Георги Йорданов поведе разговора за София

Дългогодишният ръководител на столицата и на българската култура се срещна с актива на градската организация на БСП

Георги Йор­данов – ръководител на Софийс­ката организация на БСП за периода 1971–1979 г., вицеп­ремиер в социал­ната, духов­ната сфера и спорта и минис­тър на кул­турата за периода 1979–1989 г. Георги Йор­данов проведе емоционална среща с актива на Софийс­ката организация на БСП, част от чиито идеен и организационен живот той е и днес. Поводът за срещата бе и пред­с­тавянето на книгата „Срещи”, която е първа част от поредицата „Притаени мигове”, в която извес­т­ният дър­жав­ник раз­казва за кон­так­тите си с наши и чужди творци и политически лидери, споделя кон­к­ретни документи от близ­кото ни минало. Именно споменът за това време, което Георги Йор­данов определи като време на съзидание и градеж, започна раз­говорът с препъл­нената с хора зала. Присъс­т­ваха социалисти от всички поколения – от някогаш­ните ръководители на града, които днес са в генерацията на зас­лужилите ветерани до пред­с­тавителите на Младеж­кото обединение на левицата. Присъс­т­ваха и пред­седателят на БСП София и член на ИБ на пар­тията Калоян Пар­гов, неговата замес­т­ничка проф. Ваня Доб­рева, народ­ните пред­с­тавители проф. Румен Гечев, Таско Ермен­ков, Христо Проданов и Георги Свилен­ски, общин­с­кият съвет­ник Иван Таков, пред­седатели на районни съвети на левицата.

Георги Йор­данов с непод­ражаемия си оратор­ски дар раз­каза спомени за това как още в началото и средата на 70-те години е планирано и е започ­нало фак­тичес­кото осъщес­т­вяване на крупни инф­рас­т­рук­турни проекти на града, които офор­мят облика му и днес: град­с­кия цен­тър с опазеното уникално историческо нас­лед­с­тво, столич­ното метро, зелената сис­тема, която е замис­лена като своеоб­разни „бели дробове” на София. Всички тези неща са пос­тижение на социалис­тическа Бъл­гария, което бе безог­ледно раз­рушавано и раз­г­раб­вано в годините на прехода, обобщи Йор­данов – отново с кон­к­ретни примери за извър­шени безоб­разия. Георги Йор­данов раз­каза спомени за дейци на София като архитек­тите Никола Николов и Алек­сан­дър Баров, за два пъти герой на социалис­тичес­кия труд Ради Куз­манов от „Елп­ром” – София, който е дъл­гогодишен депутат и член на Дър­жав­ния съвет на НР Бъл­гария.

Гос­тът без излишна нос­тал­гия, а с ясен призив да се учим от миналото, припомни и социал­ното благосъс­тояние, което осигуряваше социалис­тичес­ката ни родина: 60000 нови жилища годишно на поносими цени, 26000 души на работа в „Кремиковци”, 14000 – в Обединение „Рес­п­ром”, десетки хиляди в научни инс­титути и ВУЗ, които съз­даваха научна продук­ция на световно ниво, и други. Припомни и малко поз­натия факт, че Национал­ният дворец на кул­турата е издиг­нат и с решител­ната доб­роволна помощ на хората – финан­сова (близо една чет­върт от бюджета на строежа е съб­ран чрез дребни волни пожер­т­вования), на „Южен парк” и други. Днес тази общонародна по своята същ­ност соб­с­т­веност е раз­г­раб­вана, същес­т­вуват отк­рити апетити да бъде приватизирана, управ­лява се немар­ливо. Същото важи и за общонарод­ната соб­с­т­веност за над 100 милиарда лева, която бе приватизирана и унищожена, въп­реки че за това не бе питан народът – рав­ноп­равен акционер на това имущес­тво. Много време Георги Йор­данов отдели и на проб­лемите на БСП. Той бе категоричен, че Социалис­тичес­ката пар­тия остава длъж­ник на бъл­гар­с­кия народ, защото в пър­вите години на прехода не успя да отс­тоява историчес­ката истина за миналото, и че не успя да защити тези социални дос­тояния, че отделни нейни дейци се обогатиха и не се пос­вениха да учас­т­ват в преход­ните процеси, че има хора, кичещи се с проз­вището „социалист”, които са загубили социал­ното си чув­с­тво и дър­жав­ничес­кото си мис­лене. Георги Йор­данов припомни, че в пър­вите месеци след 1989 година въп­реки, че дър­жавата ни се нуж­даеше от неголеми стопан­ски и политически реформи, вместо да пред­п­риеме мъдро нуж­ните стъпки, покани неолиберал­ните фун­дамен­талисти от САЩ Ран и Ът, които ни учеха на „ум и разум” в икономиката, а се оказа, че тях­ната прог­рама стана основа на грабител­с­кия преход. Той напомни, че канцлерът-обединител на Гер­мания Хел­мут Кол, дър­жав­ния сек­ретар на САЩ Джеймс Бей­кър и други западни лидери са приз­навали, че бъл­гар­с­ката дър­жава е сред най-развитите в Източ­ния блок, че френ­ски специалисти са съвет­вали да запазим образовател­ната си сис­тема, че Кол при вида на седесар­ски активисти, горящи книги пред президен­т­с­т­вото е въз­к­лик­нал: „С тези лум­пени ли ще градим демок­рация?! Та ние работихме тол­кова добре с комунис­тите!”.

