Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 89, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) Величка Славова: Българските сортове пшеница спасиха реколтата ни през 2020 г.

Величка Славова: Българските сортове пшеница спасиха реколтата ни през 2020 г.

Величка Славова: Българските сортове пшеница спасиха реколтата ни през 2020 г.

Земедел­с­ката кооперация „Нива-93“ в силис­т­рен­с­кото село Професор Ишир­ково е най-голямата в Силистренско,стопанисва 30 000 дка земя и дава хляб на 160 работ­ници

Условията през пролетта са благоп­риятни за кул­турите, отг­леж­дани от земедел­с­ката кооперация „Нива-93“ в силис­т­рен­с­кото село Професор Ишир­ково. Със 160 пос­тоянни работни места и стопанис­вани 30 хиляди декара кооперацията е най-голямата в района. Освен преоб­ладаващите зър­нени кул­тури стопан­с­т­вото раз­полага и с овощни градини от кай­сии, череши, сливи и прас­кови. Имат и регис­т­риран пчелин. Кооперацията е зат­ворила цикъла на произ­вод­с­тво, като стопанисва също осем тър­гов­ски обекта, където пред­лагат свои продукти като цехове за закуски, хлебопекарна и рес­торант.

Sinor.bg потърси за комен­тар пред­седателя на кооперацията Величка Славова — агроном с дъл­гогодишен опит, която даде своята прог­ноза за стопан­с­ката 2021 г. „Влагозапасяването тази пролет е много добро и всички кул­тури се раз­виват нор­мално. Към момента сме засели пшеницата, царевицата и слън­чог­леда, който вече поникна. Остава да поникне и царевицата“, посочи Величка Славова. И допълни, че минусовите тем­ператури през фев­руари и март са засег­нали един­с­т­вено стотина декара ранни сор­тове кай­сии. В останалите градини плодовете с кай­сии, сливи, прас­кови и череши са запазени, което е добра новина.

Всеки лок­даун срива приходите

По повод ситуацията с Ковид 19 и каран­тините, през които премина биз­несът през миналата и тази година (лок­даунът), Славова посочи, че и тях­ната кооперация отчита слаби финан­сови резул­тати, които се дъл­жат на спад­налото пот­реб­ление. „На два пъти бяхме зат­ворени по два-три месеца и стокооборотът падна. Това ни се отрази икономически, защото не сък­ратихме никого, а изп­лащахме зап­лати. В същото време не получихме никакви суб­сидии, под пред­лог че основ­ната ни дей­ност не била тър­говия, а сел­с­кос­топан­ска“, обясни пред­седателят на кооперацията. Заради изм­ръз­ването на трай­ните насаж­дения през миналата година рекол­тата е била на нула. Надеж­дите са за ком­пен­сация през тази година, тъй като на този етап дръв­четата се раз­виват добре.

Това, което трайно тревожи Славова подобно на нейни колеги от цялата страна, е лип­сата на работна ръка. Кооперацията има нужда от поне 150200 души допъл­нително за работа в градините в условията на ограничения, наложени заради вируса. Обик­новено за сезонна работа се стичат хора от няколко области освен Силис­т­рен­ска, но надали ще раз­решат движението на такива големи групи хора от други места в страната, които да бъдат нас­танени при нас в условията на каран­тини“, смята Величка Славова.

Повече бъл­гар­ски сор­тове пшеница

На фона на спада в добива от пшеница през миналата година, която беше кризисна за сек­тора заради сушата, стратегията на кооперацията е била доста печеливша и добивите не са се сринали като в други части от Източна Бъл­гария.

Миналата година условията бяха много тежки и сериозно се отразиха най-вече на пшеницата. Пшеницата беше засег­ната от пов­ратни студове и след това пос­ледва продъл­жителна, бих казала, незапом­нена суша. Въп­реки това нашите добиви се задър­жаха на около 400 кг/дка, при 50100 в някои от съсед­ните области. Отдавам това на факта, че отг­леж­даме повече бъл­гар­ски сор­тове пшеници“, обяс­нява агрономът. Най-успешни са се оказали сор­товете „Енола“ и „Калина“. Докато в предишни години 7080% от пшеницата е била чужда селек­ция — основно френ­ска, сега делът на произ­ведените от инс­титута в Генерал Тошево и внос­ните сор­тове е израв­нен.

