Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 239, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Глобализъм срещу национализъм: На кого принадлежи бъдещето?

Глобализъм срещу национализъм: На кого принадлежи бъдещето?

Глобализъм срещу национализъм: На кого принадлежи бъдещето?

• Хората ще се бият за семейс­т­вото, вярата и страната си. Колко от тях ще пожер­т­ват живота си за плурализма и раз­нооб­разието? Кой ще се бие и ще умре за Еврозоната или за ЕС?

ООН, Светов­ната банка, Плана „Мар­шал” и след раз­делянето между Изтока и Запада – НАТО. Намираме се в дните на края на всичко това

Робърт Бар­тли, дъл­гогодишен автор на редак­цион­ното каре в Wall Street Journal, беше усър­ден радетел на свобод­ната тър­говия, който в продъл­жение на десетилетия нас­тояваше за допъл­нение на Кон­с­титуцията с пет думи: „Трябва да има отк­рити граници”. Бар­тли приемаше всичко онова, което заличаването на американ­с­ките граници и неп­рес­тан­ният нап­лив на чужди народи и стоки означават за страната. Той каз­ваше: „Мисля, че с национал­ната дър­жава е свър­шено”. Неговата визия и идеология имат дълго родос­ловие.

Този култ към свобод­ната тър­говия и отворените граници процъф­тява за пръв път през XVIII век във Великоб­ритания. В ролята на своеоб­разен апос­тол Павел за тази пос­т­х­рис­тиян­ска вяра влиза Ричард Коб­дън, който хип­нотизира елитите с величието на визията си и силата на своята реторика. На 26 януари 1846 г. в залата „Свободна тър­говия” в Ман­чес­тър тъл­пата е тол­кова многолюдна, че се налага седал­ките да бъдат премах­нати. От подиума Коб­дън се провиква: „Гледам по-надалеч. Виж­дам прин­ципа на свобод­ната тър­говия, на който трябва да се основава морал­ният свят, като прин­ципа на гравитацията във вселената – свобод­ната тър­говия прив­лича хората, отх­върля антагонизма на расата, вероиз­поведанието и езика и ни обединява във вечен мир.”

Британия се обръща в неговата утопична вяра и отваря пазарите си за света. От другата страна на Атлан­тика обаче, е въз­п­риета една друга сис­тема, станала извес­тна като „американ­с­ката сис­тема”. Вторият закон под­писан от президента Вашин­г­тон е Мит­ничес­кият закон от 1789 г. Бащата-основател на страната в своето първо обръщение към Кон­г­реса казва: „Свобод­ните хора…трябва да насър­чават такива произ­вод­с­тва, които да ги нап­равят независими от жиз­неноваж­ните, особено военни, чуж­дес­т­ранни дос­тавки.” В своя „Док­лад за произ­вод­с­т­вата” от 1791 г. Алек­сан­дър Хамил­тън пише: „Всяка нация трябва да се стреми да притежава най-важните неща за своето национално снаб­дяване. Те включ­ват сред­с­т­вата за препитание, мес­тообитание, дрехи и отб­рана.”

Това е мъд­рост, родена от опита. В Йор­к­таун американ­ците трябва да раз­читат на френ­ски мус­кети и кораби, за да спечелят своята независимост. Те са решени да изг­радят сис­тема, която да сложи край на зависимостта от Европа за нуж­дите на нашия национален живот и съз­дават нови връзки на взаимозависимост сред американ­ците. Британ­с­ката глупост се прояви през Пър­вата световна война, по време на която самодос­татъч­ната Америка стои нас­т­рана и продава на зависимата от вноса Анг­лия храните, продовол­с­т­вията и оръжията, от които тя има нужда, за да оцелее, но които не може да произ­вежда.

Пър­вите важни стъпки на Америка към свободна тър­говия, отворени граници и глобализъм са нап­равени със Закона за раз­ширяване на тър­говията на Джон Кенеди и със Закона за имиг­рацията от 1965 г. на Лин­дън Джон­сън. В края на Студената война обаче въз­никва реак­ция срещу това и започва голямото пробуж­дане. Тър­гов­с­ките дефицити на Съединените щати нарас­т­ват със стотици милиарди долари, а повече от милион законни и незаконни имиг­ранти годишно заливат страната и забележимо променят самия харак­тер на дър­жавата.

