300 млн. лв. повече за здраве през 2018 г. искат от БЛС

Недостатъчното финансиране е в основата на всички проблеми на здравеопазването в България, категорични са от Българския лекарски съюз

Бъл­гар­с­кият лекар­ски съюз (БЛС) поиска увеличаване на бюджета за здравеопаз­ване през 2018 г. На прес­кон­ферен­ция пред­седателят на със­лов­ната организация д-р Вен­цис­лав Грозев посочи, че сред­с­т­вата за здраве през след­ващата година трябва да дос­тиг­нат 3,855 млрд. лева с въз­мож­ност за увеличение до малко над 4,1 млрд. лева.

Това е с 1216% повече спрямо заложените в Закона за бюджета на Национал­ната здрав­ноосигурителна каса (НЗОК) сред­с­тва за 2017 г.

Според Грозев този бюджет е пос­тижим, като допъл­нител­ните сред­с­тва могат да дой­дат от над­съб­раните здравни вноски заради повишаването на събираемостта и увеличението на минимал­ната зап­лата, както и увеличението на внос­ката за сметка на дър­жавата, което ще генерира още около 150 млн. лева.

БЛС нас­тоява и в бюджета на НЗОК да се заложат 5% реален резерв, който да се пол­зва при извън­редни обс­тоятел­с­тва, а не да се отваря още при под­пис­ването на Национал­ния рам­ков договор (НРД) от април. Като извън­редни обс­тоятел­с­тва Вен­цис­лав Грозев определи природни бед­с­т­вия, влошена епидемиологична обс­тановка, тежки произ­шес­т­вия с многоб­ройни пос­т­радали, бежан­ска вълна и т.н.

Организацията пред­лага също така над­съб­раните сред­с­тва в здрав­ния сек­тор да отиват в резерва и при необ­ходимост да се пол­з­ват пропор­ционално за всяка от групите дей­ности – бол­нична, извън­бол­нична, специализирана, медицин­ски изделия, лекар­с­тва и т.н.

Зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Пав­лова посочи, че недос­татъч­ното финан­сиране е в основата на всички проб­леми на здравеопаз­ването в Бъл­гария.

Тя под­черта, че всяка година се изработва бюджет със заложен дефицит, което пред­полага прех­вър­ляне на дей­ности за плащане през след­ващата кален­дарна година или просто неп­лащането им. Така се съз­дава нап­режение, ограничава се дос­тъпа на пациен­тите до здравеопаз­ване, влошава се и качес­т­вото на здрав­ните услуги, комен­тира Пав­лова.

По думите ѝ тези проб­леми наг­нетяват нап­режение в сис­темата, което е и една от причините за агресията срещу медиците от пациенти.

Пав­лова посочи, че увеличението на бюджета за здравеопаз­ване е инвес­тиция и в икономиката на страната.

Тя комен­тира, че това няма да води до админис­т­ративни ограничения в дос­тъпа до здравна помощ, а и ще гаран­тира преминаването към без­лимитна работа в здрав­ния сек­тор.

Пред­ложението на Лекар­с­кия съюз е изгот­вено на базата на работата на лечеб­ните заведения и добол­нич­ната помощ през пър­вото полугодие и миналата година и очак­ванията за второто полугодие, обясни зам.-председателят на със­лов­ната организация проф. Д-р Огнят Хаджийски.

Глав­ният сек­ретар на организацията д-р Стоян Борисов допълни, че ако се вземе политическо решение за увеличаване на сред­с­т­вата за здравеопаз­ване и дос­тигане на сред­ноев­ропейс­ките стой­ности на дела на бюджета за здраве от БВП, то парите трябва да дос­тиг­нат до 6,44 млрд. лева.

Той посочи, че още от 90-те години в Бъл­гария бюджетът за здравеопаз­ване варира от 3,8% до 4,2% от БВП, докато за ЕС е средно 6,9%, а в Гер­мания дос­тига 11%.