Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 98, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Учен, по-учен, най-учен…

Учен, по-учен, най-учен…

Учен, по-учен, най-учен…

Нови правила за атестиране и хабилитиране раждат недоволство във висшите училища

Законът за вис­шето образование от 1996 г. насам е променян на парче десетки пъти, а проб­лемите в сек­тора продъл­жава да се множат. Тази година, според вече утвър­дената у нас порочна прак­тика, брък­наха сериозно в него през друг закон, който няма общо със слож­ната материя на вис­шето образование – през закона за дър­жав­ния бюджет’2022. В него първо много ясно е  записано, че на дър­жав­ните вузове се дават допъл­нително 20 млн. лв. за увеличение на въз­наг­раж­денията (понеже се вдигна и минимал­ната работна зап­лата). След това обаче  чрез преход­ните раз­поредби е пос­тановено условие: първо атес­тирайте по нов начин преподавателите, пък след това ще дадем парите. До 30 април МС тряб­ваше да утвърди методика с критерии и показатели за атес­тирането и за заемане на академич­ните длъж­ности, след което вис­шите училища да я прет­ворят в правил­ниците си, да нап­равят ком­п­лек­сна оценка за качес­т­вото по професионални нап­рав­ления и тогава да раз­п­ределят парите за зап­латите.  А годината си тече…

Въз­никва обаче правен казус

– атес­тирането се извър­шва според раз­поред­бите на закон и не може да се променя от МС. А този  закон – за раз­витието на академич­ния със­тав (ЗРАС), казва, че критериите за атес­тиране си ги определя сам всеки от вузовете в правил­ника си. Наложи се МОН да прибегне до поп­равки в… правил­ника за приложение на ЗРАС. В сайта на минис­тер­с­т­вото са оповес­тени за общес­т­вено обсъж­дане до 30 май два проекта – за промените в правил­ника към закона и за методиката и критериите, които ще бъдат утвър­дени от МС.  Това обаче съз­дава нова правна нераз­бория, защото според  Закона за вис­шето образование (ЗВО) нап­ример , при две отрицателни атес­тации преподавателят се освобож­дава и срокът за след­ваща атес­тация е на три години за нехабилитираните и 5 години за професори и доценти.  Според новите правила обаче новата атес­тация трябва да е след  една година, което според преподавателите не е дос­татъчно, за да се изпъл­нят записаните в новия ред изис­к­вания за брой пуб­ликации, ръковод­с­тво на док­торанти и пр. Освен това, законът за бюджета се отнася само за парите за 2022 г. и няма как чрез него да се установят трайни норми, отнасящи се за дей­ността  като цяло. За целта като минимум би тряб­вало първо да се нап­рави поп­равка в ЗВО. По прин­цип раз­витието на критериите за атес­тиране и заемане на академични длъж­ности е за привет­с­т­ване. Всички сме свидетели как в пос­лед­ното десетилетие  след премах­ването на ВАК вузовете по соб­с­т­вените си мес­тни критерии взеха да произ­веж­дат професори „на кило“, след което  започна епична битка да бъдат въведени поне минимални национални критерии за заемането на всяка академична длъж­ност. Нак­рая това все пак стана, а сега очевидно се прави опит те да бъдат кон­к­ретизирани и раз­писани под­робно.  Както се знае обаче, пътят към ада е пос­т­лан с благи намерения. Огромно недовол­с­тво предиз­вик­ват самите критерии и изис­к­вания. В тях най-голямо предим­с­тво и най-много точки при оценяването носят пуб­ликациите в светов­ните бази данни Scopus и Web of Science. За тях се дават 150 точки, докато за пуб­ликуване на научни трудове в други рецен­зирани издания – само 60 точки. Ако в много нап­рав­ления за професор са нужни 150 точки, то 130 от тях трябва да са от двете световни бази. Според преподаватели, само за пуб­ликуването на една статия в тях са нужни над 1000 евро, а нашите преподаватели и учени такива пари не могат да си поз­волят. Пък и може ли количес­т­веният показател в науката да се пос­тавя на първо място и да зависи от пари, негодуват във вис­шите училища.

