Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 235, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Земеделие (2) За 10 години членство на България в ЕС бе създаден над 3,2 млрд.лв основен капитал в земеделието

За 10 години членство на България в ЕС бе създаден над 3,2 млрд.лв основен капитал в земеделието

За 10 години членство на България в ЕС бе създаден над 3,2 млрд.лв основен капитал в земеделието

Десетте години член­с­тво на Репуб­лика Бъл­гария в Европейс­кия

съюз пред­с­тав­ляват един от най– успеш­ните периоди в бъл­гар­с­ката история. Това е второ поредно десетилетие (след 1997 г.), в което

страната се раз­вива без сериозни кризи във вът­реш­нополитически план и в срав­нително благоп­риятна меж­дународна среда. Със своето член­с­тво в ЕС една бивша комунис­тическа страна получава пъл­ноп­равен и рав­нопос­тавен статут с 27 от най-развитите и утвър­дени демок­рации в света. Това е период на икономически рас­теж и подоб­ряване на редица макро– и мик­роикономически показатели, в който бъл­гар­с­ките граж­дани печелят от въвеж­дането и прилагането на политики на ЕС с дирек­тно влияние върху качес­т­вото им на живот.

Член­с­т­вото на Бъл­гария в Европейс­кия съюз е пряко обвър­зано и с положител­ното въз­дейс­т­вие върху икономичес­кото раз­витие на страната. В периода от стар­тирането на преговорите за член­с­тво през 1999 г. до присъединяването на страната към ЕС през

2007 г., БВП на глава от населението по покупателна способ­ност на–

рас­тва от 27% до 40.8% спрямо сред­ното рав­нище за ЕС, а през 2016 г. дос­тига 48.1%. Член­с­т­вото в ЕС способ­с­тва за минимализиране на негатив­ните ефекти от рецесията върху икономиката на страната, защото след 10 години в ЕС и въп­реки огром­ната тежест на светов­ната криза, коефициен­тът на без­работица в Бъл­гария е по-нисък, откол­кото в пос­лед­ната година преди член­с­т­вото, а произ­водител­ността на труда продъл­жава да нарас­тва.

Интег­рацията на бъл­гар­с­кото стопан­с­тво в общото европейско икономическо прос­т­ран­с­тво продъл­жава да се раз­ширява. Реализирани бяха видими подоб­рения в раз­нооб­разни аспекти на стопан­с­ката и граж­дан­с­ката инф­рас­т­рук­тура в страната благодарение на финан­сирането от ЕС. Дър­жав­ните тран­с­фери по линия на европейс­ките фон­дове и на преките плащания от ЕС за Бъл­гария бяха значителен фак­тор за положител­ната стопан­ска динамика през пос­лед­ните 10 години. За този период сред­ногодиш­ният нетен тран­с­фер от ЕС за Бъл­гария със­тав­лява около и над 4% от брут­ния вът­решен продукт на страната. Този приток на сред­с­тва е от мак­роикономическо значение пред­вид условията на неб­лагоп­риятна глобална обс­тановка. Според най-амбициозното изс­лед­ване на ефек­тите от горес­поменатия приток — за периода до средата на 2016 г. наличието на европейс­ките фон­дове кумулативно може да се сис­тематизира в след­ния порядък: около 12% по-висок БВП, повишаване на заетостта с 16 % и намаляване на без­работицата със 7 пун­кта, откол­кото тех­ните потен­циални стой­ности при нулеви тран­с­фери.

Какво се случи с бъл­гар­с­кото земеделие след приемането ни в ЕС?

До началото на новото хилядолетие земеделието фор­мира над 10% от брут­ната добавена стой­ност (БДС) и от брут­ния вът­решен продукт (БВП) на страната. БВП расте в реално изражение, като през 2015 година е около 88 млрд. лв., а през 2016 г. е над 3%. Ръс­тът на БВП след 2009 г. се колебае в рам­ките на 2%, като причините са както във вът­реш­ната икономическа обс­тановка, така и в трудно въз­с­тановяващата се европейска икономика,отчитат агроек­с­пер­тите. За периода 20072015 г., добавената стой­ност в бъл­гар­с­кото земеделие се покачва с почти 33%. Със­тоянието на брут­ната продук­ция и на БДС в земеделието са пряка фун­к­ция на произ­вод­с­т­вената струк­тура, която в раз­г­леж­дания период значително се променя като осезаемо расте делът на рас­тениевъд­с­т­вото за сметка на живот­новъд­с­т­вото. През 2016 г. рас­тениевъд­с­т­вото фор­мира почти 70% от БДС в земеделието, а живот­новъд­с­т­вото около 25%, останалите 5% се съз­дават от услугите в земеделието.

