Навършиха се 30 години от атентата на гара Буново

На 9 март се навър­шиха 30 години от атен­тата на гара Буново. Това е най-големият железопътен атен­тат в бъл­гар­с­ката история по брой на жер­т­вите. На 9 март 1985 г. избухва бомба във вагона за майки с деца на влака Бур­гас — София. Същия ден бомба се взривява в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен” в Сливен. Бом­бата е с часов­ников механизъм, а часът е раз­четен да съв­падне с нав­лизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и лип­сата на дос­татъчно въз­дух биха довели до въз­можно най-голям брой жер­тви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъс­нява с две минути и взривът избухва на гарата, а не в тунела, където е било планирано.

В атен­тата загиват 7 души — 3 деца и 4 жени. Сред жер­т­вите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца. Широко раз­п­рос­т­ранено е мнението, че атен­татите са дело на членове на нелегална организация, наречена Тур­ско национално-освободително движение в Бъл­гария, въп­реки че тя е съз­дадена няколко месеца по-късно. Мотивът на извър­шителите са дейс­т­вията на комунис­тичес­кия режим, които са обединени под цинич­ното понятие „Въз­родителен процес“. На 25 април 1988 г. са осъдени на смърт лицата, пряко учас­т­вали в атен­тата: Емин Мех­медали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб, няколко месеца по-късно същата година присъдата е пот­вър­дена от Дър­жав­ния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мех­медали и Абдула Чакър, са били агенти на окръж­ното управ­ление на Дър­жавна сигур­ност в Бур­гас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачес­тво са: на 6 години зат­вор — Сабри Мех­медали, брат на пър­вия терорист (лежи 2 г., след което е амнис­тиран от Желю Желев и освободен през 1990 г.), на 2 години зат­вор Никола Николов, на по 1 година зат­вор Севда Латинова и Милко Въл­канов. Терорис­тите стават обект на сделка с Тур­ция и са раз­менени.