Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 238, Година XXXII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) За синята разруха в българското земеделие

За синята разруха в българското земеделие

Ако Правител­с­т­вото на Филип Димит­ров осигури

без­кон­т­ролно раз­г­раб­ване имущес­т­вото на стопан­с­ките

струк­тури, произ­веж­дащи сурова земедел­ска продук–

ция, остави милиони декари пус­тееща земя, то прави–

тел­с­т­вото на Иван Кос­тов, лик–

видира преработ­ващата и

хранително вкусова промиш­леност на Бъл­гария

ЗЕМЯ пуб­ликува с любез­ното съг­ласие на автора, откъс от новата книга на един от най-успешните минис­три на земеделието на Бъл­гария и доказан управ­ленец и екс­перт в тази област Кръс­тьо Трен­дафилов, който нас­коро навърши 80 години. Трен­дафилов дълги години е бил на ком­сомол­ска, пар­тийна и стопан­ска работа в род­ния си регион Враца, бил е кмет на града на Ботев, народен пред­с­тавител и облас­тен управител на Мон­тана. Като агроминис­тър в периода 19961997 г. има решаващ принос за преодоляване на зър­нената криза и ней­ните пос­ледици. По-късно е съвет­ник на дър­жав­ния глава, а и до днес активно работи по статии и анализи на със­тоянието на род­ното земеделие.

Един от пър­вите закони, които прие Великото народ–

но съб­рание, наред с основ­ния проб­лем, за който беше

изб­рано (приемане на новата Кон­с­титуция), беше Зако–

на за соб­с­т­веността и пол­з­ването на земедел­с­ките земи.

Това е дос­татъчно, за да раз­берем, че регулирането на

общес­т­вените отношения, свър­зани със земята — соб–

ственост, пол­з­ване и опаз­ване на това национално бо–

гат­с­тво, е от стратегическо значение за Бъл­гария, както

и за всеки народ. Този закон за двадесет и две години е

променян повече от 50 пъти, но е в основата на аграрна–

та политика по време на прехода.

По някаква лоша, неписана традиция всяко правител–

ство, когато става дума за сел­с­кото стопан­с­тво, започва

с обещание за раз­работ­ване на стратегия за раз­витие на

сел­с­кото и гор­ско стопан­с­тво, без да уважава труда на

тези преди него и, в крайна сметка, ние сме страната с

най-много раз­работ­вани стратегии. И страната, в която

няма и до днес ясна и пос­ледователна политика за из–

пол­з­ване природ­ните ресурси в интерес на общес­т­вото

- земята, водата, под­зем­ните и гор­ски ресурси.

За да оценим със­тоянието на бъл­гар­с­кото земеделие

в периода 19892011 г., трябва да сме наясно от къде

започ­наха промените в отрасъла.

До 1944 г. 80% от населението на страната е за–

ето с произ­вод­с­тво на земедел­ска продук­ция и живее в

селата.

Отечес­т­веноф­рон­тов­с­кото правител­с­тво нас­ледява

една бедна дър­жава с примитивно, ниско продук­тивно

сел­ско стопан­с­тво, почти без индус­т­рия. В годините на

вой­ната дър­жавата остава без ресурси за произ­вод–

ство и пот­реб­ление.

Новата власт идва с идеята да съз­даде уед­рено, мо–

дерно, опиращо се на науката, с машинна обработка,

високо добивно сел­ско стопан­с­тво. Още в пър­вите го–

дини започва уед­ряване па милионите (13,5 милиона

пар­чета) дребни пар­чета земедел­ска земя, соб­с­т­веност

на над 1 милион физически и юридически лица. В стра–

ната се съз­дават условия и се раз­вива кооператив­ното

движение, в почти всички стопан­ски, социални и об–

щес­т­вени нап­рав­ления. Регис­т­рираните в началото на

втората световна война 6 455 кооперации са обединени

в 15 бран­шови съюза с 995 хил. членове.

