Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 241, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Свят (2) Високомерието на Европа доведе до криза

Високомерието на Европа доведе до криза

Евросъюзът отдавна вече не е приоритетен пазар

Европа се оказа в мен­гемето на без­п­рецеден­тна енер­гийна криза. Някои твър­дят, че ако не се прис­тъпи към намиране на решение на този проб­лем, той ще бъде съпос­тавим с араб­с­кото пет­ролно ембарго от 70-те години и ще има много сериозни икономически, социални и политически пос­ледици. Цената на нефт марка “Брент“ удари рекор­дни показатели в рам­ките на пет години — 84 долара за барел, а спотовите цени на газ са над пет пъти по-високи от миналогодиш­ните. Затова страните се прех­вър­лят от газ на силно замър­сяващите атмос­ферата въг­лища. Така преминаването на Европа към зелена енер­гетика се отлага.

Сегаш­ната криза на Стария кон­тинент бе предиз­викана от увеличеното тър­сене на енер­горесурси след пан­демията, екс­т­ремни природни явления — необичайни жеги и продъл­жителни зими, срив в сис­темите на дос­тавки, недос­татъчни запаси на гориво в регионален и световен мащаб. Когато Владимир Путин казва, че Европа сама е виновна за съз­далото се положение, той вероятно е прав.

Анализаторът на светов­ния пазар на втеч­нен природен газ (ВПГ) Самър Мозес казва: “Европа попадна между чука и наковал­нята. Светов­ният пазар вече близо година изпитва дефицит на ВПГ. Тъй като в Европа хранилищата са полуп­разни, всеки намек за песимис­тични прог­нози било за природни катак­лизми или за нередовни дос­тавки, може да доведе до ново повишаване на цените. Базис­ните фак­тори дик­туват на пазара да се търси баланс. Такава динамика се наб­людава и в Европа, и в Азия.

Подобно злополучно стечение на обс­тоятел­с­т­вата е ряд­кост, но то илюс­т­рира сил­ното без­покойс­тво на голям брой екс­перти от сферата на енер­гетиката от прибър­зания отказ на Европа от традицион­ните енер­гийни източ­ници — газ, АЕЦ и въг­лища, и прехода й към непос­тоян­ните възоб­новяеми източ­ници. Генерал­ният план на ЕС за пос­тигане на въг­леродна неут­рал­ност зас­тавя страните членки да се отказ­ват от дъл­гос­роч­ните договори за покупка на газ и да преминат към крат­кос­рочно ценооб­разуване. Затова кризата излиза по-скъпо за енер­гий­ните пред­п­риятия и за пот­ребителите, които днес са принудени да тър­сят алтер­нативни дос­тав­чици на гориво. В тези условия големи екс­пор­тьори като Русия и Катар може да получат добра печалба.

Катар­с­кият минис­тър на енер­гетиката Саад ал Кааби заяви: “Ние виж­даме рас­тящото тър­сене от страна на всички наши клиенти, но за съжаление не сме в със­тояние да удов­лет­ворим всички“. Катар пред­почита да изпълни поръч­ките на пот­ребителите от Източна Азия, които плащат повече. ЕС вече не е приоритетен пазар. Тази тен­ден­ция отбеляз­ват износителите от цял свят. Същев­ременно добивът на територията на самия Евросъюз намалява, защото запасите се изтощават, включително на богатите нидер­лан­д­ски находища в Гронин­ген. Така на ЕС се налага да плаща все повече за внос. Успоредно с това нав­сякъде се засилва и тър­сенето на ВПГ, тъй като страните гледат на газа като на преходно гориво през периода на премиване от въг­лерод­ната към зелената енер­гетика.

