Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Сря28102020

Брой 207, Година XXXI

Back Вие сте тук:Начало Памет (2) Най-важното са хората

Най-важното са хората

Най-важното са хората

Заможен съм, но живея скромно. Отнасям се строго към себе си, възпитах децата си спартански

Винаги сме се грижели да инвес­тираме в хора и в тех­ника. Както и да сме иновативни, да сме първи

Инж. Симеон Пешов, пред­седател на УС на „Глав­бол­гар­с­т­рой”

Симеон Пешов е роден през 1941 година в с. Бел­чин, Самоков­ска община, Софийска област. Завър­шва Вис­шия инженерно-строителен инс­титут в София. Специализира в Мос­ква. Трудовата си дей­ност започва в Изчис­лителен цен­тър за строител­с­т­вото. През 1969 г. специализира в ICL в Лон­дон. От 1976 до 1979 г. е старши екс­перт от произ­вод­с­т­веното нап­рав­ление на главна дирек­ция „Строител­с­тво на НРБ в Мос­ква”. От 1981 до 1989 г. работи в Минис­тер­с­тво на строител­с­т­вото като дирек­тор, главен дирек­тор, заместник-председател (с ранг на заместник-министър) на Асоциация „Строежи и строителна индус­т­рия”. От 1990 г. до момента е главен мени­джър на „Глав­бол­гар­с­т­рой”. Г-н Пешов е пред­седател на Камара на строителите в Бъл­гария от 2003 до 2010 г., а понас­тоящем е „почетен пред­седател”. Бивш член на УС на КРИБ, а сега на кон­сул­татив­ния съвет. Член е на Вис­шия цър­ковен съвет и носител на меж­дународни отличия. „Моят живот е свър­зан с изг­раж­дане на газоп­роводи, заводи, жилища, много кул­турни домове”, прави рав­нос­метка за мащабите на дей­ността на фирма „Глав­бол­гар­с­т­рой” Симеон Пешов пред в. ЗЕМЯ през 2016 г. Той е най-знатният бъл­гар­ски строител, дос­тоен прием­ник на заветите на Майс­тор Кольо Фичето, а „Глав­бол­гар­с­т­рой”, която е негово дело и кауза, е най-голямата строителна ком­пания у нас с вече 50 годишен опит, приз­нат далеч зад пределите на Отечес­т­вото – в Русия, Казах­с­тан, Украйна, Гер­мания, Беларус, Казах­с­тан, Узбекис­тан, в Африка и Близ­кия Изток. Най-мащабните проекти на “Глав­бол­гар­с­т­рой“ през пос­лед­ните години са зала “Арена Армеец“, Южната дъга на Околов­ръс­т­ното шосе. Ком­панията нап­рави и ремонта на Национал­ния стадион “Васил Лев­ски”, пое строител­с­т­вото на сградата на РВД. Знакови за фир­мата обекти са и Национал­ният музей за кул­тура и изкус­тво „Квад­рат 500“, новият „София Ринг мол”, „Цари Мали град“ в село Бел­чин, много турис­тически ком­п­лекси и инф­рас­т­рук­турни обекти, спечелили всички въз­можни отличия за качес­тво и професионализъм.

На сър­цето на родолюбеца Симеон Пешов е и цър­к­вата „Св. Петка“, която въз­с­танови заедно със синовете си. Широко извес­тна е социал­ната чув­с­т­вител­ност, която проявява в своята пред­п­риемаческа дей­ност, която трябва да служи за пример за отговорен и отворен към хората биз­нес.

Симеон Пешов е иск­рен радетел на друж­бата между брат­с­ките, славян­ски и правос­лавни народи на Бъл­гария и Русия, заместник-председател е на УС на Форум „България-Русия”.

- Г-н Пешов, каз­вали сте, че сте благос­ловен с двама синове и с дъщеря, както и с раз­витието на една от големите строителни ком­пании

- Една от най-големите

- Днес “Глав­бол­гар­с­т­рой” ще стане на 50 г. Защо точно на тази дата?

- На 16 сеп­тем­ври 1969 г. е указът на Дър­жав­ния съвет, затова го смятаме за рож­ден ден на фир­мата. А защо съм благос­ловен, защото Бог ми е дал три прек­расни деца — Камен, Калин и Анна, и трите са въз­питани в труд, скром­ност и старание. Камен и Калин показ­ват резул­тати, защото са по-големи, а мал­ката е на 24 г., тя има време да показва какво може. Какво е еднак­вото в тримата? Бяха доста ученолюбиви и тримата след вис­шето образование имат специализация, двамата — mba business administration, големият, Камен, в академията на науките в Мос­ква, а Калин в Швей­цария в American school. Мал­ката завърши магис­т­ратура в Нов бъл­гар­ски универ­ситет, а преди това завърши колеж в Брай­тън, Великоб­ритания. Върна се в Бъл­гария и сега се под­готвя за док­торан­тура.

