Вестник Земя

Психолозите-садисти на ЦРУ

Пуб­ликувани нас­коро документи раз­к­риват ужасяващи под­роб­ности за пръс­натите по целия свят зат­вори на американ­с­кото разуз­наване, където не дейс­т­ват нито законите на САЩ, нито кодек­сът за лекар­ска етика

Миналото лято жер­тви на изтезанията в зат­ворите на ЦРУ успяха да прив­лекат под съдебна отговор­ност двама бивши психолози на ВВС на САЩ, автори на прог­рамата за раз­пити, изпол­з­ваща брутални тех­ники за изв­личане на инфор­мация от заподоз­рени терористи. Като ответ­ници по делото бяха прив­лечени психолозите Джон Брус Йесен и Джеймс Мичъл, наем­ници на Лен­гли. Дори американ­с­ката преса приз­нава, че става дума за хора, които по нищо не се раз­личават от нацис­т­ките лекари-убийци.

Съдеб­ните заседания продъл­жиха няколко месеца. В хода на процеса Пен­тагонът и ЦРУ бяха принудени да пуб­ликуват голямо количес­тво документи с гриф „сек­ретно“, след като съдът ги задължи. От раз­сек­ретените четири хиляди страници станаха ясни някои ужасяващи под­роб­ности за отношението към задър­жаните в тай­ните зат­вори на ЦРУ, раз­п­ръс­нати в десетки страни по света.

Пресата огласи рапорта за пос­лед­ните два дни от живота на Рах­ман Гул в зат­вора Кобалт“ край Кабул. Зат­вор­ниците го наричат „Тъмата“ заради особения режим в него – всички лампи в камерите са изк­лючени. Зат­вор­ниците са дър­жани в неп­рог­ледна тъм­нина  и принуж­давани да слушат силна музика 24 часа в денонощието.

Гул, заподоз­рян за връзки с афганис­тан­с­кия полеви коман­дир Гул­будин Хек­матияр, е раз­пит­ван в продъл­жение на две сед­мици. През цялото време прак­тически не му дават храна и редовно го лишават от сън – връз­ват го с белез­ници за тавана и го будят, ако случайно зад­реме. Един­с­т­вената му дреха бил пам­пер­сът. 

Раз­питите се провеж­дат през ноем­ври 2002 г., когато нощ­ната тем­пература в Кабул пада под нулата. За под­сил­ване на ефекта от време на време потапят Гул в съд с ледена вода.

Една вечер го закоп­чават с белез­ниците към цимен­товия под. Охранителят, който го проверява няколко пъти през нощта, раз­казва: „Той лежеше и трепереше. Впрочем той винаги трепереше“. На сут­ринта Гул спира да трепери. Лекарят кон­с­татира смъртта, нас­тъпила вслед­с­т­вие на общо охлаж­дане.

Раз­питът се ръководи от Джон Брус Йесен – човек с извън­редно любопитна биог­рафия. По време на служ­бата си във ВВС на САЩ той получава дип­лома за психолог, а после работи като наб­людател в школата по оцеляване във военно-въздушната база Феър­чайлд. Пок­рай другото, там се инс­ценират раз­пити с изпол­з­ване на изтезания и жес­токо психологическо въз­дейс­т­вие. Смисълът на тези тренировки е да се под­гот­вят американ­с­ките вой­ници за раз­пити, ако попад­нат в плен.

В началото Йесен само наб­людава процеса. Следи за това да не пос­т­рада някой от вой­ниците по време на трениров­ките. По-късно започва да се вживява в ролята на раз­пит­ващ и я изпъл­нява с такава страст, че успява да стресне соб­с­т­вените си колеги. Йесен е тол­кова брутален и агресивен, че се наложило воен­ните да го зас­немат на видео и да му го покажат след това с молба да не прави така никога повече.

В края на 1990-те Йесен се увол­нява, но след атен­татите от 11 сеп­тем­ври пред­лага услугите си на ЦРУ, пред­с­тавяйки се за опитен специалист по раз­пити на терористи.

През пролетта на 2002 г., заедно с колегата си от школата по оцеляване Джеймс Мичъл, пише „ръковод­с­тво по тех­ника на интен­зив­ния раз­пит“. То започва с изречението „ние не сме специалисти по араб­ска кул­тура и по струк­турата на „Ал Кайда“. Което е самата истина. Но по-големият проб­лем е, че Мичъл и Йесен не са специалисти и по тех­ника на раз­пита: дисер­тацията на Мичъл е пос­ветена на бор­бата с високото кръвно налягане, а тази на Йесен изс­ледва методите за семейна психотерапия. Един­с­т­вените раз­пити, които двамата са виж­дали през живота си, са тези от „шоуто“ в школата по оцеляване.

Независимо от това, инс­т­рук­циите на Йесен и Мичъл допадат на воен­ните, понеже са прости и раз­бираеми. В тях се пред­лага към зат­вор­ниците да бъдат прилагани такива мерки за въз­дейс­т­вие като глад, лишаване от свет­лина, неп­рекъс­ната силна музика, многочасово приковаване с белез­ници в неудобна поза, лишаване от сън, заливане с ледена вода и имитация на давене. В общи линии психолозите пред­лагали ефек­тивна прог­рама за сред­новековни мъчения.