Американ­ците започ­ват да осъз­нават, че

свобод­ната тър­говия изкоренява произ­вод­с­т­вената база на нацията

, а отворените граници означават загуба на страната, в която са отрас­нали. А на тази земя няма по-голяма загуба от това.

Новата съп­ротива на запад­ния човек срещу глобалис­т­кия дневен ред сега се проявява нав­сякъде. Виж­даме го във враж­деб­ността на Тръмп към НАФТА, в неговите мита, в неговата стена на границата. Виж­даме го в анг­лийс­ката дек­ларация за независимост от ЕС чрез Брек­зит. Виж­даме го в политичес­кия триумф на пол­с­ките, унгар­с­ките и чеш­ките националисти, във въз­ходящите в цяла Европа анти-ЕС пар­тии, в сепаратис­т­ките движения в Шот­лан­дия, Каталуния и Украйна, както и във въз­тор­гът към рус­кия националист Владимир Путин.

Европей­ците започ­ват да гледат на себе си като на коренни народи, чийто Стар кон­тинент е смър­тоносно зас­т­рашен от стотиците милиони нашес­т­веници, промък­ващи се през Средизем­номорието, които идват и окупират родината им.

На кого принад­лежи бъдещето? Кой ще реши съд­бата на Запада?

Проб­лемът на интер­националис­тите е, че визията, която пред­лагат – свят на свободна тър­говия, отворени граници и световно правител­с­тво – са кон­с­т­рук­ции на ума, които не се чуват от сър­цето.

 Хората ще се бият за семейс­т­вото, вярата и страната си. Колко от тях ще пожер­т­ват живота си за плурализма и раз­нооб­разието? Кой ще се бие и ще умре за Еврозоната или за ЕС?

На 4 август 1914 г. антивоен­ните гер­ман­ски социал­демок­рати, най-старата и най-голяма социалис­тическа пар­тия в Европа, гласуват за изтег­ляне на кредитите, нужни на кай­зера, за да води война срещу Фран­ция и Русия.

Тогава гер­ман­с­ките социалисти са на първо място гер­манци. Пат­риотиз­мът побеж­дава идеологията.

В своята книга „В дните на Сът­ворението” (Present at the Creation: My Years in the State Department), Дийн Ачесън пише за света след края на Втората световна война и за инс­титуциите, родени в годините, през които той служи в Дър­жав­ния депар­тамент при президен­тите Фран­к­лин Руз­велт и Хари Труман: ООН, Светов­ната банка, Плана „Мар­шал” и след раз­делянето между Изтока и Запада – НАТО. Намираме се в дните на края на всичко това.

Нашите тран­с­национални елити имат привидно нераз­решим проб­лем. За да увеличат милионите си на Запад, отворените граници и свобод­ната тър­говия, която ценят и насър­чават, вече не пред­с­тав­ляват слав­ното бъдеще, а екзис­тен­циална зап­лаха за суверенитета, независимостта и иден­тич­ността на страните, които те обичат.

Пат­рик Бюканън

Източ­ник: The American Conservative

В Бъл­гария тек­с­тът е пуб­ликуван в сп. a-specto

Икономика

Loading...

Култура

Спорт

Сестри Стоеви на полуфиналите във финалния турнир на световните серии

Сестри Стоеви на полуфиналите във финалния турнир на световните серии

Сес­т­рите Стефани и Габ­риела Стоеви намериха място в полуфиналите на финал­ния тур­нир на Светов­ните серии по бад­мин­тон в Бали (Индонезия) с на…

Прочети още:

Loading...

Свят

Лавров и Блинкен разговаряха в Стокхолм

Дър­жав­ният сек­ретар на САЩ Антъни Блин­кен се срещна с рус­кия си колега Сер­гей Лав­ров, за да го предуп­реди лице в лице за „сериоз­ните пос­леди…

Прочети още:

Loading...

Земеделие

5% по-високи заплати за чиновниците догодина

5% по-високи заплати за чиновниците догодина

Инфлацията притеснява всички, но не е чак толкова висока, обави служебният финансов министър Валери Белчев

Въп­реки че все още е рано за оконч…

Прочети още:

Loading...