БСП с амбиция да промени философията на образователната система

БСП с амбиция да промени философията на образователната система

Едно дете от по-бедно семейство или родено в по-малък град, където няма частно училище, не е по-глупаво и заслужава своя шанс в живота, категорична е проф. Анелия Клисарова

Най-важното е да променим философията на образованието — да приоб­щим децата към училището, да ги научим и ограмотим, да бъдат фун­к­ционално грамотни и полезни за себе си. Една година след като влезе в сила новият закон за училищно и предучилищно образование това не е пос­тиг­нато. Това заяви народ­ният пред­с­тавител от „БСП за Бъл­гария“ и бивш прос­ветен минис­тър проф. Анелия Клисарова пред БНТ, съоб­щиха от БСП. Според нея дър­жав­ните образователни стан­дарти, които са много важни, трябва да бъдат приемани от НС и широко обсъж­дани, с учас­тието на учители, родители, екс­перти. „Не може децата да започ­нат по една прог­рама, по средата да се промени и да завър­шат по трета. Учеб­ните прог­рами трябва да са устой­чиви, добре обсъдени и сигурни за децата и цялото общес­тво. Трябва да бъдат ясни, точни и реални“, категорична е тя. По ней­ните думи, докато не сменим учеб­ния план и прог­рама, няма как да имаме стой­нос­тен учеб­ник. Проф. Клисарова обясни, че учителят пак ще избира. „Учеб­никът ще бъде базов, който трябва да усвои всяко дете, за да може да премине в след­ващия клас. Учителят трябва да работи поне с две-три помагала и да избере най-подходящото за детето. Така учителят ще прояви твор­чес­тво и ще може индивидуално да работи с всяко дете“, уточни тя. Народ­ният пред­с­тавител под­черта, че целта не е да се правят икономии с този един учеб­ник, защото ще трябва да има без­п­латни помагала, осигурени от дър­жавата. „Няма да товарим родителите да ги купуват“, поясни тя и допълни: „Не може едно дете да отиде в универ­ситета и да иска стипен­дия, а да пише „мУлба“. Щом сме я докарали до там, трябва да се вземат много сериозни мерки“, каза още депутатът от левицата.

Проф. Клисарова попита кой носи отговор­ност за съдър­жанието на учеб­ниците сега и обясни, че автор­с­ките права са на издателите. „Минис­търът няма нищо общо с този автор­ски колек­тив, освен едно съг­ласуване, че учеб­никът отговаря на съдър­жанието по прог­рамата. Има абсолютна безот­говор­ност към съдър­жанието на учеб­ниците“, посочи тя. По ней­ните думи

не е реално сега да се прочетат 137 учеб­ника и да се кажете кое е вярно и кой е най-добрият.

Положението е изк­лючително тежко — учеб­ниците са написани неясно, несъоб­разени с въз­рас­товите особености и физичес­ките раз­вития на децата. На много от въп­росите дори учителите се зат­руд­няват да отговорят. Учеб­ниците трябва да се пишат от силен колек­тив от учители, екс­перти и психолози“, заяви проф. Клисарова. По ней­ните думи до 4 клас децата са много галени, а в 5 клас изис­к­ванията и пред­метите стават много и 22% от децата отпадат, защото не са под­гот­вени. „Ние не сме ходили на час­тни уроци и имаше много силна под­готовка в училище. Имаше дис­цип­лина и ред в училище. Изпус­нахме едно-две поколения. Родителите не вяр­ват в училището, как да накараме децата да повяр­ват?“, попита тя. Според нея децата трябва да чув­с­т­ват пол­зата и да искат да отидат в училище. „Прог­рамите трябва да бъдат адап­тирани към сегаш­ните условия. Тряб­ват сред­с­тва и вече има иновативни кабинети, модерно тех­нологично оборуд­вани. Като финан­сираме час­т­ните училища, какво става с дър­жав­ните?“, продължи с въп­росите народ­ният пред­с­тавител. Тя е на мнение, че суб­сидията, която се дава за образование, трябва да отива към дър­жав­ните и общин­с­ките училища. „Иначе

ще има още по-голямо социално раз­с­лоение.

Това означава ли, че едно дете от по-бедно семейс­тво или родено в по-малък град, където няма час­тно училище, е по-глупаво или не бива да има шанс в живота?“, попита проф. Клисарова. Тя е категорична, че трябва да има час­тни училища, но те се под­помагат и сега — с помагала и стипен­дии. „Нашият стремеж е да раз­виваме дър­жав­ните училища, за да може всяко дете да посещава качес­т­вено училище, с модер­ните дъски, интер­нет, с въз­мож­нос­тите за раз­витие“, каза още проф. Клисарова. Тя под­черта, че сега се зат­варят училища, а където има зат­ворено училище, селището не се раз­вива — децата отпадат, защото не отиват повече на училището. „За каква грамот­ност говорим, когато децата отпадат 25% между 5 и 7 клас“, комен­тира народ­ният пред­с­тавител.