След вой­ната, през 19451946 г, кооперациите уве–

личават рязко темпа на раз­витие. Те извър­ш­ват 70 %

от национал­ния стокооборот, а членовете им са вече 1

мил. и 200 хил. души.

За съжаление земедел­с­ките кооперации, в началото

изг­раж­дани на прин­ципите на кооперативизма — взаимо–

помощ и взаимна отговор­ност, демок­рация, равен­с­тво

и справед­ливост, бързо тръг­ват по пътя на „съветиза–

цията“, а при съз­даването им е нарушено изис­к­ването

за доб­ровол­ност.

Въп­реки това, в края на 1989 г. Бъл­гария има:

Модерно земеделие, осигуряващо 11% от БВП по

текущи цени, при 59,3% за индус­т­рията и 29,7% за услу–

гите.

Произ­вод­с­тво на земедел­ски кул­тури: пшеница

553 х.т; захарно цвекло — 966 х.т; царевица — 2265 х.т;

тютюн 65 х.т. и пр.

Отг­леж­дане на сел­с­кос­топан­ски животни: говеда

1 637 хил. бр.; свине — 4 119 хил. бр.; овце — 9 045 хил. бр.

Произ­вод­с­т­вото на основни животин­ски продукти е:

месо (клан­нично тегло) общо 820 х.т; говеждо — 130 х.т;

свин­ско 413 х. т; птиче — 188 х.т; мляко — общо 2 438 х.т:

Произ­вод­с­тво на продукти на хранител­ната про–

миш­леност: месо — 588 х.т; мес­тни произ­ведения — 142

х.т; зелен­чукови кон­серви — 305 х.т.; плодови кон­серви

- 290 х.т; сирене –149 х.т; захар — 351 х.т; вино — 241 х.т;

тютюневи изделия 86 х.т.

Тези резул­тати нареж­дат Бъл­гария в пър­вата десетка

на света по произ­вод­с­тво на земедел­ска продук­ция на

глава от населението.

Великото народно съб­рание още през фев­руари (22

фев­руари 1991 г.) приема ЗСПЗЗ, който пред­вижда въз–

становяване правото на соб­с­т­веност на физичес­ките и

юридически лица, приз­нава закона за аграр­ната рефор–

ма от 1946 г. и осигурява плавен преход към пазар­ните

прин­ципи на организация на земедел­с­кото произ­вод–

ство. Приет е и нов Закон за кооперациите, съоб­разен

с прин­ципите на пазар­ната икономика и промените на

соб­с­т­веността на земедел­с­ките земи. С тези закони е

уреден и проб­лемът с 1,5 милиона декара пус­теещи, ни–

ско продук­тивни земи, раз­дадени от предиш­ната власт

по раз­лични пос­танов­ления на МС (нап­ример просло–

вутия параг­раф 4).

Още при приемането на ЗСПЗЗ от Великото народно

съб­рание новите „демок­рати“, особено тези в редовете

на СДС, бяха недоволни. След изборите 1991 г, 36-то

НС избра правител­с­тво, начело с адвоката Филип Ди–

мит­ров, което още в пър­вите месеци на 1992 г. внесе За–

кон за изменение и допъл­нение на ЗСПЗЗ, с което про–

мени изцяло философията на стария закон.

В параг­раф 36-ти от преход­ните и зак­лючителни раз–

поредби се съз­дават нови параг­рафи, между които пара–

граф 12 със след­ното съдър­жание:

§12 — прек­ратява същес­т­вуващите трудово ко–

оперативни земедел­ски стопан­с­тва и земедел­ски ко–

операции, образувани по силата на §7 от преход­ните

зак­лючителни раз­поредби на закона за кооперациите.

Прек­ратяват се всички същес­т­вуващи организации и

фирми, регис­т­рирани по силата на Указ № 922 за полз–

ване на земята и осъщес­т­вяване на сел­с­кос­топан­ска

дей­ност и Указ № 56 за стопан­с­ката дей­ност с имуще–

ство и с дялово учас­тие на сел­с­кос­топан­с­ките бригади

ДЗС, ТКЗС, МТС, АПК и сел­ско стопан­ски инс­титути.

