Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря27012021

Брой 18, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) ГЕРБ ще замазва гафовете си в земеделието с европарите за възстановяване от пандемията

ГЕРБ ще замазва гафовете си в земеделието с европарите за възстановяване от пандемията

ГЕРБ ще замазва гафовете си в земеделието с европарите за възстановяване от пандемията

Симеон Караколев, пред­седател на Национал­ната овцевъдна и козевъдна асоциация, алар­мира, че годишно 20 млн. лв. се източ­ват с вир­туални животни.

Поп­равителен за гафовете на ГЕРБ в земеделието, а не план за въз­с­тановяване на сек­тора. Това всъщ­ност се крие зад въз­с­тановител­ния план за сек­тора, изработен от екипа на земедел­с­кия минис­тър Десис­лава Танева. С близо 1 млрд. лв., сред­с­тва от Плана за въз­с­тановяване и устой­чивост на ЕС, по който Бъл­гария ще получи общо 12 млрд. лв. от 2021 до 2026 г., минис­тер­с­тво на земеделието ще се опита да поп­рави два от най-големите си провали — стоящото “на труп­чета“ дигитал­ното земеделие и напояване на нивите. В детайли, 102 млн. лв. се залагат за циф­рово земеделие, а другите 848 млн. лв. за въз­с­тановяване на напоител­ните канали в страната, които само до преди години бяха нарязани за скрап и раз­п­родавани, макар че имаше много съм­нения, че наред с ком­п­рометираните тръби, “горят“ и здравите.

След прахосаните пари за интер­нет в селата, мераци за “дигитално земеделие“

“По-бурното раз­витие на сел­с­кос­топан­с­кия сек­тор е въз­п­репят­с­т­вано от нис­ката степен на нав­лизане на съв­ременни циф­рови тех­нологии за прецизно земеделие, неин­фор­мираността на земедел­с­ките стопани по отношение на същ­ността и пол­зите от въвеж­дането им, лип­сата на циф­рови умения и т.н.“. Така започва частта за земеделие на кабинета “Борисов“ в национал­ния план за въз­с­тановяване на Бъл­гария. С нея се заделят 102 млн. лв. за решаване на този проб­лем. Няма обаче нито дума, че от 2007 г. досега Брюк­сел неп­рекъс­натото пред­лага на страната ни сред­с­тва за дигитализиране на бъл­гар­с­кото земеделие, но властта нехае и не може да ги усвои.

Пос­лед­ният голям скан­дал гръмна през август тази година, когато стана ясно, че след 2 години неус­пешни опити да стар­тира усвояването на еврос­ред­с­тва по проекти за прокар­ване на широколен­тов интер­нет в селата, ведом­с­т­вото на Десис­лава Танева се отказва от цели 30 млн. евро, пред­видени за тази цел, и набързо ги прех­върли за усвояване като помощ към фер­мерите за щети от Covid-19. За първи път на 24 януари 2020 г. земедел­с­кият минис­тър Десис­лава Танева нак­ратко обясни ситуацията, а от думите й лъсна чинов­ничес­ката немощ на управ­ляващите: “Ние я отворихме (мяр­ката за интер­нет — б.а.). Появи се проб­лемна тема с неуточ­нени детайли, тъй като по дефолт изпъл­нител е Дър­жав­ната аген­ция за елек­т­ронно управ­ление. Три месеца се изчис­т­ват всички детайли. На прак­тика сме в готов­ност да обявим тази мярка през фев­руари или март по график“, каза тя.

Така или иначе нито през фев­руари, нито през март стар­тира кан­дидат­с­т­ването с проекти за широколен­тов интер­нет в сел­с­ките райони, а през август стана ясно, че чинов­ничес­ките нераз­бории между минис­тер­с­т­вото на земеделието и въп­рос­ната дър­жавна аген­ция изцяло зачер­к­наха 30 млн. евро за широколен­тов интер­нет в сел­с­ките райони.

Сега в плана на правител­с­т­вото се обяс­нява, че в крат­кото време до края на 2023 г. сред­с­т­вата ще се раз­ход­ват за “циф­ровизация на земедел­с­ките стопан­с­тва чрез предос­тавяне на ваучери за внед­ряване на сис­теми за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изг­раж­дане на мрежа за комуникация от сен­зори и модул за управ­ление на дан­ните, която ще даде въз­мож­ност бъл­гар­с­кият земедел­ски произ­водител да има дос­тъп до най-важната инфор­мация, касаеща раз­витието на посевите с оглед оптимал­ното планиране на агротех­ничес­ките мероп­риятия и вземане на управ­лен­ски решения“.

