Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Вт11082020

Брой 151, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.6627 BGN1 GBP = 2.16941 BGN1 CHF = 1.81263 BGN
Back Вие сте тук:Начало Писма (2) Спомен за войнишкия паметник в Драганово

Спомен за войнишкия паметник в Драганово

В средата на миналия век, през 30-те години, Общес­т­вен комитет в село Драганово, Гор­нооряхов­ско, начело с учителя по телесно въз­питание Петър Пет­ров, се зах­ваща да издигне в цен­търа на селото памет­ник на загиналите драганов­чани в Бал­кан­с­ката и Пър­вата световна войни.

Спомени за това събитие остави Божана Пет­рова, дъщеря на Пред­седателя на общес­т­вения комитет: „Беше лятото на 1937 г. Бях ученичка в прогим­назията. Още не бях ходила в София, а меч­тата ми бе да посетя столич­ния град. Имах обещанието на родителите си, че ще ме заведат там при пър­вия удобен случай. Очак­вах го с нетър­пение.

Този летен ден, както обик­новено, татко излезе да пазарува. Не се забави много. Завърна се загадъчно усмих­нат. Така се усмих­ваше баща ми, когато се гот­веше да съобщи нещо интересно. Поговори малко с майка ми и после дойде при мене. Бродирах си на сянка под сай­ванта. Татко под­х­вана – Утре заминавам за София да тран­с­пор­тирам фигурата за памет­ника на площада. Ще дой­деш с мене! – Под­с­кочих от радост и хвър­лих ръкоделието. Най-после дъл­гоочак­ваният случай беше дошъл. Отивам в София.”

Баща и дъщеря пътували на другия ден през нощта, за да са сут­ринта в София. Нощ­ното пътуване било изморително и отег­чително, но мал­ката път­ничка дори не миг­нала от въл­нение. От гарата нап­раво се озовали в една къща с малък двор пред нея, който й нап­равил силно впечат­ление – нав­сякъде били раз­х­вър­лени пар­чета суха глина и гипс, греди и дъски с раз­лични раз­мери, стълби-малки и големи. В цен­търа на двора Божанка вижда нещо интересно – грамадна брон­зова фигура на вой­ник, зас­танал в позата „на нож”. От къщата излезли две млади усмих­нати жени, които пос­рещат дош­лите гости. След пред­с­тавянето Божанка раз­бира, че това са твор­ците на памет­ника – скул­п­тор­ките Мара Геор­гиеви и Васка Емануилова. Баща и дъщеря заобикалят и раз­г­леж­дат брон­зовата фигура. На дъщерята е много интересно как тези малки жени са нап­равили този грамаден вой­ник. На въп­роса „Знаеш ли кой е този вой­ник”, зададен от едната скул­п­торка, Божанка казва, че не знае. „Това е един драганов­ски вой­ник, загинал за Родината”-последвал отговор.

Тя помис­лила, че това може да е ней­ният чичо Христо, брат на баща й, загинал във вой­ната. А това може да е някой нез­наен за нея. 130 драганов­чани са оставили кос­тите си по бой­ните полета. Докато тези мисли минават през главата й, едната скул­п­торка изчезва някъде и след малко се появява с фотог­раф. Решили да нап­равят снимка на своето творение, преди да замине на мес­тоназ­начението си. До грамад­ния вой­ник пос­тавили нея-малката драганов­чанка. Снимка за спомен, която тя пази и до днес в ученичес­кия си албум.

Вой­никът отпътувал за Драганово, натоварен на камион, а тя с баща си се вър­нали с влака. Още щом прис­тиг­нали в къщи, Божанка изтичала на улицата да се пох­вали на децата в махалата че е била в София, и най-важното, че първа е видяла брон­зовия вой­ник за новия памет­ник. Тя приз­нава, че такива са били ней­ните дет­ски въл­нения тогава. Заминава на вакан­ция при баба си във В.Търново,а когато се връща памет­никът бил готов. „Издигаше се гордо нас­ред Площада”.

Години по-късно като студен­тка в София отишла да потърси къщата, където е бил изработен вой­никът, но не отк­рила нищо. Бом­бар­диров­ките по време на вой­ната в този квар­тал са оставили много раз­рушения, но споменът за срещата й със скул­п­тор­ките остава незаб­равим.

Никола Чолаков, Горна Оряховица