Вестник Земя

Да ти се свиди и залъка на бедния

Премиерът Бойко Борисов обяви вчера пред едрия биз­нес, че дър­жавата цъфти и връзва. Като илюс­т­рация за огром­ните успехи на правител­с­т­вото премиерът даде пример не само с до болка втръс­налата опорна точка за преборената кон­т­рабанда, магис­т­ралите и спор­т­ните зали, но и ….със столич­ната улица „Витошка”, на която в петък вечер не можело да си намериш място в кафенетата. Скан­далът, обаче, идва с друга фраза на премиера: „Социал­ната ни политика е абсур­дна, плащаме за какво ли не”. Премиерът, чиито политически въз­ход започна във времето, когато успяваше да говори на езика на обик­новения човек и да изразява неговите мисли и болки, явно отдавна не се е отдалечавал от жъл­тите павета и столич­ния цен­тър, а ако го е правил, е гледал бъл­гар­с­ката дейс­т­вител­ност с изк­ривения образ, съз­даван от бронираното стъкло на служеб­ната му лимузина. Бъл­гария продъл­жава да е най-бедната, социално онеп­рав­дана и корум­пирана дър­жава в Европа. 2 милиона бъл­гари могат да дадат кон­к­ретен пример за шуроба­джанащина и руш­вет­чийс­тво, близо половин милион са работещите бедни в страната, които се трудят не за кафето на „Витошка”, а за насъщ­ния хляб и смет­ките за ток и парно, но не могат и тях да платят. 40% от бъл­гарите са зап­лашени от бед­ност, а пен­сионер от 27 години е синоним на беден. Бъл­гар­с­кото село и мал­кият град са притис­нати от без­работица, битова прес­тъп­ност, мес­тен феодализъм и страх, идващ предимно от кад­рите на управ­ляващите. Страната ни е не преди, а във вихъра на демог­раф­ска катас­т­рофа, а правител­с­т­вото няма нито една кон­к­ретна и работеща идея за защита на семейс­т­вото, май­чин­с­т­вото, за дет­с­кото здравеопаз­ване, за връщане на младите от чуж­бина. На много места, особено в провин­цията, бъл­гар­ски работ­ници са третирани като роби, при това – от работодатели, идващи от страни на ЕС, които в родината си няма и да сънуват подобно отношение към под­чинените им. Просто там има дър­жава, а у нас само овлас­тени нищоп­равещи чинов­ници. Гавра с десетки социални групи е фак­тът, че на министър-председателя и тази мизерна социална политика се свиди. Нали това са и Ваши избиратели, г-н премиер?! Бед­ността не е порок, но политичес­кият цинизъм опредено е!

Теофан Гер­манов