130 кооперативни следи

Уважаеми читатели, днес в руб­риката „130 кооперативни следи в бъл­гар­с­ката история“ ще продъл­жим да Ви пред­с­тавяме влиянието на кооператив­ното движение върху общес­т­вото и интелиген­цията до Втората световна война, които бележат раз­витието на кооператив­ното движение и стават причина за големи пос­тижения в кул­тур­ния живот на страната ни. (цветна под­ложка, италик).

40. Списание „Съдба“ — най-популярното кооперативно периодично издание

Още в края на 1928 г започва издаването на кооператив­ното списание „Съдба“ — основен печатен орган на Дружес­тво на бъл­гар­с­ките слепи. През 1931 г. за негов главен редак­тор е прив­лечен Димитър Пан­телеев, който в качес­т­вото си на сек­ретар на Съюза на бъл­гар­с­ките писатели има особено голяма зас­луга за под­бора на авторите и качес­т­вото на спис­ването на списанието. Той кани за сът­руд­ници най-добрите бъл­гар­ски писатели и поети от онова време. В списанието пуб­ликуват свои статии и литературни произ­ведения Елин Пелин, Йор­дан Йов­ков, Фани Попова-Мутафова, Стилян Чилин­гиров, Кон­с­тан­тин Кон­с­тан­тинов, поетите Елисавета Баг­ряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литератур­ните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от бъл­гар­с­ката кул­тура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен.

Кооперативно списание „Съдба“ дос­тига тираж 10 000 екзем­п­ляра и е едно от най-купуваните периодични издания за времето си и си съпер­ничи по значимост един­с­т­вено със списание „Златорог“. За периода 1929 –1944 г. излизат 103 книжки с кооперативни, научно-популярни статии, отпечатва оригинални и преводни художес­т­вени произ­ведения, социална и литературна критика. То раз­п­рос­т­ранява кооператив­ната идея по дос­тъпен и раз­бираем начин, изцяло се самоиз­държа, като от неговите продажби се заделят парични сред­с­тва за Дружес­тво на бъл­гар­с­ките слепи и за читалище „Луи Брайл“.

През 1933 г. Дружес­т­вото на слепите започва издаването на пър­вото брай­лово списание у нас с помощна на сляпог­лухия есперан­тист Харолд Тилан­дер от Сток­холм, редак­тор на меж­дународ­ното есперан­т­ско списание за слепи “Лигило“. Тилан­дер благородно приема да печата в своята печат­ница списание “Вес­тител“. Тек­с­товете се получавали при него на бъл­гар­ски език и се е набирало буква по буква. След издаване на списанието в тираж около 30 бройки то се изп­ращало до абонатите в Бъл­гария.

41. Влияние на кооператив­ното движение върху бъл­гар­с­ката интелиген­ция

Доказател­с­тво за изк­лючител­ното влияние на кооператив­ната идея върху общес­т­вения и кул­тур­ния живот у нас до Втората световна война са пос­ледователите и кооператив­ните деятели, които движението намира в лицето на най-известните бъл­гар­ски интелек­туалци и общес­т­веници още в началото на века.

Дъл­гогодиш­ният редак­тор на сп. „Кооперативна прос­вета“ и голям бъл­гар­ски писател Ангел Каралий­чев пише: “Кооперацията е велико и справед­ливо дело, което се стреми да съз­даде материално доб­руване и духовен подем на хората. Не ще бъде далеко времето, когато кооперацията ще вземе под своето мощно крило духов­ните водачи на нашия народ и ще съз­даде добри условия за твор­чески труд.“