Прек­ратяват се и кооперациите, регис­т­рирани по закона

за кооперациите, когато не е спазена раз­поред­бата на

чл. 33 ал. 3 от същия Закон и по устава им е пред­видено

внасяне на земедел­ска земя.

§13 (1) В едномесечен срок от влизането на този

закон в сила Облас­т­ните управители наз­начават лик–

видационни съвети на организациите по §12 в със­тав:

Пред­седател и 3 до 5 членове.

С наз­начаването на лик­видацион­ните съвети се

прек­ратява дей­ността на общите съб­рания, управител–

ните и кон­т­ролни съвети на пред­седателите и другите

органи на организациите по §12.

3) Лик­видацион­ният съвет:

1. Организира, ръководи и управ­лява дей­ността на

организацията до ней­ното заличаване, като има правата

и задъл­женията на Управител­ния съвет, а пред­седате–

лят на Лик­видацион­ния съвет има правата и задълже–

нията на ръководител на организацията.“

Това е нор­матив­ната основа за пог­рома на бъл­гар–

ското сел­ско стопан­с­тво. “Изк­лючител­ната зас­луга“ е

на Минис­тер­с­кия съвет, ръководен от Филип Димит­ров

и мнозин­с­т­вото в Народ­ното съб­рание на СДС, привет–

ствани и насър­чавани от Президента на Репуб­ликата

Желю Желев, който обявява, че „връщането на земята в

реални граници ще осигури рязко повишаване доходите

от сел­с­кото стопан­с­тво“.

В периода от март 1992 г. до май 1995 г. Лик­вида–

цион­ните съвети (принос в светов­ната прак­тика!), фор–

мирани от нереализирали се в миналото амбициозни

демок­рати“ и „политици“, с професии от дет­ски учи–

телки до фризьорки, по изк­лючение хора с макар и ма–

лък управ­лен­ски стаж, свър­шиха това, за което бяха из–

пратени — да раз­рушат сел­с­кото стопан­с­тво.

На тези хора се въз­ложи да въз­с­тановят правото на

соб­с­т­веност в реални граници и то чрез планове за зе–

мераз­деляне на над 5 хил. зем­лища; да лик­видират 3 400

земедел­ски кооперации, 196 ДЗС, 99 МТС и други 238

стопан­ски струк­тури, занимаващи се с произ­вод­с­тво и

преработка на земедел­ска продук­ция.

За тези три години лик­видацион­ните съвети успяха

да:

Осигурят раз­г­раб­ване на материал­ната техни–

ческа база на АПК, ТКЗС, МТС и други организации

(струваща милиарди лева, изг­радена с труда на целия

бъл­гар­ски народ). Това протече под благовид­ния пред–

лог „за раз­п­ределение деловото учас­тие на член коопе–

раторите“. По трудно раз­бираеми критерии се раз­пре–

деляха машини, елитни животни от фер­мите; раз­даваха

се ком­пен­сационни бонове с право на учас­тие в прива–

тизацията на пред­п­риятията и пр.

Най-лошото е, че лик­видаторите изобщо не се ин–

тересуваха какво ще стане с плодород­ната бъл­гар­ска

земя. Дори хора, които живееха в селата, прес­танаха да

я обработ­ват, а земята беше един­с­т­вения източ­ник на

доходи за тях — една част, защото получиха земя, но ня–

маха обработ­ваща тех­ника (работни животни отдавна

не се изпол­з­ваха), други получиха земя и животни, но те

от години живееха по градовете и не знаеха, а пък и не

искаха да знаят какво да правят с нея.

В крайна сметка към 1995 г. 1/3 от плодород­ната

бъл­гар­ска земя запустя.