Георги Йор­данов, който обяви, че вторият том от неговия мемоарно-документален труд ще бъде факт в близ­ките сед­мици, раз­каза, че ще даде пуб­лич­ност на без­п­рис­т­рас­т­ните документи, показ­ващи партийно-държавната политика за София, за раз­витието на бъл­гар­с­ката кул­тура, за мяс­тото на Бъл­гария на Бал­каните и Европа. Сред тези документи, стана ясно от думите му, е и протоколът от пос­лед­ното заседание на Полит­бюро на ЦК на БКП, в което учас­тва в навечерието на промените от 1989 г., когато предуп­реж­дава, че преходът у нас трябва да стане мирен, да над­г­ражда пос­тиг­натото в полза на хората, че не трябва да се допуска раз­деление на нацията и реван­шизъм. Колко пророчески са били думите на големия дър­жав­ник и защо нито неговите другари, поели властта на 10 ноем­ври, нито новите сини „демок­рати”, не се вслушаха в тези предуп­реж­дения?!

Като път за връщане на доверието в избирателите към БСП мъд­рецът на лявата идея изтъкна най-вече връщането към идеята и идеала. „Столич­ната организация трябва да е аван­гард в тези процеси”, категоричен бе Георги Йор­данов, който напомни, че към 1979 година Софийс­ката организация на БКП е била от 120000 човека, голямата част от които верни идеалисти и чес­тни труженици.

Специална нишка в раз­говора с Георги Йор­данов бе темата за пат­риотизма и национал­ното чув­с­тво, за нуж­дата от това да пазим чув­с­т­вото си за дър­жав­ност: „През вой­ните в началото на ХХ век изгубихме около 100000 млади бъл­гари, а днес – в мирно време, заради лип­с­ващата дър­жава и заради лип­с­ващата социална грижа на дър­жавата към ней­ните граж­дани, изгубихме много повече хора. Днес вече се очер­тава опас­ност за самата Бъл­гария – в духовен, социален, демог­раф­ски план”, под­черта дъл­гогодиш­ният дър­жавен деец.

Георги Йор­данов отговори и на въп­роси от аудиторията. Особено активни бяха млади социалисти от Район „Красно село”, които почер­пиха опит от ветерана на пар­тията, в която правят пър­вите си стъпки в общес­т­вения живот. За книгата „Срещи” и за актуал­ната политическа ситуация, за бъдещето на лявата идея говориха и политологът Вален­тин Вацев и редак­торът на книгата, поетът Петър Анас­тасов.

Изказ­ване нап­рави и глав­ният редак­тор на в. ЗЕМЯ Теофан Гер­манов, който поз­д­рави Георги Йор­данов от името на издателите и колек­тива на вес­т­ника, на който той е иск­рен приятел и нас­тав­ник. Той под­черта, че дей­ността на Георги Йор­данов като ръководител показва, че той се е доказал като съзидател, както в сферата на съз­даването на материални и социални блага на общес­т­вото, така и в градежа на дър­жавата на духа. „Социал­ната дър­жава е невъз­можна без Дър­жавата на духа, но и дър­жавата на духа е невъз­можна без стабилна социална среда”, под­черта Теофан Гер­манов и допълни, че Георги Йор­данов в раз­говора даде една от най-точните дефиниции за това каква трябва да бъде БСП – идейна пар­тия, партия-държавостроителна, тър­сеща не без­п­рин­ципни ком­п­ромиси или леки корек­ции на статук­вото, а раз­личен тип общес­тво, както и пар­тия на сил­ния и иск­рен пат­риотизъм. „БСП е уникална пар­тия, щом в нея е естес­т­вено хора с 50–60 годишен пар­тиен стаж могат да споделят с младите своя живот, белязан от идеала”, отбеляза глав­ният редак­тор на ЗЕМЯ.

Срещата „Раз­говор за София” с Георги Йор­данов е начало на един процес от срещи и дис­кусии с дей­ците на пар­тията от по-възрастното поколение, отбеляза пред­седателят на ГС на БСП Калоян Пар­гов при зак­риването на дис­кусията.

Екип на ЗЕМЯ