Китай също не остава вст­рани от енер­гий­ната криза, усилена от невероятни навод­нения и ожив­лението на икономиката след пан­демията. За да ком­пен­сира недос­татъч­ния добив на въг­лища в страната, Китай през тази година удвои вноса на ВПГ. В над 20 провин­ции беше въведен нор­мативен режим, за да се преодолеят труд­нос­тите. “Да се гаран­тират енер­горесурси на всяка цена“, се каз­ваше в правител­с­т­веното решение. Това наг­ледно показва до каква висока степен гиган­т­с­ката китайска икономика е зависима от вноса на въг­лища и газ.

Макар да не може Русия да бъде обвинена в пазарни машинации, сега тя има добра въз­мож­ност да спечели от съз­далата се ситуация, като вижда, че Европа е готова да купува газ в големи количес­тва и на чудовищна цена. Изпъл­нител­ният дирек­тор на Меж­дународ­ната енер­гийна аген­ция Фатих Бирол заяви: “Русия би могла да нап­рави повече, за да увеличи газовите дос­тавки за Европа и да запълни хранилищата до необ­ходимото рав­нище в рам­ките на нас­тъп­ващия зимен отоп­лителен сезон“. Според него рус­ките дос­тавки биха могли да нарас­нат вед­нага с 15 процента.

Бив­шият гер­ман­ски кан­ц­лер Гер­хард Шрьодер в своя статия обясни, че Русия не може и не манипулира газовите пазари. “Всеки, който се занимава със сериозен анализ, приз­нава, че причините за скока на цените трябва да се тър­сят на меж­дународ­ните пазари — спотовият начин на ценооб­разуване, природ­ните явления и общите пазарни тен­ден­ции.

ЕС иска да избяга от въг­леродите в своята енер­гийна инф­рас­т­рук­тура, но засега Брюк­сел така и не можа да съз­даде дос­татъчно надеж­дни възоб­новяеми мощ­ности за произ­вод­с­тво на елек­т­роенер­гия. Без дос­татъчно атомни, въг­лищни и газови елек­т­рос­тан­ции Европа ще се превърне в мрачен и студен кон­тинент. Нещо повече, тя няма резер­вни мощ­ности, които да ком­пен­сират в случай на без­вет­рие, как­вато тази година наб­людавахме в Британия. В условията на рас­тящи климатични промени — без­вет­рие и облачно време, изработ­ваната от възоб­новяемите източ­ници елек­т­роенер­гия става все по-непредсказуема. Именно недос­тигът на базова генерация на ток доведе до сегаш­ната криза.

Някои вече видяха спасение във въз­с­тановяването на въг­лищ­ните топ­лоцен­т­рали, които изпус­кат много повече вредни емисии, откол­кото газовите. Това обез­с­мисля европейс­ките усилия за преоб­разования в енер­гетиката. Почти всички страни на кон­тинента вече обявиха “таван“ на цените на тока, а Фран­ция заяви, че за раз­витието на атом­ната енер­гетика ще отпусне над милиард евро до края на това десетилетие — прин­ципът по-добре късно, откол­кото никога“. Гер­мания, независимо от харак­тер­ните за нея прак­тич­ност и рационализъм, догодина се кани окон­чателно да зат­вори и останалите си АЕЦ, но преди да успее да премине към “зелена“ енер­гетика, ще трябва още дълго да внася газ от Русия.

За днеш­ната енер­гийна криза в Европа има много причини, но ключов фак­тор е високомерието на Брюк­сел и неговата зелена политика. Глав­ният урок, който трябва да се изв­лече, е, че не бива да се тръгва към мащабни преоб­разования, преди да е осигурено дос­татъчно количес­тво базови енер­гийни източ­ници. (Със сък­ращения, Forbes.com)

България

Икономика

Култура

Спорт

Земеделие

Земеделската земя в Югозападна България е най-евтината в ЕС

Земеделската земя в Югозападна България е най-евтината в ЕС

Общо за страната ни сред­ната цена на обработ­ваемата земя е изчис­лена на 5328 евро на хектар,сочат данни на европейс­ката статис­тическа служба…

Прочети още:

Loading...