На пазара на труда, който тогава почти не съ–

щес­т­вуваше, се явиха като без­работни 15 хил. агрономи

и стотици други сел­с­кос­топан­ски специалисти, остана–

ли без работа. На улицата останаха и хиляди цигани. До

1989 г. 45% от механизаторите и 65% от живот­новъди–

те във фер­мите бяха от това мал­цин­с­тво. Те получаваха

добро въз­наг­раж­дение, а тех­ните деца се учеха в нор–

мал­ните дър­жавни училища. Тези хора, които никога не

са имали земя, излязоха на улицата, когато всеки получи

своята. Лик­видаторите раз­туриха фер­мите, където ра–

ботеха, раз­п­родадоха тех­никата в МТС-та, лик­видира–

ха големите кон­сер­вни и месоком­бинати, където част

от тях сезонно пос­тъп­ваха на работа поради нис­ката си

квалификация.

Новата власт остави една въз­мож­ност за тази етни–

ческа общ­ност. Президен­тът Желев отмени указа за жи–

тел­с­т­вото — и ромите тръг­наха към градовете, където

съз­дадоха омразни на софиянци, плов­див­чани, а и на

граж­даните от други големи градове, циган­ски гета. Тук

тър­сеха прех­рана в кофите за бок­лук и ровейки в смети–

щата.

3. С лик­видирането на земедел­с­ките кооперации -

един­с­т­вените социално ориен­тирани стопан­ски струк–

тури в селата, училищата зат­вориха столовете, защото

спон­сорите“ за тях­ната изд­ръжка и за подоб­ряване

материал­ната база вече ги нямаше. Читалищата, тези

огнища на бъл­гар­с­кият духовен живот в селата и мал–

ките градове, едно по едно зат­варяха врати. Спор­т­ните

площадки опус­тяха, а спор­т­ните организации и изг­раж–

даната база останаха без изд­ръжка.

Дър­жавата вече не бе в със­тояние да гаран­тира про–

довол­с­т­вения баланс. Ако преди 1989 г. бъл­гарина се

редеше на опашки за банани и пор­токали, сега вече се

редеше за хляб, салам, сирене и други продукти от пър–

ва необ­ходимост.

Доходите на хората рязко намаляха, а освободените

цени в началото на 1991 г. пос­тавиха на изпитания хиля–

ди семейс­тва. Правител­с­т­вото на проф. Беров нап­рави

опити да регулира някои от цените на дребно, но това

влезе в противоречие с пазар­ните механизми. Зачес­тиха

и кризис­ните ситуации с раз­лични хранителни стоки.

След 1990 г. сил­ното обез­ценяване на лева стана до–

пъл­нителен фак­тор за спад на под­к­репата за аграр­ния

сек­тор от дър­жавата, която до 1989 г., съг­ласно изс­лед–

ване на специалисти от ОИРС, дос­тигна 72%, а вече ста–

на отрицателна през 1991 г,- минус 45%.

Час­тич­ната либерализация на цените и тър­говията,

въвеж­дането на значителни ограничения в тър­гов­с­кия

режим също доп­ринесоха за рязко намаляване равни–

щето на под­к­репа през този период. Организацията на

екс­порта чрез мерки като екс­пор­тни такси и квоти, за–

брани за износ, раз­решителни и регис­т­рационни режи–

ми, е насочена към задър­жане на вът­реш­ните цени на

рав­нище, по-ниско от това на референ­т­ните меж­дуна–

родни цени, което пък стана бомба със закъс­нител.

В края на 1994 г. БСП спечели изборите и фор­мира

самос­тоятелно правител­с­тво. Един от приоритетите на

правител­с­т­вото беше сел­с­кото стопан­с­тво. МС под­гот–

ви и внесе в 38-то НС поред­ните промени в ЗСПЗЗ, с

които сложи край на същес­т­вуването на лик­видацион–

ните съвети. Приет бе закон за арен­дата, който уреди

отношенията на соб­с­т­вениците на земя и тези, които ги

изпол­з­ват; Закон за защита на сор­товете и породите жи–

вотни, с които станахме членове на светов­ната патен­тна

организация; Закон за опаз­ване на земедел­с­ките земи и

Др.