На хар­тия звучи добре, но как земедел­с­кият стопанин ще пол­зва ваучери, чрез които да получи сред­с­тва за дигитални решения в своето стопан­с­тво, когато го няма основ­ното — широколен­товият интер­нет? Фак­тът, че този проб­лем е реален, лъсва от Стратегията за циф­ровизация на земеделието и сел­с­ките райони на Репуб­лика Бъл­гария, изработена през 2019 г. Там, черно на бяло, пише — “в сред­ните и мал­ките градове, както и в отдалечените и слабонаселени сел­ски райони, няма дос­тъп до бърз интер­нет. Поради това, че земеделието се раз­вива отдалечено от град­с­ките цен­т­рове, е необ­ходимо да се изг­радят още стан­ции, които да поз­волят увеличаване качес­т­вото на сиг­нала с цел изпол­з­ването на Real Time Kinematic (RTK) сиг­нал, който да поз­воли ефек­тивна обработка на земедел­с­ките пар­цели с висока точ­ност. Необ­ходимо е съз­даването на силен сиг­нал в мал­ките населени места, защото именно в тях се раз­вива земедел­с­кият отрасъл“.

Идеята за “умни ушни марки“ без­с­порно е работеща и е на път вед­нъж завинаги да зачер­кне проб­лема с източ­ването на евросуб­сидии чрез вир­туални животни. Ушната марка е уникал­ният номер на всяко едно животно, което се отг­лежда във фер­мите в страната. Той се пос­тавя на плас­т­масова плас­тина на ухото. Същият номер фигурира и в национал­ната ветеринарна сис­тема ВетИс и така се следи здрав­ното със­тояние на живот­ните, а фер­мерите получават и суб­сидии.

Преди началото на есента на Симеон Караколев, пред­седател на Национал­ната овцевъдна и козевъдна асоциация, алар­мира, че годишно 20 млн. лв. се източ­ват с вир­туални животни. “Масова прак­тика е при клане на животни ветеринарите да не се викат, а стопаните да прибират ушните марки. Така те започ­ват да получават суб­сидии за несъщес­т­вуващи животни, които вече са отишли за месо“, уточни Караколев. Отделно чрез имагинер­ните животни се усвояват европари за под­дър­жане на пасища в страната.

Лип­сата на качес­т­вен интер­нет в селата обаче е на път да пресече в зародиш идеята за “умните“ ушни марки. Защото при тях на ухото на живот­ните се инс­талират чипове, които предават сиг­нал, а проверки могат да се правят много лесно, обик­новено с дронове. Когато стадото е на паша на полето, дрон на ветеринар­ните власти прелита над тях и регис­т­рира номерата, които излъч­ват чиповете с предаватели. Така, вед­нага могат да се засекат над­писаните животни в стадото. Но, така или иначе преди да тръг­ваме към умните дигитални решения, по-логично е властта да насочи усилия към осигуряване на интер­нет връзка.

И чинов­ничес­ката сис­тема ще е под въп­рос

Любопитен детайл е, че част от сред­с­т­вата за дигитално земеделие, в правител­с­т­вения план, ще се насочат и за съз­даване на плат­форма, която трябва да осигури единен поток на дан­ните от и към админис­т­рацията и земедел­с­ките стопани и “избяг­ване на ръч­ното прех­вър­ляне на инфор­мация и под­дръжка на излишни фор­мати на документи“. Уточ­нява се, че сис­темата ще съдържа модули за упот­ребата на препарати за рас­тителна защита и торове чрез дигитализация на днев­ниците за тях­ната упот­реба, впис­ване и прос­ледяване на вноса, произ­вод­с­т­вото, тър­говията и съх­ранението на ветеринар­номедицин­ски продукти и медикамен­тозни фуражи, както и тях­ното приложение върху живот­ните. И още, прос­ледяване “от фер­мата до трапезата“ — от пър­вич­ното произ­вод­с­тво до край­ното пот­реб­ление чрез уникален иден­тификационен код с цел инфор­мираност на пот­ребителите и стимулиране произ­вод­с­т­вото на качес­т­вена и дос­тъпна храна. А така, според идеята, ще се измер­ват загубите и раз­хищението на храни, поз­волявайки анализ, оценка и мониторинг на ситуацията с хранител­ните отпадъци в страната и прос­ледяване в реално време генерираните отпадъци по цялата хранителна верига.