- Каква специал­ност е завър­шила Анна?

- Туризъм. Затова сега сме я сложили в ръковод­с­т­вото на “Бел­чин парк”, така се казва фир­мата, а спа ком­п­лек­сът е “Бел­чин­ски извор”, защото имаме изворна минерална вода, която е изкарана със сон­даж. Моят дядо някога ме довеж­даше на могилата, която сега е в двора на ком­п­лекса, и ми каз­ваше: Дете, тук е имало минерална вода и бел­чинци са я запушили с къл­чища и глина, за да не плащат данъци. От тази легенда тръг­нахме, извикахме учени, изс­лед­ваха раз­ломи и казаха, че водата не е тук на могилата, премес­тила се е 200 м нататък. Сон­дирахме на 1700 м дъл­бочина, 2,5 млн. лв. вложихме преди 10 г., извадихме 6,5 л/сек дебит. Законът обаче е скроен така, че си вложил пари, извадил си вода и после кан­дидат­с­т­ваш за кон­цесия, спечелихме я и плащаме кон­цесионна такса на общината. Преди 2,5 г. решихме да започ­нем да изпол­з­ваме тази минерална вода чрез модерен спа ком­п­лекс.

- Да се вър­нем на годиш­нината. Колко от тези 50 години на “Глав­бол­гар­с­т­рой” са свър­зани с живота ви?

32 години работя в тази ком­пания, 29 от тях съм неин ръководител.

- Приватизацията на тази ком­пания е една от мал­кото, която не беше свър­зана с раз­сип­ване, с раз­г­раб­ване, а я разви.

- “Глав­бол­гар­с­т­рой” в края на социалис­тичес­кия период беше 11-та поред сред строител­ните пред­п­риятия.

- Ней­ната ниша беше строител­с­тво в Русия, нали?

- Ней­ната ниша беше изп­ращане на работ­ници за строител­с­тво в Русия и организиране на тези работ­ници в със­тава на руски струк­тури. Ние нямахме самос­тоятелни струк­тури. След като дойде преходът, все още имахме поръчки от “Газ­п­ром”, защото и преди това работехме предимно за тях — на газоп­ровода от Ямбург. Ние нап­равихме в Орен­бург пър­вата ком­п­ресорна стан­ция с блок мон­таж, тогава това беше модерно. После работихме на линей­ната част.

- А след промените какво се случи?

- Пос­тепенно намаляха поръч­ките, които “Газ­п­ром” ни даваше по спогод­бата, и минахме на дирек­тни поръчки срещу зап­лащане. Нап­равихме нап­ример пър­вия аквапарк на Чер­номорието, недалеч от Сочи, за нуж­дите на “Газ­п­ром”. С Рем Вяхирев го отк­рихме и прегър­нати се пус­нахме по пър­зал­ката. И един хотел им нап­равихме, каз­ваше се “Ямал”. Но поръч­ките намаляваха. Тряб­ваше да си тър­сим работа на пазара. През 1991 г. се появиха поръч­ките за воен­ните град­чета за рус­ките войски, които напус­каха Източна Гер­мания. Тряб­ваше да се явяваме на тър­гове, а не знаехме какво е търг, как се прави оферта. От 65 млн. лв. обем дадох 4 млн. за обучение на кад­рите, това беше преломен момент. Нап­равихме оферта за пър­вия търг, кан­дидат­с­т­вахме, но гер­ман­с­ките фирми се пол­з­ваха с преферен­ция. Тогава дойде нем­с­ката фирма “Хох­тийф”, която ни поз­наваше отп­реди, и под­писахме споразумение за подиз­пъл­нител. Кан­дидат­с­т­вахме и спечелихме пър­вия търг за площад­ката при Старокон­с­тан­тинов в Украйна, която включ­ваше 1200 апар­тамента, тър­гов­ски цен­тър, 2 училища, 2 дет­ски градини, медицин­ски цен­тър, голям като бол­ницата. Това струваше 200 млн. марки, ние имахме обем 120 млн.марки, почти всичко влизаше в нашите задъл­жения, “Хох­тийф” беше супер­вай­зър, а ние изпъл­нявахме всички видове СМР. Но това е съд­бата на този, който не може да се пребори.

- Не беше ли това съд­бата през 90-те години на повечето строителни фирми и у нас, на родна земя? Да бъдат подиз­пъл­нители.

- Ние по-късно влязохме на бъл­гар­с­кия пазар, така че го поп­ропус­нахме този период. Нашите бази бяха в Русия и Украйна. По-късно ние взехме решение, което беше историческо за нас, да си съз­дадем струк­тури в Бъл­гария, като пок­рием всички райони, това са 19931994 г. Но големите обеми ни бяха в Русия. След това започ­нахме да работим като главен изпъл­нител и в Бъл­гария. Периодът с “Хох­тийф” беше един от важ­ните, защото нем­ците ни научиха на дис­цип­лина, ние имахме дос­татъчно тех­нически поз­нания, но не бяхме така строги в дис­цип­лината. При нем­ците няма рационализации, изменение на проек­тни решения. Както е по проекта начер­тано, така се изпъл­нява, може да си по-умен и да виж­даш по-добър начин, но не можеш да променяш. Това е важно, защото край­ният продукт излиза нав­реме и точно.

- Тук у нас строител­ният бранш мина през няколко кризи. Как се преминава през тях и се оцелява?

- Пър­вата криза беше през 1997 г., ние оцеляхме, защото работехме на обекти в Русия и ни се плащаше предимно в долари. На работ­ниците ни в Бъл­гария плащахме зап­латите всяка сед­мица. Но през 1998 г. имахме още една криза — дефолта на руб­лата. Някои договори ни бяха в рубли и извед­нъж от 6 рубли за долар станаха 26. За една нощ загубихме 10 млн. долара и как се излиза от тази ситуация.

- Как?

- С много упорит труд, с умни решения, колек­тивни. И с грижа за хората. Глав­ното в целия ми период на управ­ление е грижа за хората. И на първо място — грижа за младите. Ние в момента имаме много млади хора в мени­джър­с­кия екип. В “Глав­бол­гар­с­т­рой” АД и “ГБС-инфраструктурно строител­с­тво” ръководителите са под 45 години. А кризата, която беше през 2009 г., беше главно инвес­тиционна. Много строителни фирми бяха нав­зели кредити и строяха жилища.

- И вие строяхте жилища.

- Малко. Ние усетихме, че от Америка идва такова нещо, и спряхме, 20092010 г. нямахме соб­с­т­вени инвес­тиции. Калин Пешов проуч­ваше какво се случва на пазарите в САЩ и на Запад и каза: “Баща ми, колеги, идва криза, тя ще дойде и в Бъл­гария, трябва да сме кон­сер­вативни в инвес­тициите. В тези периоди бяхме много кон­сер­вативни. Това ни спаси от големи загуби.

- В кой момент децата ви влязоха в управ­лението?

- Влязоха пос­тепенно и от ниско ниво. Те не вед­нага станаха шефове. Пър­вият обект на Калин Пешов беше американ­с­кото посол­с­тво, като той в началото беше наз­начен от инвес­титора като офис мени­джър. После стана дирек­тор по мар­кетинга в “Глав­бол­гар­с­т­рой”, след това израсна и стана член на управител­ния съвет. Камен Пешов дойде като дирек­тор по механизацията, той това е завър­шил — строителна и пътна тех­ника.

- В случай че ком­панията е на баща им, какво значи израс­т­ват, рано или късно ще станат шефове. Не е ли така?

- Как ще станат шефове, ако не могат да управ­ляват? Фир­мата ще загине, ако има шефове, които вземат неп­равилни решения. И ако нямат авторитет сред под­чинените. И двамата завоюваха авторитет на нис­ките нива и след това станаха шефове.

- Докато вие управ­лявате тази фирма, децата рас­тат, как? Спом­ням си, че Калин Пешов ви говореше на “Ви” във фир­мата. Защо?

- Защото там има шеф, има под­чинени и те се обръщат към шефа на “Ви”. Той трябва да е равен с всички, и беше равен с всички. Той и сега, когато имаме гости или някакво специално събитие, се обръща към мен с г-н Пешов. Никога не са ми каз­вали на оперативка “тате”.

- Е, “тате” не, но ми се струва ненор­мално да говориш на баща си на “вие”.

- Нор­мално е. Те се обръщат към шефа на фир­мата, а това, че той им е баща е съв­падение.

- И двамата, Калин и Камен, ми бяха казали, че не сте им давали да гледат телевизия като малки. Това пък защо?

- Като малки не им давах да гледат телевизия, защото идваше време да си лягат. Ако гледат телевизия, няма да си лег­нат нав­реме.

- Малко спар­тан­ски ми звучи.