Изпол­з­ваемата земедел­ска площ (ИЗП) в страната показва движение в устой­чиви граници, зак­лючаващи се между 55,2 млн. ха. Трябва да се отчете, че по отношение струк­турата на ИЗП се наб­людава значително подоб­рение, като чув­с­т­вително намаляват изос­тавените (необ­работ­ваеми) земи, които за периода между 20072015 г. са се редуцирали с повече от 3 пъти и в момента са под 150 хил.ха. Това е един от най-важните ефекти от член­с­т­вото на страната в ЕС. Ако през 90-те години над 1 млн.ха земедел­ска земя бе изос­тавена и не се стопанис­ваше, в момента процен­тът на тези земи е намалял значително и такива площи могат да се отк­рият преоб­ладаващо в планин­с­ките и други необ­лагодетел­с­т­вани райони.

Намалението на изос­тавените земи доведе до увеличение на обработ­ваемите земи, които отбеляз­ват най-сериозен ръст от почти 500 хил.ха между 20072015 г. Това увеличение идва основно за сметка на пус­теещите земи и в много по-малка степен на земи, заети с трайни насаж­дения, зелен­чуци и пос­тоянно зат­ревени площи. Понас­тоящем обработ­ваемите земи фор­мират около 70% от ИЗП, докато пос­тоянно зат­ревените площи са около 26%, което свидетел­с­тва за добър екологичен баланс. За срав­нение в ЕС, делът на пос­тоянно зат­ревените площи в ИЗП е около 33%. В Бъл­гария това изос­таване се ком­пен­сира до голяма степен от по-високия процент на залесените територии, които заедно с пос­тоянно зат­ревените площи превишават значително площта на обработ­ваемите земи.

При зърно-маслодайните кул­тури се наб­людава осезаем ръст на произ­вод­с­т­вото и задър­жане на ниски нива при зелен­чуците и трай­ните насаж­дения. Произ­вод­с­т­вото на зърнено-маслодайни кул­тури расте не само на площ, с почти 38% от 2007 до 2016 г., но физичес­кото произ­вод­с­тво също се увеличава от 7 млн.т на 9 млн.т през този период. Причина за положител­ните тен­ден­ции и устой­чивия ръст в произ­вод­с­т­вото на зърнено-маслодайни кул­тури е както доб­рата пазарна конюн­к­тура, пред­лагаща значително увеличение на цените през целия период (след 2007 г.), така и прилаганата политика на под­помагане на единица площ – СЕПП.

Живот­новъд­с­т­вото в Бъл­гария, като цяло, трудно се прис­пособява към новите предиз­викател­с­тва, а в някои от подот­рас­лите (нап­ример млекоп­роиз­вод­с­тво) негатив­ните тен­ден­ции вероятно ще продъл­жат. За тези 10 години на член­с­тво се вижда и без­с­порна положителна промяна. Върви окруп­няване на стопан­с­т­вата, изг­раж­дат се нови модерни стопан­с­тва, пород­ният със­тав на живот­ните се подоб­рява, има значителен нап­редък и по отношение на качес­т­вото на произ­веж­даното мляко и месо. Значителна е промяната и в струк­турата на стопан­с­т­вата. Така нап­ример, ако през 2003 г. 194,7 хил. стопан­с­тва са отг­леж­дали 377,6 хил. крави и е имало 237,7 хил. ферми с 1,635 млн. овце, което прави средно по 1,9 крави и 6,9 овце на стопан­ски двор, то през 2015 година сред­ният брой на млечни крави в стопан­с­т­вата вече е 8,4 глави, а сред­ният брой млечни овце е почти 30.

