Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие, на тази тема Световната здравна организация (СЗО) посвети Световния ден на здравето 7 април. Според ръководителя на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила проблемът е във високия процент на неформалното доплащане на здравни услуги, което според данните на Евростат за 2017 г. достига 44,2 на сто и е много по-високо от средното за ЕС. Българските пациенти доплащат от джоба си за лекарства, медицински консумативи и дейности в болниците, които не се покриват изобщо или се плащат само частично от Здравната каса и това е причината, поради която трябва да се търси начин за увеличаване на публичните средства, разходвани за здраве, смята д-р Сила.
Според българските лекари и пациенти обаче по-големият проблем е в изчезването на медицински специалисти от цели региони в страната и още по-лошото – изчезването на цели специалности. Липсващите общопрактикуващи лекари и специалисти по места принуждават пациентите да пътуват до градове, в които има университетски болници. Така те освен обявеното доплащане, са принуждавани да харчат допълнително средства за път и настаняване, които неимоверно оскъпява достъпа им до медицинска услуга, предупреди Здраве.нет. По данни на НСИ от 2016 г. лекарите у нас са били 41,6 на 10 000 души от населението. Най-нисък е показателят за областите Разград – 26,3, следвани от Добрич — 27 и Перник – 27,3. В областите Разград и Кърджали общопрактикуващите лекари са по 4,2 на 10 000 души от населението, а в Търговище – 4,4. По думите на д-р Павлова в страната липсват 405 педиатри и 450 общопрактикуващи лекари. Тревожен е и недостатъчният брой на детските хирурзи — само 30 в университетските градове, неонатолози — само в 5 големи градове, 120 патоанатоми, от които половината са в пенсионна възраст. Не по-малко страшен за системата на здравеопазване е недостигът на медицински сестри, който вече е достигнал критични нива.