- Спар­тан­ски ги гледах. Защото аз съм израсъл от бедно селянче до мени­джър на голяма ком­пания в редица лишения. Учех в гим­назията в Самоков и в петък вечер си тръг­вахме всички пеша до Бел­чин. В събота и неделя цепя дърва, режа дърва, в понедел­ник рано сут­рин с раницата, пълна с малко кар­тофи, малко фасул, малко сланинка и с хляб за сед­мицата, тръг­вам пеш до Самоков, 17 км. И съм на училище в 8 часа. Ние не бяхме от най-бедните, но все пак бяхме от по-бедната част.

- А сега, като сте от по-богатата част?

- Като сме от по-богатата част, не живея охолно. Отнасям се много строго към себе си — не преяж­дам, не препивам. Скоро Калин ми каза, като бяхме насаме — сега раз­б­рах защо към себе си ти си тол­кова строг. Не може един мени­джър да си поз­волява, как да го кажа, за да не обидя някого, да живее охолно и на другия ден да работи. Аз и сега съм строг към себе си. И към децата затова бях строг, за да се научат и те.

- Близки ли са?

- Близки са, обичат се много и тримата. Всеки труден момент в строител­с­т­вото, мен като ме няма, го обсъж­дат двамата синове. А по прин­цип всеки понедел­ник ние тримата се събираме и обсъж­даме. Мал­ката все още няма опит, затова не учас­тва.

- Като че я дър­жите вст­рани.

- Не я дър­жим вст­рани, въз­питаваме я. Калин сега се грижи за ней­ното обучение. Вчера 23 часа имаха съвещание с хора, които са опитни в хотелиер­с­т­вото, под ръковод­с­т­вото на Калин. Тя трябва да мине един период на обучение като ръководител.

- Глезят ли я бат­ков­ците, а вие?

- Не, не я глезят. Аз, раз­бира се, към нея се отнасях по-лежерно. Защото в периода, когато работата ми беше в Русия, идвам си и искам да й се порад­вам, защото е малка. И после бащите, знаете, към дъщерите имат слабост. Аз я гуш­кам, рад­вам й се и след това изчез­вам. Затова не съм бил тол­кова строг към нея. Но бях дос­татъчно взис­кателен, за да мине по пътя на братята си в обучението.

- А защо я изп­ратихте в чуж­бина? Отделихте я на 13 години?

- Тя учи колеж в Брай­тън. Изп­ратих я, за да се научи да се справя. Сега Анна е от тези кос­мополит­ните, може да ходи нав­сякъде, да се справи с всяка ситуация. Тя си милее за бъл­гар­с­кото и на нея тук й е хубаво. Когато учеше в Брай­тън, ако имаше три дни вакан­ция, ми се обажда — тате, вземи ми билет за самолет, да си дойда.

- Как се предава биз­нес, който сте градили 29 години?

- Не става извъд­нъж, а за 10 до 14 години. Пос­тепенно ги включ­вах в екипи, а винаги на върха съм слагал най-добрите, не синовете. Пос­тепенно те се интег­рираха. А и двамата се стараеха много да знаят. Най-накрая стиг­наха и до ръковод­с­т­вото на фир­мата.

- Сега те сами ли вземат решения, или вие им се месите?

- Не им се меся. Най-важните решения ги вземаме тримата.

- Ще станете ли четирима?

- Не зная, зависи от раз­витието на мал­ката. Най-важните решения ги вземаме с кон­сен­сус тримата. Ако няма кон­сен­сус, това решение не е взето.

- А как е с отношенията между биз­неса и политиката?

- Далеч съм от политиката.

- Не вяр­вам, че нямате кон­такти с политици, нор­мално е за един голям биз­нес.

- Под­дър­жам кон­такти, да. По прин­цип между биз­неса и правител­с­т­вото трябва да има голямо взаимодейс­т­вие, за да върви Бъл­гария нагоре. Правител­с­т­вото осигурява капитал­ните вложения, а биз­несът трябва да съз­дава мощ­ности за усвояването им. Така то под­к­репя биз­неса, а биз­несът — правител­с­т­вото. Иначе ще стане орел, рак и щука. Аз под­к­репям правител­с­т­вото в много отношения. Искате ли да ви кажа как Бойко Борисов се запозна с мен?

- Как?