Отличителен момент и едно от най-големите пос­тижения, произ­текло от присъединяването на страната ни в ЕС и прилагането на ОСП, е повишаването на доход­ността и намаляване на заетите, в резул­тат от модер­низацията и стопан­с­кото прес­т­рук­туриране. Стой­ността на фак­тор­ния доход показва неп­рекъс­нат ръст след 2007 г., като през 2016 г. дос­тига 7 хил.евро на 1 ГРЕ. Земеделието има сериозно място при заетостта в сел­с­ките райони, като около 1/3 от заетите са именно в този отрасъл. В сел­с­ките райони, съз­даваната добавена стой­ност на 1 зает в земеделието се рав­нява на около 3,3 хил.евро, докато общо добавената стой­ност на зает в тези райони е 8,6 хил.евро. За срав­нение през 2007 г., добавената стой­ност на зает в земеделието е 2,6 хил. евро, а средно за сел­с­ките райони фор­мираната добавена стой­ност на зает е 6,2 хил. евро.

Увеличаване кон­цен­т­рацията на земя в стопан­с­т­вата ни доб­лижава до сред­ните европейски рав­нища (16,1 ха за ЕС през 2013 г.) и се дължи на произ­вод­с­т­вената струк­тура и рас­тящия дял на сек­тора зърно-маслодайни кул­тури, чиято кон­курен­тос­пособ­ност зависи от пос­тигане икономии от мащаба, които да ком­пен­сират високите пос­тоянни раз­ходи и нис­ката въз­в­ращаемост на площ.

Повишеният интерес към земеделието и значител­ните фон­дове за инвес­тиционна под­к­репа в периода 20072015 г. се изразяват в съз­даването на основен капитал, въз­лизащ на над 3,2 млрд.лв. През целия период (между 20082015 г.) на прилагане на Мярка 121 за инвес­тиции в земедел­с­ките стопан­с­тва са платени пуб­лични раз­ходи в раз­мер на над 1 млрд лв., което показва, че 1/3 от нап­равените инвес­тиции в земеделието за този период са с пуб­лични сред­с­тва.

С присъединяването към ЕС, през периода 20072016 г., обемът на аграр­ната тър­говия нарас­тва чув­с­т­вително, като износът изп­реварва вноса на земедел­ски продукти. Това раз­витие демон­с­т­рира ефек­тите от интег­рирането на бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво в светов­ната и европейска икономика. Либерализацията на икономиката и тър­говията от член­с­т­вото на страната в СТО през 1996 г. и пъл­ноп­рав­ното член­с­тво на страната в ЕС от 2007 г. са политичес­ките събития, които съз­дават рам­ката за раз­витие на износа и вноса на сел­с­кос­топан­ски стоки.

Балан­сът от тър­говията със сел­с­кос­топан­ски стоки през всич­ките години на периода е положителен, с изк­лючение на 2007 г., когато рекол­тата е рекор­дно ниска. Превишението на износа над вноса на сел­с­кос­топан­ски стоки в стой­нос­тно изражение през годините расте, като се движи средно около 1 млрд. евро. В струк­турата на аграр­ния износ преоб­ладават неп­реработените продукти и земедел­ски суровини, които през пос­лед­ните години със­тав­ляват около 60% от екс­порта на сел­с­кос­топан­ска продук­ция и храни. В същото време вносът на неп­реработени продукти е около 45% от целия аграрен внос.

Тър­говията със сел­с­кос­топан­ски стоки е от голямо значение за икономиката на страната, поради високия й дял във вън­ш­нотър­гов­с­кия оборот и при фор­мирането на тър­гов­с­кия баланс. Делът на аграр­ния внос и износ до 2007 г. е относително пос­тоянен, но в годините на член­с­тво в ЕС нарас­тва и през 2016 г. износът дос­тига 17% от целия стоков износ на страната, а аграр­ният внос въз­лиза на около 11%. При тези нива на износ, бъл­гар­с­кото земеделие се нарежда сред най-важните отрасли на икономиката и доп­ринася за намаляване на отрицател­ния тър­гов­ски баланс на страната. То се отличава с висока екс­пор­тна ориен­тираност, което показва срав­нител­ната кон­курен­тос­пособ­ност на отрасъла при тър­говията и е един­с­т­веният път за пос­тигане на произ­вод­с­т­вен ръст, с оглед на ограниченото вът­решно пот­реб­ление.

България

Правителството обсъжда ответни мерки за Шенген

Правителството обсъжда ответни мерки за Шенген

Възраженията на Нидерландия са свързани с отпадналия през 2019 г. мониторинг, съобщи вътрешният министър

Правител­с­т­вото ще има готов­ност да р…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят