Вестник Земя

Брюксел превърна страната ни в склад на украинското зърно

Родните зърнопроизводители настояват ЕС да предприеме мерки за овладяване пренасищането на пазара и натиска върху цените

С отварянето на “коридорите на солидар­ност“ в помощ на износа на сел­с­кос­топан­ски стоки от Украйна, Бъл­гария се превърна в буферен склад. Зър­ното по тези коридори не дос­тига до страните по пред­наз­начение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва натиск върху цените на продук­цията, заяви пред БТА пред­седателят на Управител­ния съвет (УС) на Национал­ната асоциация на зър­ноп­роиз­водителите (НАЗ) Кос­тадин Кос­тадинов. Той даде пример със слън­чог­леда. “Кол­кото слън­чог­лед произ­веж­даме, тол­кова слън­чог­лед е влязъл в страната. Складовете на преработ­вател­ните пред­п­риятия се пъл­нят с украин­ски слън­чог­лед. Нашият слън­чог­лед стои неп­родаден. Реално пазар­ната ситуация в момента е след­ната: имаме стока, искаме да продаваме, но няма пазар, няма интерес“, заяви Кос­тадинов и допълни, че ситуацията и с другите кул­тури е сходна. “Същото е положението с пшеницата и царевицата. Имаме дос­татъчно стока, но няма пазар. Заради това цените се сриват. На бор­сата в световен мащаб цените също пад­наха. Русия изнесе дос­татъчно зърно, Украйна също. В момента цената на тон пшеница в Бъл­гария е около 500 лв., на слън­чог­леда около 900 лв., на царевицата 470 — 480 лв.“, заяви Кос­тадин Кос­тадинов.

По думите му зър­ноп­роиз­водителите започ­ват да продават на цени под себес­той­ност. Предиш­ната година беше доста динамична по отношение на инф­лацията, пос­къп­наха горивата, торовете, семената. Произ­ведохме един скъп продукт, който ще продаваме на загуба. Вече има зър­ноп­роиз­водители, които поради невъз­мож­ност да продадат стоката си, са изтег­лили кредити. Пролет­ната сеитба също е под въп­рос, тъй като цените на семената и препаратите са се повишили с 40 до 50%, а лип­сва пазар за произ­ведената през миналата година зър­нена реколта, комен­тира още пред­седателят на УС на НАЗ.

В подобна ситуация са също Румъния, Чехия, Унгария и Полша. Произ­водители от тези дър­жави ще излязат с дек­ларация до Съвета на минис­т­рите на ЕС и ще нас­тояват за спешни мерки за овладяване на пренасищането на пазара, което води до натиск върху цените. Очак­ваме европейс­ките политици да ни чуят и да пред­п­риемат мерки, които да ограничат този натиск. Нека коридорът за износ на украин­с­кото зърно наис­тина да бъде коридор и продук­цията да дос­тига по пред­наз­начение, а не да стои на склад в страните от Чер­номор­с­кия регион, съз­давайки натиск върху мес­т­ните произ­водители, посочи Кос­тадинов. Проб­лемът бе обсъден от земедел­с­ките минис­три на Бъл­гария, Полша, Румъния, Унгария и Чехия по време на провеж­дащото се в Гер­мания меж­дународно изложение “Зелена седмица-Берлин 2023“. Минис­т­рите се договориха темата да бъде пос­тавена по време на след­ващото заседание на Съвета на минис­т­рите на Европейс­кия съюз. “Ние сме солидарни с Украйна, но се съз­дава локално пренасищане на пазара на земедел­ска продук­ция, защото вместо коридори за износ, нашите дър­жави се прев­ръщат в складове. Необ­ходима е европейска солидар­ност и за нашите дър­жави, защото кон­курен­тос­пособ­ността е нарушена“, заяви Явор Гечев.

Пред­седателят на УС на НАЗ Кос­тадин Кос­тадинов отк­рои и друг проб­лем. За бъл­гар­с­ките зър­ноп­роиз­водители основ­ният излаз на меж­дународ­ния пазар е през Черно море, но заради вой­ната в Украйна корабите плащат много по-високи зас­т­раховки и много от тях не искат да идват в района. Фир­мите, които тър­гуват с пшеница тър­сят други варианти, не през Черно море.

Освен тези проб­леми, род­ните зър­ноп­роиз­водители очак­ват загуби и заради топ­лата и суха зима. В голяма част от страната валежите, които са пад­нали от 1 сеп­тем­ври досега, са между 80 и120 литра, което е абсолютно недос­татъчно, за да се осигури влага на кул­турите. Голяма част от пшеницата поникна в началото на декем­ври. В момента е във фаза братене, което при едно рязко зас­тудяване ще съз­даде много проб­леми и ще има доста отпад­нали посеви. Студеният фронт, който сега нас­тъпва е от порядъка на 0 до минус 1, минус 2 градуса. Той няма да съз­даде сериозни проб­леми. Ако обаче има понижаване на тем­пературите до минус 5, минус 10 градуса, посевите ще изм­ръз­нат, обясни още Кос­тадинов.