България отпразнува красивия православен празник Цветница

Който пази църковните обичаи, и народните обичаи, ще се радва на всички добри постижения в своя живот, припомни Негово светейшество патриарх Неофит

Бъл­гар­с­кият пат­риарх Неофит поз­д­рави всички бъл­гари, които праз­нуват Цвет­ница вчера.

„Който пази цър­ков­ните обичаи, и народ­ните обичаи, ще се радва на всички добри пос­тижения в своя живот. Да бъдат чес­тити всички, които праз­нуват в днеш­ния ден. Чес­тит праз­ник!”, заяви бъл­гар­с­кият пат­риарх Неофит преди праз­нич­ната литур­гия в храм-паметника „Свети Алек­сан­дър Нев­ски”.

В словото пред миряните в храма бъл­гар­с­кият пат­риарх говори за пос­лед­ната сед­мица от живота на Исус Хрис­тос — за Страс­т­ната сед­мица, и за влизането му на днеш­ния ден Цвет­ница в Йерусалим. Исус Хрис­тос доб­роволно прие кръс­т­ната смърт, за да ни дарува своето спасение.

До тази Богочовешка трагедия оставаше само една пос­ледна сед­мица и тя тряб­ваше да започне от пор­тите на Светия град Йерусалим, който беше цен­тър и средоточие на цялата старозаветна история и на дъл­гото и трепетно очак­ване на обещания месия, каза Негово светей­шес­тво. 

Той отбеляза, че тази един­с­т­вена по рода си сед­мица –

Страс­т­ната сед­мица, е започ­нала с “Осанна“, преминала е през “Раз­пни го“, за да завърши в утрото на Пасха с прес­лав­ното Хрис­тово Въз­к­ресение.

Макар и все пак да знаем това, ние всяка богос­лужебна година отново съп­реживяваме и в тези съд­боносни дни с въодушев­ление пос­рещаме Гос­пода при пор­тите на Йерусалим. С внимание се вслуш­ваме в прит­чите и в пророчес­т­вата, изречени от Него в храма, присъединяваме се към Светите му апос­толи на Тай­ната вечеря, съп­ровож­даме го в Гет­симан­с­ката градина и по мъчител­ния му път към Гол­гота. И независимо от съп­реживяната тъга в този ден, на Неговото тър­жес­т­вено влизане в Йерусалим, в сър­цата ни владее радост от това, че сме Хрис­тови и имаме Него — въз­к­ръс­налия от мър­т­вите победител на смъртта, защото в Него е залогът и за нашата победа и спасение, посочи в словото си пат­риарх Неофит.

Правос­лав­ната цър­ква праз­нува вчера големия Гос­под­ски праз­ник Вход Гос­поден в Йерусалим, който се нарича още Цвет­ница или Връб­ница. Праз­никът Цвет­ница се отбелязва в неделята след Лазаров­ден, една сед­мица преди Велик­ден и е един от най-хубавите пролетни праз­ници.

Пос­ветен е на тър­жес­т­веното пос­рещане на Исус Хрис­тос в Йерусалим с мас­линови и лав­рови клонки. Според еван­гел­с­ките тек­с­тове Хрис­тос влиза на магаре в Йерусалим, където го пос­рещат вяр­ващите с клонки от мас­лина и го прос­лавят като месиан­ски цар с въз­г­ласи „Осанна“. Предиш­ния ден Хрис­тос е вър­нал към живота мър­т­вия Лазар и е пос­рещ­нат от жителите на Йерусалим като въз­к­ресител. Хрис­тос отива в храма и с цар­с­т­вена власт изгонва оттам съб­ралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извър­шва множес­тво изцеления на слепи, хроми и недъгави.

Денят на влизането на Хрис­тос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни пос­лания сед­мица в живота на вяр­ващия хрис­тиянин – времето, в което Исус Хрис­тос приема страданието и кръс­т­ната смърт, за да изкупи греховете на човечес­т­вото и чрез своето въз­к­ресение от мър­т­вите да му дари надеж­дата за спасение и вечен живот. Дните след Цвет­ница до Въз­к­ресение Хрис­тово се наричат Страс­тна сед­мица и означават мъка и страдание. Затова на Цвет­ница хрис­тиян­с­ката цър­ква припомня тър­жес­т­веното влизане на Исус Хрис­тос в Йерусалим в дните преди еврейс­ката Пасха.

На служ­бата в храмовете

на Цвет­ница хрис­тияните дър­жат в ръцете си осветени вър­бови клонки

, които заменят пал­мовите клонки – вайи, сякаш отново пос­рещат своя Спасител. Осветяването на вър­бич­ките се извър­шва на всенощ­ното бдение в събота вечер. След богос­лужението хрис­тияните отнасят осветените вър­бови клонки в домовете си за здраве и пред­паз­ване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има пред­пазна и въз­п­роиз­веж­даща сила, затова тя се запазва цяла година пред домаш­ната икона. Народът нарича праз­ника Цвет­ница, Цветна неделя, Вая, Кук­лен­ден.

Цвет­ница е праз­никът на цветята и на цъф­тежа. Според старите бъл­гар­ски обичаи

имен ден праз­нуват всички, носещи имена на цветя, рас­тения, храсти и дър­вета

– Камелия, Цена, Цено, Цветан, Вър­бан, Вър­бинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други. Сут­ринта над пор­тите на всяка къща се закич­ват вен­чета от вър­бови клонки, които пред­паз­ват от зло и от неп­лодородие. Лазарувалите предиш­ния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения пред­варително обреден хляб /кукла/ и изпъл­няват обичая „кумичене“. Вен­четата и пар­чета от хляба се нареж­дат на дъс­чица и се пус­кат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда момин­с­кото хоро към своята къща.

Главно в Североиз­точна Бъл­гария на този ден се извър­ш­ват и обреди, свър­зани с вяр­ването, че на Връб­ница „раз­пус­кат умрелите“, т. е. те излизат от гробовете си и очак­ват род­с­т­вениците си да им донесат нещо. Преди изг­рев слънце жените отиват на гробища с вър­бови клонки, плява /или царевични стъбла/, кан­дило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите род­с­т­веници. След това забиват клон­чета от вър­бата до гроб­ните памет­ници и с плявата запал­ват огън. Въп­реки строгия велик­ден­ски пост, на този ден се раз­решава кон­сумирането на риба.