Ще стиг­нем ли европейс­ката цел за 25% екониви до 2030 г.?

Плановете на Европейс­ката комисия до 2030 г. площите с биоп­родук­ция в рам­ките на Общ­ността да дос­тиг­нат 25% от обработ­ваемите земи е въз­можно да се случат, но всичко зависи от стимулите, смята пред­седателят на кооперацията.

Според нея при под­ходяща политика е въз­можно да „позеленеят“ не само площите с трайни насаж­дения и зелен­чуци, а и при всички кул­тури. Към момента обаче агрономът отчита, че суб­сидиите у нас са ниски, същото се отнася и до цените за реализацията на продук­цията. От сер­тифицираните овощни биог­радини кооперацията успява да продаде един­с­т­вено сливите, като цената се доб­лижава до тази на кон­вен­ционално отг­леж­даните дръв­чета.

Що се отнася до другата цел, прес­лед­вана от Брюк­сел — за намаление на пес­тицидите, торовете и антибиотиците при живот­ните, Славова смята, че „това е въз­можно да се случи и аз мисля, че трябва да се работи в тази посока“. „Като си пред­с­тавя какво се изсипва всяка година в тази земя, е страшно“, комен­тира агрономът. И припомня, че преди години са се пол­з­вали значително по-малко пес­тициди, като агрономите са залагали на методи като обработка на площите и начина на отг­леж­дане на кул­турите.

Климатич­ните предиз­викател­с­тва

Величка Славова смята, че промените в стопан­с­т­вата са същес­т­вени заради климатич­ните промени, затова е важно всеки фер­мер да прераз­г­леда стратегията си. „Дъж­довете са нерав­номерно раз­п­ределени през годината, като в Доб­ру­джа има продъл­жителни засушавания и през пролетта, и през есента — с продъл­жител­ност по два-три месеца. Преди пет-десет години това не се забеляз­ваше, но сега се отразява върху биз­неса“, пояс­нява Славова.

Ако трябва да се наг­ласим към климатич­ните условия, е важно да променим и тех­нологията на отг­леж­дане, и сор­товете, и видовете рас­тения. За да дойде тази промяна, са необ­ходими сред­с­тва. Нашата кооперация излиза от трета тежка година. Но за да се преоборудва машинно-тракторният парк и да се премине към нови тех­нологии, просто тряб­ват капиталов­ложения“, допълва тя.

Според Славова крайно наложително е да се стимулира полив­ното земеделие за изг­раж­дането на кладенци и сис­теми, но сред­с­т­вата по мярка 4.1 не са дос­татъчни. Именно затова и всяко ново правител­с­тво би тряб­вало рязко да подобри политиките в тази област, защото полив­ните площи с интен­зивни кул­тури биха се увеличили един­с­т­вено при по-осезателна намеса на дър­жавата и ЕС.

Надежда Иванова

България

Пенсионерски геноцид

Пенсионерски геноцид

След цял един месец – през който къд­реха избор­ния закон — нак­рая се сетиха за бъл­гар­с­ките бед­няци.

Обаче заседанието на Пар­ламента доникъде н…

Прочети още:

Loading...

Икономика

Русия спира полетите за своите туристи до България

Русия спира полетите за своите туристи до България

Туроператорите имат информация от руски граждани, че в момента българското посолство в Москва не издава визи

Русия спира полетите на своите т…

Прочети още:

Loading...

Култура

Честваме 80 години от рождението на незабравимата Гена Димитрова

На големия хрис­тиян­ски праз­ник Гер­гьов­ден незаб­равимата Гена Димит­рова щеше да навърши 80 години. За жалост тя си отиде без време през 2005

Прочети още:

Loading...

Спорт

Вицепрезидент на БФС се нахвърли на Бербатов

Вицепрезидент на БФС се нахвърли на Бербатов

Борислав Михайлов беше принуден да подаде оставка, разкри Йордан Лечков

Вицеп­резиден­тът на БФС Йор­дан Леч­ков атакува Димитър Бер­батов при гос…

Прочети още:

Loading...

Свят

Сърбия дава 25 евро на всеки, който се ваксинира срещу COVID-19

Сърбия дава 25 евро на всеки, който се ваксинира срещу COVID-19

Франция разреши по-широк обхват за прилагане на препаратите

Лицата над 16 години и тези, които вече са получили една или две дози, както и те…

Прочети още:

Loading...