Всичко това звучи добре на хар­тия, но няма как да проработи без качес­т­вен интер­нет. Освен това, без да го пишат дирек­тно, чинов­ниците реално залагат пари за стар­тиране в Бъл­гария изис­к­вана от ЕС плат­форма за кон­т­рол, за която EURACTIV Бъл­гария вече писа. Става въп­рос за плат­фор­мата FaST, чиято визия е да стане водещата световна плат­форма, която генерира и изпол­зва пов­торно данни и решения за устой­чиво и кон­курен­тно земеделие на базата на кос­мически снимки чрез сис­темата “Копер­ник“ и час­тни данни. Брюк­сел пред­вижда изпол­з­ването на FaST да е абсолютно без­п­латно. Плат­фор­мата пилотно се пол­зва от началото на 2020 г. в четири региона на ЕС — Кас­тилия и Леон и в Андалусия в Испания, Пиемонт в Италия и в Естония. За момента упот­ребата й е доб­роволно. Така или иначе ЕС призовава страните-членки за бързо включ­ване към сис­темата.

Голяма питанка за големите пари

Урав­нение с хиляда и едно неиз­вес­тни. Така изг­лежда планът за въз­с­тановяване на напоител­ните сис­теми в земеделието, за което се заделят по-голямата част от споменатите 1 млрд. лв=- цели 848 млн. лв. “Процен­тът на изпол­з­ваемост на същес­т­вуващите напоителни сис­теми през пос­лед­ното десетилетие е изк­лючително нисък, варирайки в диапазона от 4% до 8%. Тази статис­тика е показателна за неефек­тив­ното изпол­з­ване на вод­ния ресурс в сек­тор земеделие, което е същес­т­вена пречка пред интен­зив­ното раз­витие на отрасъла и пред устой­чивото управ­ление на водите в този отрасъл“, пише в плана на правител­с­т­вото.

Скромно се уточ­нява, че се пред­вижда рекон­с­т­рук­ция, въз­с­тановяване, модер­низация на напоителни канали, напоителни полета, деривации. И още на пом­пени стан­ции, напорни тръбоп­роводи, израв­нители, водох­ващания, язовири и обекти за отвод­няване. Пос­тавя се и цел реализацията на проекта да доведе до значително намаляване на загубите на вода при еднов­ременно нарас­т­ване на полив­ните площи. Лип­сва обаче как­вато и да било раз­бивка, колко проекта се планира да се изпъл­нят с тези над 800 млн. лв. Дали, тези проекти ще се изпъл­няват само от дър­жав­ната фирма “Напоителни сис­теми“, или ще се предос­тавят за час­тна инициатива на фер­мери?

Проверка на EURACTIV Бъл­гария показа, че в момента “Напоителни сис­теми“ ЕАД отговаря за 236 напоителни сис­теми и голям брой напоителни полета, които обх­ващат общо 7406 хил. дка. Те се обс­луж­ват основно от 168 ком­п­лек­сни напоителни язовири с общ завирен обем 3.1 млрд. кубически метра, и редица други напоителни съоръжения.

Освен лип­сата на как­вато и да било проз­рач­ност, с тази мярка ГЕРБ реално ще поп­равя гафове от пър­вия си ман­дат, когато масово напоителни съоръжения из страната бяха нарязани за скрап и продадени през стоковите борси в страната. Имаше сиг­нали и редица телевизионни репор­тажи, твър­дящи, че се режат и здрави канали, но така или иначе те никога не бяха доказани, а в пос­лед­с­т­вие бяха и заб­равени.

Тепърва пред­с­тои да видим как ще се раз­ход­ват новите еврос­ред­с­тва. Стар­тът, белязан от лип­сата на проз­рач­ност, не е обещаващ.

Драгомир НИКОЛОВ, EURACTIV BULGARIA

България

Икономика

Пандемията удари богатите ни градове

Пандемията удари богатите ни градове

Пан­демията от коронавирус удари най-силно най-богатите ни градове. Това е един от изводите на Инс­титута за пазарна икономика, който за девет…

Прочети още:

Loading...

Култура

Татяна Харизанова търси тишината

В галерия „Средец“ на Минис­тер­с­тво на кул­турата се пред­с­тавя пър­вата за тази година изложба на худож­нич­ката Татяна Харизанова. Екс­позицията …

Прочети още:

Loading...

Спорт

Венци Стефанов: Конгресът на БФС трябваше да е вчера

Венци Стефанов: Конгресът на БФС трябваше да е вчера

Време е младите бъл­гар­ски фут­болисти да спрат да духат супата заради Бонго от Конго, заяви членът на Изпъл­кома на род­ната цен­т­рала

Членът на …

Прочети още:

Loading...

Свят

Одобриха номинацията на Антъни Блинкън за държавен секретар

Одобриха номинацията на Антъни Блинкън за държавен секретар

Комисията по вън­шни работи към Сената на САЩ одобри номинацията на ветерана дип­ломат Антъни Блин­кън за дър­жавен сек­ретар, съобщи Рой­терс.

Ком…

Прочети още:

Loading...