Руският „Комерсант”: България все още остава някак чужда

Руският „Комерсант”: България все още остава някак чужда

Догодина се очаква Сергей Лавров да посети България. За последно той направи визита в София през 2014 година

Посещението на вицеп­ремиера и минис­тър на вън­ш­ните работи на Бъл­гария Екатерина Захариева в Мос­ква имаше за цел да даде допъл­нителен тласък на двус­т­ран­ните отношения, които попад­наха в сериозен зас­той след раз­т­рог­ването на проекта „Южен поток“ от страна на София. Вън­шно всичко изг­леж­даше добре: гос­тен­ката се обръщаше към рус­кия си колега Сер­гей Лав­ров на „ти“, а той на свой ред се пошегува с бъдещи съв­мес­тни проекти в газовия сек­тор. В отк­ритата част на срещата двамата дип­ломати се опитаха да избег­нат болез­нени теми, но не успяха да прик­рият напълно раз­личията помежду си, комен­тира рус­кият вес­т­ник „Ком­мер­сантъ“, цитиран от Аген­ция “Фокус“.

Бъл­гар­ски минис­тър на вън­ш­ните работи не е посещавал Русия от юни 2011 г.

В този период пър­вите дип­ломати на съсед­ната й Сър­бия нап­равиха седем официални и работни посещения в Русия, на Тур­ция — четири пъти, а на Гър­ция — три пъти. Ситуацията е по-лоша един­с­т­вено по отношение на Румъния – за пос­ледно неин вън­шен минис­тър нап­рави визита в Мос­ква през далеч­ната 2009 г. Но отношенията между Русия и Румъния традиционно са сложни, докато в пред­с­тавите на рус­наците (особено родените СССР) бъл­гарите принад­лежат към приятел­с­кия лагер.

Въп­реки това през пос­лед­ните години отношенията между Мос­ква и София са в зас­той.

Сериозен удар за тях беше отказът на Бъл­гария — под натиск от САЩ и ЕС — от изг­раж­дането на газоп­ровода „Южен поток“

през Черно море. Сът­руд­ничес­т­вото между двете страни по изг­раж­дането на АЕЦ „Белене“ също претърпя провал – спорът дори бе предаден на меж­дународен арбит­раж. Той обаче не доп­ринесе за раз­витието на диалога, както и раз­ног­ласията около Украйна и пос­лед­валите сан­к­ции, свър­зани с кон­ф­ликта в Дон­бас.

Посещението на Захариева обаче имаше за цел да съз­даде впечат­ление, че нещата вър­вят във въз­ходяща линия – при това в двете страни. Тя припомни за началото на строител­с­т­вото на територията на Бъл­гария на т.нар. „Бал­кан­ски поток“, раз­к­лонение на „Тур­ски поток“, през който ще се извър­ш­ват дос­тавки на руски природен газ в Сър­бия и Унгария. Захариева под­черта също, че нас­коро бъл­гар­с­ките власти обявиха търг за възоб­новяване на строител­с­т­вото на АЕЦ „Белене“ и увери, че ще се рад­ват на учас­тието на Русия в този процес. В зак­лючение тя очерта оптимис­тично пер­с­пек­тивите за двус­т­ран­ните отношения в областта на туризма, образованието и кул­турата.

През цялото време бъл­гар­с­ката гос­тенка се обръщаше към Сер­гей Лав­ров на „ти”.

Рус­кият минис­тър говори за енер­гий­ното сът­руд­ничес­тво с еднакъв ентусиазъм и дори нарече „Бал­кан­ски поток“ „Бъл­гар­ски поток“, което очевидно зарадва събесед­ника му. Сер­гей Лав­ров предаде на гос­тен­ката си докумен­тите за правото на неог­раничено изпол­з­ване на земята, върху която се намира посол­с­т­вото на Бъл­гария в Рус­ката федерация. И пох­вали бъл­гар­с­ките власти за съз­даването на благоп­риятни условия за изучаване на руски език в страната.

В отк­ритата част на срещата си дип­ломатите не говориха дирек­тно по належащи въп­роси. Но през пос­лед­ните сед­мици Мос­ква и София се сблъс­каха по два въп­роса. Най-острото несъг­ласие предиз­вика излож­бата, отк­рита на 9 сеп­тем­ври в Рус­кия културно-информационен цен­тър в София за 75-годишнината от освобож­дението на Източна Европа от нацизма. Тогава от Минис­тер­с­т­вото на вън­ш­ните работи на Бъл­гария призоваха рус­наците „да не зат­варят очите си за това, че щитовете на съвет­с­ката армия донесоха на народите от Цен­т­рална и Източна Европа половин век реп­ресии, дефор­мираха икономичес­кото им раз­витие и ги изолираха от динамиката на процесите, протичащи в раз­витите европейски дър­жави“. В отговор на това

Мос­ква гневно отбеляза, че София „пренаписва история“

, като нарече позицията на бъл­гар­с­ките власти „опасна тен­ден­ция“.

Друг драз­нещ ефект беше прес­лед­ването на видни лич­ности от русофил­с­кото общес­т­вено движение от страна на бъл­гар­с­ките правоп­рилагащи органи . Те бяха обвинени в шпионаж, което в Мос­ква бе изтъл­кувано като „русофобия“.

По инфор­мация на изданието, по време на зак­ритата част от раз­говорите Сер­гей Лав­ров е пов­диг­нал и двата въп­роса пред Екатерина Захариева. В раз­говора с него тя е комен­тирала най-общо темата за Втората световна война, но е под­чер­тала, че бъл­гар­с­ката страна няма да промени позицията си.

На прес­кон­ферен­ция след преговорите Екатерина Захариева, без да се обвър­зва с нищо, призова „да не се политизира историята“. И тя обяви намерението си да положи цветя на два особено важни за Бъл­гария памет­ници — на Героите от Плевен, както и на този на Св. св. Кирил и Методий. Трябва да се отбележи, че огром­ното мнозин­с­тво от вън­ш­ните минис­три, посещаващи Мос­ква, полагат венци на Гроба на неиз­вес­т­ния войн.

Що се отнася до прес­лед­ването на фигури, сим­патизиращи на Мос­ква, по инфор­мация на „Ком­мер­сантъ“, Екатерина Захариева е уверила Сер­гей Лав­ров, че бъл­гар­с­кото правител­с­тво няма нищо общо с подобни дейс­т­вия.

Догодина се очаква Сер­гей Лав­ров да посети Бъл­гария. За пос­ледно той нап­рави визита в София през 2014 година.