за придобиване на земедел­ски земи от чуж­дес­т­ранни граж­дани. Основно изис­к­ване е чуж­ден­ците да докажат пет години усед­налост, за да могат да купуват ниви в Бъл­гария. Пред­ложението за усед­налостта беше на БСП, като срокът й се увеличи до 5 години по искане на „Атака“. Тек­с­товете бяха вър­нати от тогаваш­ния президент Росен Плев­нелиев, но депутатите отх­вър­лиха ветото.

Две години по-късно – през 2016 г., Европейс­ката комисия (ЕК) предуп­реди Бъл­гария за законодател­с­т­вото в сферата. Освен срещу нас, подобна процедура е стар­тирана и срещу Унгария, Лат­вия, Литва и Словакия заради законодателни пречки пред инвес­тициите в земя от чуж­денци, които противоречат на един от основ­ните прин­ципи на ЕС – за свобод­ното движение на капитали. С пред­ложенията за промени в Закона за соб­с­т­веността и пол­з­ването на земедел­с­ките земи управ­ляващите пред­лагат да отпадне спор­ния член 3в, който рег­ламен­тира правото на соб­с­т­веност върху земедел­ски земи на чуж­дес­т­ранни физически и юридически лица. В мотивите към законоп­роекта вносителите посоч­ват, че нор­матив­ният акт противоречи на европейс­кото законодател­с­тво и съз­дава пред­пос­тавки за дис­к­риминация и неравно третиране.

Процедурата на ЕК срещу Бъл­гария в момента е на етап „мотивирано становище“, става ясно от мотивите, т.е. втори етап от наказател­ната процедура. Бъл­гария официално е поела ангажимент да отмени тек­с­товете и ако не изпълни ангажимента си, Брюк­сел може да заведе дело срещу страната ни в Съда на ЕС. Така минимал­ната еднок­ратна сан­к­ция за Бъл­гария може да дос­тигне 839 хил. евро, а отделно да се наложи и периодична имущес­т­вена сан­к­ция, която се начис­лява за всеки ден без­дейс­т­вие от страна на осъдената дър­жава.