Политолог: Караха се като децата и етикетът „партии на протеста“ загуби смисъл

Политолог: Караха се като децата и етикетът „партии на протеста“ загуби смисъл

Етикетът „пар­тии на протеста“ вече загуби своя смисъл. Истин­ска промяна ще има тогава, когато едно ново правител­с­тво пос­тави край на онези отх­вър­лени от общес­т­вото прак­тики, които свър­з­ваме с над 10-годишното управ­ление на ГЕРБ. Който успее да учас­тва в такова управ­ление или да съдейс­тва за него, вероятно ще сполучи да бъде наречен част от едно такова мнозин­с­тво на промяната. Иначе всичко ще продължи пос­тарому“.

Това каза за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.

Отново сме в задънена улица. Поред­ният пар­ламент не успя да свърши основ­ната си работа – да сфор­мира управ­ляващо мнозин­с­тво и да излъчи правител­с­тво. Дори се препъваха на бюджета и не свър­шиха много, което съз­дава голямо разочарование у хората. Това е печално, попари много надежди“, комен­тира той наб­лижаващия край на 46-ото Народно съб­рание, което пред­с­тои президен­тът да раз­пусне в чет­вър­тък.

Според него по време на дебатите по актуализацията на бюджета лип­сата на ясно изразено мнозин­с­тво е нап­равила така, че всички фор­мации да се над­п­ревар­ват „да над­дават“ и да обещават повече пари, ясно осъз­навайки, че няма да носят непос­ред­с­т­вената отговор­ност от край­ното решение и изпъл­нението му.

Допъл­нителна печал съз­даде и начинът, по който общуваха пар­тиите, които афишираха, че искат да „прик­лючат“ с ГЕРБ. Между тях бяха раз­менени такива обиди, че пар­ламен­тът на моменти изг­леж­даше като едно пререкание на малки деца, играещи на дет­с­ката площадка. Съжалявам за срав­нението, децата нямат вина за нищо, но пререканието беше без­с­мис­лено. Ефек­тът върху граж­дан­с­т­вото от това е крайно отрицателен и не вдъхва доверие към инс­титуциите“, категоричен е политологът.

Според проф. Тодоров пар­ламен­тът не излъчва никакви позитивни пос­лания, а пар­тиите изпол­з­ват пар­ламен­тар­ната трибуна за предиз­бор­ната си кам­пания, която вече е в ход. „Всеки се мъчеше да се хареса на тази част от пуб­ликата, която смята за своя. Важни и същес­т­вени неща останаха нас­т­рани“, комен­тира още той.