Българи, честит Ден на народните будители!

Българи, честит Ден на народните будители!

Денят на Свети Иван Рилски прераства в общонароден празник, за да помнят младите хора колко важно са знанието и духовността

Духов­ното прос­вещение на бъл­гар­с­кия народ дава тласък на национал­ноос­вободително движение по бъл­гар­с­ките земи. В освободена от осман­ско владичес­тво Бъл­гария както интелиген­цията, така и масовият човек съз­нават под­вига на въз­рож­ден­с­ките писатели и революционери, които съз­дали атмос­ферата и довели бъл­гар­с­кия дух до решимостта да поведе борба за дър­жавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат зас­лужената приз­нател­ност към народ­ните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път чес­т­ване на народ­ните будители става на фес­тивала в Плов­див през 1909 г.

Всеп­риз­нат пат­рон на бъл­гар­с­кото будител­с­тво е свети Йоан Рил­ски, почитан като небесен пок­ровител на бъл­гар­с­кия народ и дър­жава, който в народ­ната памет е образец за себеот­даване, без­с­ребър­ничес­тво, любов към ближ­ния и Отечес­т­вото и към когото народ­ната обич и уважение остава жива през вековете на осман­ско владичес­тво. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

Кои са народ­ните будители? Свети Кирил и Свети Методий, Паисий Хилен­дар­ски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славей­ков, Захари Стоянов, Васил Лев­ски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много бъл­гари. Те са помог­нали на народа да се събуди от мрака и нез­нанието. Първи ноем­ври е Ден на народ­ните будители. На този ден отдаваме почит на родолюбивите прос­ветители.

Денят на народ­ните будители въз­никва в труд­ното време на духовна раз­руха след Пър­вата световна война. В такъв момент бъл­гарите избират опита на своето общес­тво. Те се вглеж­дат към най-светлите имена на бъл­гар­с­кото духовно минало. Тър­сят съп­рикос­новение с онези, които в трудно и без­пер­с­пек­тивно време с мощта на своята мисъл са връщали рав­новесието и духов­ната стабил­ност на бъл­гарите.

Приемат 1 ноем­ври – денят на светеца Иван Рил­ски за нов, но всъщ­ност добре поз­нат праз­ник. Това се случва на 13 декем­ври 1922 година, когато 19-тото Обик­новено Народно съб­рание приема Закон за допъл­нение на Закона за праз­ниците. Пред­ложението за тази промяна е нап­равено от правител­с­т­вото на Алек­сан­дър Стам­болийски на 31 октом­ври 1922 г. Инициатор на промяната е тогаваш­ният минис­тър на народ­ното прос­вещение Стоян Омар­чев­ски. За него и за правител­с­т­вото, на което принад­лежи, въвеж­дането на новия праз­ник се налага поради след­ните мотиви:

Доп­реди вой­ната образованието и въз­питанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и сис­темно раз­витие всред учащата се младеж на национални и отечес­т­вени доб­родетели, от една страна, и на граж­дан­ски и кул­турни, от друга. Любов и почит към старинно бъл­гар­с­кото, благоговение пред дей­ците и строителите на нашето национално верую, старание и сърев­нование към доб­рото и хубавото, увлечение към идеал­ното – бяха мили, сим­патични явления, които със своята същ­ност трог­ваха и правеха живота приятен, съдър­жателен и високо осмис­лен.

Тия доб­родетели, насаж­дани в душите на поколения в продъл­жение на цели десетилетия, бидоха раз­к­латени от отрицател­ните резул­тати на вой­ната, преди всичко в самото общес­тво, а оттам – и отражението на отрицател­ните прояви всред учащата се младеж. Пос­лед­ната се увлече по всекид­нев­ното, забавител­ното и лекото в живота; вол­ност, без­г­рижие и лекомис­лие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от цен­ното и същес­т­веното в живота и миналото.

А в полум­рака на нашето минало се отк­риват големите фигури на редица велики бъл­гари, които с необик­новеното увлечение и с една завидна самопожер­т­вовател­ност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия кул­турен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят свет­лите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съв­ременна Бъл­гария.“

На този ден не трябва да заб­равяме имената и делата на:

Паисий Хилен­дар­ски – монахът, който се е превър­нал в знаме на бъл­гар­с­кото Въз­раж­дане с едно от най-великите дела в историята ни – съз­даването на писана бъл­гар­ска история, чиято цел е да събуди иск­рата на пат­риотизма на народа ни, да му вдъхне самочув­с­т­вие, припом­няйки му слав­ното минало, извоювано дос­тойно от пред­ците ни.

Соф­роний Врачан­ски – бележит въз­рож­ден­ски писател, общес­т­веник, прос­ветител, родоначал­ник на новобъл­гар­с­ката литература и строител на новобъл­гар­с­кия книжовен език. Той е и човекът нап­равил пър­вия препис на знаменитата „История славянобъл­гар­ска“.

Васил Априлов – помог­нал да се пос­т­рои пър­вото бъл­гар­ско свет­ско училище в род­ния си град Габ­рово.

Петър Берон – авторът на „Риб­ния бук­вар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и пуб­лицист, оставил след себе си велики стихот­ворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хай­дути“, „Хаджи Димитър“, „Обес­ването на Васил Лев­ски“ и много други. Литератур­ното и пуб­лицис­тично нас­лед­с­тво на Ботев не е голямо по обем, но по своите художес­т­вени дос­тойн­с­тва то бележи върха не само във въз­рож­ден­с­ката, но и изобщо в цялос­т­ното раз­витие на бъл­гар­с­ката литература.

Димитър и Кон­с­тан­тин Миладинови – въз­рож­ден­ски пат­риоти и учители, съб­рали в сбор­ници много народни песни, пос­ловици, гатанки и обичаи.

Добри Чин­тулов – човекът, съз­дал тек­с­товете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак бал­кан­ски“, „Вятър ечи, Бал­кан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.

Васил Лев­ски, чиято отдаденост и саможер­тва в името на свободата е най-силното човешко качес­тво.

Любен Каравелов – бъл­гар­ски поет, писател, енцик­лопедист, жур­налист, етног­раф и без­с­порен национален герой доп­ринася същес­т­вено за раз­витието на общес­т­вената мисъл в Бъл­гария през Въз­раж­дането, пише биб­лиог­раф­ски трудове, статии по бъл­гар­ска литература, кул­тура, лек­сиког­рафия, политическа история, нумиз­матика. Каравелов учас­тва в национал­революцион­ното движение като член и пред­седател на Бъл­гар­с­кия революционен цен­т­рален комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Добри Вой­ников – писателят драматург, основал пър­вия бъл­гар­ски театър, с което положил основите на теат­рал­ното изкус­тво у нас, под­ложил на критика чуж­допок­лон­ничес­т­вото в пиесата си „Кривораз­б­раната цивилизация“.

Неофит Рил­ски – пър­воп­роход­ник и продъл­жител на идеята за прев­ръщането на бъл­гар­с­кото образование в свет­ско.

През 20-ти век епис­коп Кон­с­тан­тин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с против­ника на нашите души.“

О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“

По материали от Интер­нет