Президентът като алтернатива

Румен Радев синтезира най-неотложните и перспективни каузи: национално помирение, суверенитет, законност, антикорупция, справедливост

Преди година Румен Радев бе изб­ран за президент на Бъл­гария. Генералът бе кумир за авиофеновете, но почти непоз­нат за повечето бъл­гари. БСП, която към лятото на 2016 г. се намираше в долна мър­тва точка и за пореден път я пог­реб­ваха, заложи на пилот-изтребител с надеж­дата „да вдигне самолета“. И не сбърка. Макар да се яви като политическо НЛО, Радев проведе хирур­гически прецизна кам­пания с кон­к­ретни, премис­лени тези, без популис­тки обещания. Шамароса русофобите, заговори за суверенитет, пот­върди европейс­кия избор, но отх­върли брюк­сел­с­кия нов­говор. ГЕРБ пусна на терена множес­тво сателитни кан­дидати, с надеж­дата да вкарат пилота в „моряшки бой“, но той не се под­даде. Днес мал­цина пом­нят как Трайчо, Кал­фин, Марешки и Дон­чева под­лай­ваха в очак­ване някой да ги забележи. В решаващите дебати Радев се държа като кан­дидат, а опонен­т­ката Цачева като жер­тва на домашно насилие, което окон­чателно предоп­редели вота. Днес Борисов твърди, че ГЕРБ загубила, защото „не искала да спечели изборите“. Уви, ако си спом­ним пар­тен­ките на близ­ката до властта жълта преса, речите на Цветанов в народна носия, гер­бер­с­ката масовка в Арена Армеец и жлъч­ните под­мятания на Борисов за „генерала с пола“, дежур­ния гас­т­рол на Жозеф Дол и скечовете на Цачева, ще трябва да кон­с­татираме, че желание не лип­с­ваше. Не стигна умението. И доверието.

Радев триум­фира с близо 60% от гласовете. Да видим какво става с него година по-късно.

Ако съдим по сон­дажите, капиталът от доверие е почти непокът­нат с около 59% одоб­рение (излязло вчера изс­лед­ване на Аген­ция „Тредн” и „24 часа” показва и доста по-високо доверие в дър­жав­ния глава от цели 67% – бел. ред.). Това е неп­риятна изненада за заварената политическа класа, която очак­ваше бърз залез. За срав­нение Мак­рон, който победи с внушител­ните 66% през април, днес се радва на 46% одоб­рение. Раз­бира се, срав­нението е условно: Мак­рон управ­лява президен­т­с­ката Репуб­лика Фран­ция и носи негативите на властта.  Затова пък раз­полага с огромни правомощия, от които Радев е лишен.

Ако съх­раненото доверие е най-очевидният успех на бъл­гар­с­кия президент, то политичес­ката ситуация за него е неб­лагоп­риятна. Избирателите на Радев не проявиха същия ентусиазъм на пар­ламен­тар­ните избори през април. Някои под­к­репиха пат­риотите, други залит­наха към Марешки, трети не отидоха до урните и днес имаме “Борисов 3“, а президен­тът е във враж­дебно обк­ръжение. Големите час­тни телевизии методично цен­зурират позициите на Радев. Кметовете са предуп­редени от ГЕРБ да не оказ­ват съдейс­т­вие на президента, макар граж­даните да го привет­с­т­ват нав­сякъде. Генералът и екипът му могат да винят отчасти и себе си за тази ситуация. Изборът на Огнян Гер­джиков за служебен премиер раз­колеба някои избиратели, а скоро разочарова и самия Радев. Служеб­ният кабинет организира безуп­речни избори, но не успя да оформи президен­т­ска алтер­натива на статук­вото.

За изминалите месеци дър­жав­ният глава остана доста самотен на върха. Лип­с­ват пуб­лични говорители, които да утвър­ж­дават позициите му. Особено по икономичес­ките теми. Въп­реки широката граж­дан­ска под­к­репа, Радев раз­чита само на шепа лоялни и ком­петен­тни съмиш­леници. Срещу него е машината ГЕРБ, под­к­репена от казион­ната жур­налис­тика и бетонирана от граж­дан­с­ката апатия, въп­реки кас­кад­ните скан­дали във властта.