Най-големият проб­лем обаче е за хуманитар­ните и общес­т­вените науки

В цитираните световни бази данни пуб­ликациите са главно от областта на природ­ните науки и математиката, където ученият трябва задъл­жително да е в час със светов­ното раз­витие на съот­вет­ната област  и да има приноси в нея. Но колко пуб­ликации в Scopus и Web of Science може да се очак­ват от изс­ледовател, който проучва нас­лед­с­т­вото на Кон­с­тан­тин Фотинов нап­ример, или – за да сме в крак с днеш­ното крадене на историята ни – на Охрид­с­ката книжовна школа да речем. На не един научен форум у нас е било под­чер­тавано, че в днеш­ната Северна Македония нап­ример дър­жавата отпуска луди пари на историчарите, за да превеж­дат опусите си и да ги раз­п­рос­т­раняват по света.  У нас такова нещо няма. Нашите хуманитаристи превеж­дат науч­ните си трудове с огромни усилия заради по прин­цип много слабо финан­сираната ни наука – на пос­ледно място сме в ЕС по процента от БВП за наука. По думите на минис­тър Николай Ден­ков в интервю по БНР, новите правила се въвеж­дат с цел повишаване на качес­т­вото на преподаване и на изс­ледовател­с­ката дей­ност и съп­ротивата идва от такива висши училища, в които 70 % от преподавателите не пок­риват пос­тавените изис­к­вания. Може да има и такива случаи, но  глав­ното е, че учени, които се занимават с изс­лед­ване на национал­ната литература, история, кул­тура, с бъл­гар­с­кото право, пък и с геология или аграрни теми дори, отнасящи се само за род­ната ни територия, няма как да се рад­ват на масов интерес откъм Scopus и Web of Science. А тъкмо тези изс­лед­вания са най-важните в национален план., би тряб­вало оцен­ката за тях да е на друг прин­цип. Излиза, че новите правила дис­к­риминират учените,

които се занимават с национална тематика

И ми прави впечат­ление един твърде странен факт – и в сред­ното ни образование, а сега и във вис­шето, ударите са все  върху онова, което се отнася за национал­ната иден­тич­ност на бъл­гарите.  Дали пък „Америка за Бъл­гария“ примерно, чиито подопечни взеха активно учас­тие в осакатяването на прог­рамите в сред­ното образование, не е проявила интерес  и към онова, което става в универ­ситетите ни. Едно е сигурно – изис­к­ванията очевидно са писани от пред­с­тавители на природ­ните науки, те са под­ходящи за химици, физици, математици, но са в ущърб на историци или на изс­ледователи на литературата и езика,на правис­тите. Ще пос­т­радат не само хуманитарис­тиката и общес­т­вените науки у нас, но и цели универ­ситети от класически тип.  По каква логика една пуб­ликация в Scopus  се смята априори за по-качествена от тази, която е пуб­ликувана в рецен­зиран бъл­гар­ски сбор­ник? Затова преподавателите на много места в страната  започ­наха да събират под­писки против приемането на новите правила.  Нищо чудно при така раз­писаните критерии дори много от професорите, които за защитили дисер­тациите си и са се хабилитирали в много по-взискателната и адек­ватна за науката сис­тема на ВАК, да се окажат под изис­куемата бариера от точки. И след като миналата година от вузовете принудително бяха изх­вър­лени 1000 хабилитирани лица  на въз­раст около 65 години, сега ще се окаже, че се е задала втора лус­т­рация на качес­т­вени кадри от  досегаш­ната сис­тема.  А младите хора, които поемат поп­рището на знанието у нас,  вече са твърде малко. Дали е нап­равен анализ нап­ример в колко от вис­шите ни училища няма кан­дидати за док­торан­тура? До края на 2021 г. акад. Николай Ден­ков