- Когато беше кмет, а правител­с­т­вото беше на БСП. Една вечер вечерям и ми се обаж­дат Румен Пет­ков, Асен Гагаузов, Емел Етем — бате Симо, бързо ела на “Алабин”, тук стана страшно. Беше, когато падна стената на сградата на “Алабин” върху двете момичета и ги уби. Отивам, там са няколко минис­три и зам.-кметът Цветан Цветанов. Молят ме до сут­ринта да раз­чистя всичко. Огледах, беше злокобно. Казах им — не, без мен. Това не бива да се чисти нощес. Не знаем какво има в мазетата. Посъвет­вах ги вед­нага да се спре вода, елек­т­ричес­тво, да дойде пожарна, кучета да дой­дат, да раз­берем има ли хора. Да се вземе решение общин­с­кият съвет, че ситуацията е аварийна и може да се влезе в този час­тен имот. Сут­ринта започ­нахме и за два дни изчис­тихме всичко. Тогава се връща Бойко Борисов от коман­дировка и идва да види какво е станало. Цветан Цветанов му док­ладва — и ето този човек свърши работата. Така се запоз­нахме с Борисов. Като си голяма строителна фирма, не може да не кон­так­туваш с властта. Много подобни случаи имаме в нашата прак­тика. Спом­ням си случая с навод­ненията в Нови Искър, с. Бисер, кв. “Аспарухово”, случая с влака в Хит­рино. Винаги строителите реагираме на момента и така трябва да става. Не отдавна, когато беше пожарът на моста на “Струма”, вед­нага аз и специалис­тите, които отговарят за инф­рас­т­рук­тур­ното строител­с­тво, отидохме под моста. Там гори, пожарни поливат и аз гледам как бетонът се е отп­рал на няколко места. Обадих се на г-н Нан­ков (зам.-министър на регионал­ното раз­витие — б.а.) и му каз­вам — спрете магис­т­ралата, опасна е. Докато не се наз­начи екс­пер­тна комисия, да се види арматурата на колоните издър­ж­лива ли е, не може да има коли отгоре. Това нали е допир до властта? И властта раз­чита на тебе, защото си мощен, имаш кад­рите, опита, поз­нанията, тех­никата. Това е силата на “Глав­бол­гар­с­т­рой”, че ние не сме били лакоми да си раз­п­ределим печал­бата и да я изядем. Винаги сме се грижели да инвес­тираме в хора и в тех­ника. Както и да сме иновативни, да сме първи в нещо.

- Като нап­ример?

- За първи път правихме блок мон­таж на ком­п­ресор­ната стан­ция при Орен­бург, за която вече ви казах. След това за първи път купихме супер­тех­ника от САЩ за газоп­роводи. Строител­с­т­вото на кулата на РВД беше новост. В “Арена Армеец” мон­тирахме долу големия пок­рив и с швей­цар­ска тех­ника го вдиг­нахме. Каз­ват сега, че сме най-добрите в строител­с­т­вото на мос­тове в Бъл­гария. В Самоков инвес­тирахме и нап­равихме цех за произ­вод­с­тво на пред­варително нап­рег­нати греди. Бяха ни дали много висока цена и ние решихме да нап­равим цех и всички трепереха дали решението на стария Пешов няма да издъни фир­мата. Справихме се. Спечелихме търг за изг­раж­дане на моста преди тунел “Желез­ница” на “Струма”. Ще го правим по тех­нологията “избут­ване”. Прави се кон­с­т­рук­цията на брега и се избутва да стъпи отс­реща, това за първи път ще се прави в Бъл­гария.

- Какво ще нап­равите в понедел­ник (деня на 50-тата годиш­нина на ГБС)?

- Събираме целия екип на тър­жес­тво. Но ще дойде пър­вият служител, който е наз­начен в Мос­ква, защото фир­мата се съз­дава там, не в Бъл­гария. Била е Главна дирек­ция “Строител­с­тво на НБР в СССР”, това е пър­вото име. Пър­вият наз­начен човек е една дама, рус­киня, която е завър­шила бъл­гар­ска филология в Мос­ква и знаеше пер­фек­тно бъл­гар­ски, беше много ценен кадър, защото всички официални корес­пон­ден­ции минаваха през нея. И тук е мяс­тото отново да кажа, че най-ценното във фир­мата са кад­рите. Всички наши успехи се дъл­жат на сил­ния колек­тив под девиза “Доверие, завоювано с качес­тво”. Искам да благодаря на мени­джърите, инженерите, икономис­тите, тех­ниците и работ­ниците за полагания труд, за доб­рия климат, за уважението помежду ни. Искам да пожелая на всички колеги от “Глав­бол­гар­с­т­рой” много здраве, семейно щас­тие и дълги години да работим заедно.

Интер­вюто е на в. „24 часа”, пуб­ликувано през м. сеп­тем­ври 2019 г.

(Заг­лавието и подаз­г­лавията са на ЗЕМЯ)