Радев обаче успя в няколко стратегически начинания. За раз­лика от пред­шес­т­веника си Плев­нелиев, който бе изпол­з­ван като русофоб­ски мегафон от заин­тересовани страни, Радев отх­върли тази слугин­ска роля. В раз­рез с мейн­с­т­рийма в Европа и САЩ, дър­жав­ният глава изпълни обещанието си и въз­п­рие кон­с­т­рук­тивен тон в отношенията с Русия, Путин прие поканата му да посети Бъл­гария след седем­годишна пауза. Това не поп­речи на Радев да пос­тигне пълна меж­дународна легитимация и да наложи кохезион­ната политика в Рим­с­ката дек­ларация на ЕС, сиреч правото на Бъл­гария да раз­чита на европейски пари и след 2021г. Рупорите на ГЕРБ се опит­ват да внушат, че президен­тът е в изолация. Всъщ­ност това е най-активният бъл­гар­ски президент на меж­дународ­ната арена с 16 посещения зад граница само за 10 месеца. Радев се срещна с колегите си Щайн­майер (Гер­мания), Ван Белен (Авс­т­рия), Адер (Унгария), Грабар – Китарович (Хър­ват­ска), Роухани (Иран), Порошенко (Украйна), йор­дан­с­кия крал Абдула, бе гост на Гаук (Гер­мания), Матарела (Италия), Дуда (Полша), Алиев (Азер­байджан), прие Мак­рон (Фран­ция) и Лойт­хард (Швей­цария). Видя се с Тръмп, приет бе от Папата, бе гост на най-престижния форум по сигур­ността в Мюн­хен, говори пред Общото съб­рание на ООН. В Брюк­сел бе приет от Юнкер, Туск, Таяни и Стол­тен­берг.  Бъл­гар­с­кият президент бе гост на бал­кан­с­ките си колеги Пав­лопулос (Гър­ция), Йоханис (Румъния) и Вуянович (Черна гора), утвърди мяс­тото на Бъл­гария в Тримор­с­кия форум във Вар­шава и глобал­ната екологична инициатива на френ­с­кия си колега. През декем­ври са планирани още две посещения в Париж по покана на Мак­рон.

Във вът­реш­ната политика президен­тът син­тезира всички цен­ности, върху които може да се изг­ради алтер­нативата на властта. Суверенитетът е пър­вата от тях. На пар­ламен­тар­ните избори Радев успя да овладее щурма на пар­тия ДОСТ. За пръв път от години служ­бите изгониха петима тур­ски агенти, а служеб­ният кабинет и ЦИК приложиха умно закона и предот­в­ратиха появата в пар­ламента на пар­тия, под­в­лас­тна на Ердоган. За срав­нение: месец по-късно Борисов бе привикан нав­ръх рож­дения си ден в палатите на новия сул­тан. И отиде…

Президен­тът пос­ледователно нас­тоява за превъоръжаване на армията, пред­ложи идеи за реформа във финан­сирането на вероиз­поведанията, лицен­зирането на ислям­с­кото образование в Бъл­гария и други промени за въз­пиране на „дъл­бокото проник­ване“ на чужди интереси в бъл­гар­с­кото общес­тво. За срав­нение: професионал­ните пат­риоти изос­т­риха кризата в армията, на път са да приземят авиацията и пос­т­роиха прес­къпата и нелепа ограда по границата. Отново Радев бе този, който пов­дигна въп­роса за цената и надеж­д­ността на прос­ловутото съоръжение.

Вторият стълб на президен­т­с­ката алтер­натива е закон­ността. Радев спря бетонирането на Пирин, наложи вето над Закона за кон­цесиите и сезира Кон­с­титуцион­ния съд за договора за свободна тър­говия ЕС-Канада (СЕТА). С тези три дейс­т­вия се утвърди като дейс­т­вен защит­ник на бъл­гар­с­ката природа. Третият стожер на идей­ната алтер­натива на президента е актив­ната борба с коруп­цията. Радев пое риска от челен сблъсък с властта и заяви своето кредо: независим орган за борба с коруп­цията с раз­с­лед­ващи фун­к­ции.

В серия от речи Радев сложи край на историчес­ките „актуализации“ в стил Плев­нелиев, които пред­с­тавяха Ботев и Лев­ски като под­ранили евроат­лан­тици, а Освобож­дението на Бъл­гария като зас­луга на румън­с­ките, украин­с­ките, литов­с­ките и естон­с­ките воини. Генералът обещаваше да върне дос­тойн­с­т­вото на инс­титуцията, а изговарянето на истината е част от него.

За раз­лика от политичес­ката класа, която 28 години паразитира върху емоционал­ната антиномия комунизъм-антикомунизъм, дър­жав­ният глава нап­рави и първа кон­к­ретна стъпка към национал­ното помирение. Отдаде почит на своя пред­шес­т­веник Желю Желев в род­ното му Веселиново, в присъс­т­вието на Петър Стоянов, Георги Пър­ванов и Росен Плев­нелиев. И призова да „спрем да пол­з­ваме историята за злобод­невен политически биз­нес“.

В резюме: за изминалите десет месеца Румен Радев син­тезира в пер­соната си най-неотложните и пер­с­пек­тивни каузи: национално помирение, суверенитет, закон­ност, антикоруп­ция, справед­ливост, екология. Стори го не с думи, а с дейс­т­вия. Това съз­дава здравос­ловна идейна кон­курен­ция и въз­с­тановява връз­ката между думи и дела, която в бъл­гар­с­ката политика отдавна е скъсана.

Генералът умело се позиционира като алтер­натива на властта, но в бъл­гар­с­ката кон­с­титуция президен­тът е лишен от реални правомощия. Оттук насетне залогът пред Радев е да федерира силите, които стоят зад раз­нород­ните каузи. Втората стратегия е да заложи на изчер­п­ването на пар­ламен­тар­ната репуб­лика, която фун­к­ционира все по-трудно. Но с риск някой друг да го зад­мине по бър­зата, популис­тка писта към кон­с­титуцион­ната реформа. А тя изг­лежда неиз­бежна.

Анас­тас Доб­рев

Гласове”, заг­лавието е на ЗЕМЯ