нас­тояваше за съв­сем друга политика

във вис­шето образование – прес­т­рук­туриране на сис­темата, като всяко висше училище бъде насочено към онези нап­рав­ления, които са традиционни за неговия профил и в които то е най-силно.  Политика, даваща надежда за правил­ната посока, защото в момента икономика нап­ример се преподава на… 39 места в страната – в 25 висши училища и 14 филиала. В случая количес­т­вото има малко общо с качес­т­вото, ако съдим по дан­ните от Рей­тин­говата сис­тема на вузовете у нас. Според дан­ните на НСИ за текущата учебна година пък, вузовете у нас дори са се умножили и сега са 54. Преподавателите в тях са 12 800 на основен трудов договор, а преподават общо  20 695 души. Т.е. 7895 са т.нар. летящи куфарни преподаватели, които обучават студенти на няколко места. И пак според Рей­тин­говата сис­тема, има висши училища, в които над 48% от завър­шилите студенти работят на позиции, които не изис­к­ват висше образование! Пари, хвър­лени на вятъра за обучението им в общо 52 професионални нап­рав­ления със стотици специал­ности.  Затова рефор­мите наис­тина трябва да започ­нат от под­реж­дането на сек­тора  – основно чрез кар­динални промени в сис­темата за акредитация на вис­шите училища и за приема на студенти.

Не е ясно защо минис­тър Ден­ков изос­тави намерението си за оптимизиране на сис­темата по посочения начин и тръгна в съв­сем друга посока, която е като че ли точно обрат­ната.  В пар­ламента чакат второ четене поп­равки в Закона за вис­шето образование, според които вузовете може да сключ­ват помежду си споразумения за съв­мес­тно обучение на студенти. Вузът титуляр с прог­рамна акредитация в дадено нап­рав­ление е коор­динатор, той задъл­жително поема пър­вия семес­тър, а пар­т­ньорите учас­т­ват с обучение за поне половин учебна година.  Дип­ломите се под­пис­ват от рек­тора на водещото висше училище или от всички учас­т­ващи като пар­т­ньори рек­тори.  Правилото „парите след­ват студента“, т.е. пороч­ното финан­сиране на вузовете според брой­ката студенти, се запазва. Може би тук-там ще се спести по някой лев от обучението в сродни факул­тети или катедри. Но от тези врътки, прос­тете за израза, хаосът в сис­темата ще стане тотален. Кон­т­ролът кой как и къде обучава ще бъде почти невъз­можен. В крайна сметка, вместо да се свият нес­войс­т­вени нап­рав­ления и дори висши училища, които показ­ват по-ниско качес­тво, те просто ще бъдат прик­рити зад това „съв­мес­тно обучение“ и ще продъл­жат да си същес­т­вуват.

И още нещо много важно. Всич­ките промени и изис­к­вания отново се отнасят един­с­т­вено за дър­жав­ните висши училища. На прак­тика час­т­ните вузове отпадат окон­чателно от правилата в Закона за вис­шето образование и могат да си правят как­вото си искат – от приема на студенти в как­вито им хрумне нап­рав­ления до атес­тирането на преподавателите и заемането на академични длъж­ности.  Освен че това е нон­сенс в дър­жава, която приз­нава еднакво дип­ломите от тях, това е и отк­ровена нерав­нопос­тавеност по форма на соб­с­т­веност и повод  да се оспор­ват раз­поред­бите.

Велиана Хрис­това

България

Икономика

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Родните картофи ще поскъпнат двойно тази година

Спочти 100% са се повишили раз­ходите за декар земедел­ска продук­ция в сек­тор “Плодове и зелен­чуци“, това са наб­людения на произ­водители от Го…

Прочети още:

Loading...

Култура

Седмица на българската книга започва в Париж

Бъл­гар­с­кият кул­турен инс­титут във френ­с­ката столица пос­реща праз­ника на бъл­гар­с­ката прос­вета и кул­тура 24 май със седем дни, пос­ветени на бъ…

Прочети още:

Loading...

Спорт

Трима родни щангисти отказаха на Катар

Трима от най-добрите ни щан­гисти отх­вър­лиха пред­ложение да се със­тезават за Катар на олим­пийс­ките игри в Париж през 2024 г. Офер­тата е била …

Прочети още:

Loading...

Свят

Москва: Над 1700 украински бойци са напуснали “Азовстал“ от понеделник насам

Москва: Над 1700 украински бойци са напуснали “Азовстал“ от понеделник насам

Киев удължава военното положение и мобилизацията с още 90 дни

ЕК дава спешно 248 млн. евро на Полша, Румъния, Унгария, Словакия и Чехия за бе…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

Loading...