Бергман: Театърът е като предана съпруга

Инг­мар Бер­г­ман режисира над 60 художес­т­вени и докумен­тални филма за киното и телевизията, повечето по свойс­ценарий. Той е режисьор и на 170 теат­рални пос­тановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андер­шон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсеф­сон.

Повечето му филми са зас­нети сред пей­зажа на Швеция, а цен­т­рални теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.

Бер­г­ман е активно твори повече от шест десетилетия. През 1976 г. кариерата му е сериозно зас­т­рашена в резул­тат на скалъпени криминални обвинения и раз­с­лед­вания за укриване на данъци. Раз­г­невен, той спира всички текущи проекти, зат­варя студии, и отива в самоналожено изг­нание в Гер­мания в продъл­жение на осем години.

Инг­мар Бер­г­ман нашумява през 1955 г. с роман­тич­ната комедия “Усмивки от една лятна нощ“, който е номиниран за наг­рада “Златна палма“ в Кан. Две години по-късно, фил­мът му “Сед­мият печат“ приковава вниманието на критика и пуб­лика. Той съдържа една от най-популярните сцени в киното — рицар, който играе шах със Смъртта. “Винаги ужасно съм се страхувал от смъртта. Но вече не е така“, комен­тира по-късно Бер­г­ман. “Сед­мият печат“ впос­лед­с­т­вие е номиниран за „Оскар“.