Ран Босилек също е зап­ленен от кооператив­ната идея и става неин рев­нос­тен защит­ник, популяризатор и пос­ледовател. Според него “Кооперацията ще има грамадно значение за стопан­с­кото пов­дигане и общес­т­веното въз­питание на нашия трудолюбив народ, сред който вече е проник­нала цяла войска от милиони кооператори. Мисля си още какъв незаменим читател за трудово и общес­т­вено въз­питание би била бъл­гар­с­ката кооперация, ако й се отворят широко вратите на училищата. Така ще се под­х­рани силен кооперативен дух в младите поколения и ще се под­готви нов прилив от млади, бодри и вдъх­новени дейци, свик­нали да работят дружно и да се под­к­репят взаимно. Те ще са вярата и надеж­дата за светли бъд­нини на кооператив­ното движение, на народа, на дър­жавата. И тогава в младите сърца ще остане завинаги да грее обичта към великото начало: “Един за всички, всички за един!“

Един от най-активните кооперативни деятели — писателят и съз­дателят на музея на Народ­ния театър — Владимир Русалиев пише: “Кооперацията ще преоб­рази облика на света.Тя ще поб­ратими враж­дуващите народи и ще ги изведе към слън­цето на разума. Да бъдеш кооператор, значи да бъдеш борец за щас­тието и благополучието на всички.“. Така през 30-те г. с този плам Русалиев държи над 2 000 лек­ции из градовете и селата на страната, пос­ветени на кооператив­ното движение.

Без­ценен принос за популяризирането на кооператив­ното движение имат и най-известните имена от бъл­гар­с­ката интелиген­ция, които без да са кооперативни членове, са съмиш­леници и пламенни защит­ници на кооператив­ната идея и пропус­кат случай, в който да не изтък­нат значението на кооперациите в раз­виващото се стопан­с­тво и общес­тво у нас след Освобож­дението. “Кооперацията, родена сред онеп­рав­даните, бедни и средно със­тоятелни със­ловия, приучва отдел­ните индивиди към сближаване, взаимно под­помагане и солидар­ност. — пише популяр­ния в началото на века писател, драматург и преводач Рачо Стоянов — Съз­дадена като отб­ранително сред­с­тво против без­човеч­ната екс­п­лоатация, тя израс­тва, поради благород­ните начала, които са залег­нали в основата й, като рефор­матор­ско и с мирни сред­с­тва, усилие за повече справед­ливост в социал­ния живот. Но неп­ринуденото, ненасил­с­т­вено групиране в името на самозащита, взаимна помощ и солидар­ност ще пребъде.

“И ако децата са верни прием­ници на бащините завети, трябва да смятаме, че кооператив­ното дело ще бъде близо да душите и сър­цата на поколенията. — пише писателят Добри Немиров — Дъл­гогодиш­ното същес­т­вуване на кооператив­ното дело у нас и неговия голям раз­ц­вет само показ­ват какъв прием му е дал народа и кол­кото повече кооператизма е близък до душите и сър­цата на народа, тол­кова той е близък до твор­чес­ките импулси на писателя. Нещо повече — кооперацията не трябва да бъде чужда дори на нашите средни училища, в които още от рано трябва да се дават знания на учащата се младеж по кооперацията и ней­ното дело. Зад­руж­ната грижа ще бъде големият фак­тор в живота, а кооперативизма ней­ния най-верен вдъх­новител.“

Фак­тът, че интелек­туал­ният и науч­ният елит на Бъл­гария от началото на кооператив­ното движение у нас поз­нават кооператив­ните цен­ности, прин­ципи и проб­леми, четем в тех­ните интер­вюта и статии пуб­ликувани и извън кооператив­ния печат. “В интервю пуб­ликувано през 1942 г Стилиян Чилин­гиров споделя „Кооператив­ната идея у нас се зас­тъпва много години преди да се появят в Европа ней­ните проповед­ници Рай­фай­зен и Шулце-Делич. Нашите еснаф­ски организации още от 1773 г. се доб­лижават твърде много до съв­ремен­ните кооперации. И те заедно с училищата, чер­к­вите и читалищата съз­дадоха нашето Въз­раж­дане. Ето защо аз смятам кооператив­ната идея, повече като наша, откол­кото присадена отвън и затова бъл­гар­с­кия писател с всички въз­можни сили и сред­с­тва трябва да я под­к­репя“.

Дирек­ция „КООП медии и рек­лама“