КНСБ зове: „Въстани за правата си”

Закъс­нение на изп­лащането на зап­лати, злоупот­реба с работ­ното време и неп­лащане на извън­ред­ния труд, са най-честите нарушения на правата на трудещите се „Въс­тани за правата си” зове КНСБ в новата си кам­пания, която ще продължи до деня на труда 1 май. Президен­тът на кон­федерацията Пламен Димит­ров пред­с­тави инициативата, в рам­ките на която всеки граж­данин с нарушени трудови, социални и син­дикални права, ще може да подава сиг­нал за това дирек­тно към КНСБ на официал­ния им сайт, във „Фейс­бук” страницата им или на тел. 02 40 10 646, съобщи Нюз.бг. Според Димит­ров, кам­панията е провокирана, от грубото нарушаване на правата на трудещите се у нас, както и от подобна европейска инициатива, която тече в момента. Стана ясно, че от КНСБ са изгот­вили пър­вия син­дикален док­лад за правата на работ­ниците у нас, който е обх­ванал 6-месечен период и се базира на данни от Инс­пек­цията по труда. От дан­ните син­дикалис­тите са установили, че през миналата година са регис­т­рирани 111 895 нарушения, отнасящи се към здравето и безопас­ността на труда на бъл­гар­с­ките работещи. Това прави общо 53 % от всички регис­т­рирани нарушения, уточ­ниха от син­диката. 16 хил. са били нарушенията при хигиената на труда, а над 20 хил. са регис­т­рираните нарушения, свър­зани с почивни дни и право на отпуска. От КНСБ ще проведат пос­ледователни срещи с бъл­гар­с­ките евродепутати от раз­лич­ните евросемейс­тва, за да потър­сят тех­ния ангажимент за гласуване в интерес на бъл­гар­с­ките работ­ници на важни пред­с­тоящи евродирек­тиви, свър­зани основно с работ­ното време. Основ­ните нарушения, които към момента КНСБ е установило в работ­ното ежед­невие на бъл­гарина, се отнасят към закъс­нение на изп­лащането на зап­лати, злоупот­реба с работ­ното време и неп­лащане на извън­ред­ния труд. Пример за нарушаване на трудови и син­дикални права даде ръководителят на син­дикалис­тите в „Хюлет Пакард” Пламен Рашев­ски. Той раз­кри, че син­дикалис­тите са стиг­нали до съд с фир­мата, тъй като работодателят им не осигурява условия за раз­витие на син­дикал­ната им организация. Рашев­ски обясни, че син­дикалис­тите не получавали соб­с­т­вено помещение за раз­лика от клубове по интереси, като имали заб­рана да пращат мейли до другите служители и повечето дори не знаели, че в тях­ната фирма има син­дикат. Според Рашев­ски при ежегод­ните оценки на мени­джърите син­дикал­ните членове получавали по-нисък резул­тат, пречело се на кариер­ното им раз­витие и зап­латите им не се увеличавали. Той твърди, че се стигало до раз­лики от 1000 до 1500 лв. в зап­лащането в един и същи отдел на служители, които учас­т­ват в син­диката и на такива, които не са обвър­зани с него.