Целта на тези издевател­с­тва е да докарат зат­вор­ника до със­тояние на „приучена без­помощ­ност“. Йесен заим­с­тва този тер­мин от трудовете на психолога Мар­тин Зелиг­ман. През 60-те години Зелиг­ман провежда серия от екс­перименти върху кучета и забелязва, че регуляр­ното прилагане на елек­т­рошок притъпява волята за съп­ротива у живот­ните до степен, че те дори не се опит­ват да се спасят. Йесен бил във въз­торг от тези садис­тки опити.

Така Мичъл и Йесен са наети по договор за сът­руд­ници на ЦРУ. Тех­ните процедури се прилагат на десетки зат­вор­ници в тай­ните американ­ски зат­вори, но най-активно методиката им се изпол­зва в „Кобалт“. Двамата психолози присъс­т­ват на раз­питите и нас­тоятелно изис­к­ват от над­зирателите да не обръщат никакво внимание на жал­бите на зат­вор­ниците.

Когато умиращият от студ Гул моли да му дадат одеяло, Йесен заявява, че това е „типична так­тика на терориста“. Впрочем всички оплак­вания и жалби той наричал „терорис­тична съп­ротива“.

В зат­вора на ЦРУ в Тай­ланд Йесен и Мичъл организират раз­питите на саудитеца Абу Зубейда, подозиран във връзки с „Ал Кайда“. Впос­лед­с­т­вие правител­с­т­вото на САЩ сне обвиненията срещу него, след като Зубейда призна всичко, което знаеше, пред американ­с­кото разуз­наване. Но Йесен и Мичъл решават, че нещо със сигур­ност крие и го под­лагат на „интен­зивен раз­пит“. В продъл­жение на няколко дни зат­вор­никът е дър­жан в килия, в която не може нито да се изп­рави, нито дори да седне. Зав­ръз­ват го за пода и над 83 пъти го под­лагат на „имитация на давене“ – като изливат вода върху плат, пок­риващ лицето, докато не загуби съз­нание. Саудитецът мълчи, защото няма какво да каже, но Йесен и Мичъл са убедени, че просто се инати.

По ирония на съд­бата Абу Зубейда и зат­вор­ниците от афганис­тан­с­кия „Кобалт“ се спасяват, след като са премес­тени в печално извес­т­ния завор „Гуан­танамо“. Тук поне допус­кат правозащит­ници и лекари, може да им бъде оказана медицин­ска помощ. Оттук, в крайна сметка, успяват да излязат на свобода и дори да подадат иск в щата Вашин­г­тон срещу мъчителите си.

Историята с давенето не е исторически прецедент. След окупирането на Филипините през 1898 г. американ­с­ките военни редовно изтезавали по този начин мес­т­ните пар­тизани и други инакомис­лещи. Род­нините на пос­т­радалите и загиналите подали жалба в съда, но инк­визиторите се отър­вали с нез­начителни глоби.

Сега историята се пов­таря. Още през сеп­тем­ври съдия Джъс­тин Лоу Квакен­буш заяви, че Йесен и Мичъл се пол­з­ват със зак­рилата на правител­с­т­вото на САЩ и посъветва страните да сключат извън­съдебно споразумение. Така че авторите на инс­т­рук­циите за мъчения ще избег­нат по-строга отговор­ност.

За работата си по договор с ЦРУ психолозите са заработили общо над 80 милиона долара. Двамата си купуват лук­созни имения, които жъл­тата преса нарича „къщите на ужасите“. Двамата продъл­жават да издават книги и надълго и нашироко да оправ­дават звер­с­т­вата си – как, видите ли, били принуж­давани да правят всичко това от едни лоши хора в ЦРУ. Общес­т­веното осъж­дане, което получават, е минимално – няколко вес­т­никар­ски статии и една малка неп­рият­ност на Йесен с братята – мор­мони. Пос­лед­ните не харесаха избирането му за епис­коп нав­ръх скан­дала с изтезанията, и сед­мица по-късно бе принуден да се откаже от тази длъж­ност.

През 2009 г. президен­тът Обама осъди прилагането на мъчения при раз­пити на зат­вор­ници. Няколко точки от наръч­ника за раз­пити на Йесен и Мичъл бяха премах­нати. Но гладът, лишаването от сън и „имитацията на давене“ продъл­жават да се изпол­з­ват в тай­ните зат­вори.

Историята с психолозите-палачи изг­лежда като връщане на запад­ния свят към най-тъмните му времена. Неп­равител­с­т­вената организация „Лекари за правата на човека“ отк­ровено сравни Мичъл и Йесен с нацис­т­ките лекари-убийци,  осъж­дайки без­човеч­ните им екс­перименти с хора и нарушаването на всички норми от Нюр­н­бер­г­с­кия кодекс на лекарите, приет след процеса в Нюр­н­берг.

От „Взг­ляд”, в Бъл­гария тек­с­тът е пуб­ликуван в сайта „Гласове”, превод Анас­тас Доб­рев