С приемането на Закона за под­помагане на земе–

дел­с­ките произ­водители (пуб. в ДВ бр. 57/1995 г.) и съз–

даването на ДФ „Земеделие“ 37-то НС промени отно–

шението на дър­жавата към отрасъла, като ориен­тира

аграр­ната политика на Бъл­гария към ОСП на Еврво–

пейс­кия съюз и светов­ната прак­тика. Сложи се и нача–

лото на въз­с­тановяване на земедел­с­кото произ­вод­с­тво.

За първи път в Закона за под­помагане на земедел­с­ките

произ­водители (в чл. 2) категорично бе посочено като

цел на правител­с­т­вото „Раз­витието на произ­вод­с­т­вото

на земедел­ска продук­ция в райони с влошени социално–

икономически харак­терис­тики или неб­лагоп­риятни при–

родни условия“. От всич­ките тогава 262 общини — 229

бяха определени като сел­ски, със­тавени от над 5 хил.

населени места. В тези общини земеделието (главно) се

превърна в основна форма на икономическа актив­ност

и в по-малка степен гор­с­кото стопан­с­тво и туризма.

Кризата от 1996 г. — фалита на бан­ките, лошата рекол–

та, лип­сата на вън­шна под­к­репа за социалис­тичес­кото

правител­с­тво доведоха до пред­с­рочни пар­ламен­тарни

избори и фор­миране на правител­с­тво отново на СДС, с

минис­тър пред­седател Иван Кос­тов (май 1997 г.).

Правител­с­т­вото на Кос­тов започна с промяна на

заложената от предиш­ното управ­ление политика. Про–

менен беше чл. 11, ал.1, т. 1 от Закона за защита на зе–

медел­с­ките произ­водители, като думите „не по-малко

от 0,5% от БВП“ се заменят с ‚до 0,5%“. С тази про–

мяна тран­с­ферът от дър­жав­ния бюджет за 1998 г. към

ДФ „Земеделие“ (от 86 милиарда неденоминирани лева)

стана 28 милиарда. Това отношение на управ­ляващите

продължи и в след­ващите години. С тази промяна рязко

се ограничи въз­мож­ността за под­к­репа на земедел­с­ките

произ­водители. Произ­вод­с­т­вото продъл­жаваше да спа–

да, а тези години се оказаха референ­т­ните при прегово–

рите за приемането ни в ЕС.

В Закона за арен­дата се премах­наха ограниченията

и изис­к­ванията към арен­даторите. Всеки можеше да

арен­дова земя без ограничения, независимо от профе–

сионал­ната си под­готовка и отношението към земята и

земеделието.

Ако Правител­с­т­вото на Филип Димит­ров осигури

без­кон­т­ролно раз­г­раб­ване имущес­т­вото на стопан­с­ките

струк­тури, произ­веж­дащи сурова земедел­ска продук–

ция, остави милиони декари пус­тееща земя, то прави–

тел­с­т­вото на СДС, ръководено от Иван Кос­тов, „лик–

видира“ без лик­видационни съвети преработ­ващата и

хранително вкусова промиш­леност на Бъл­гария.

Поради липса на суровини и пазари, мощ­ните преди

това 48 млекоп­реработ­вателни пред­п­риятия, 80-те вин–

завода, големите месоком­бинати и кон­сер­вни пред­при–

ятия, стотиците малки кон­сер­вни фаб­рики и захар­ните

заводи бяха преоб­разувани в ЕОД, ООД и пр., като бяха

оставени да работят самос­тоятелно, без обединенията

Сер­дика“, „Вин­п­ром“, „Родопа“, „Бул­гар­п­лод“, където

се намираха съот­вет­ните раз­работ­ващи струк­тури, мар–

кетин­говите специалисти и меж­дународ­ните кон­такти.

Пос­тепенно, работейки без пъл­ноценно натовар­ване,

заради липса на сурова земедел­ска продук­ция, работей–

ки на загуба, бяха обявени за приватизация или ликви–

дация и раз­п­родадени „за жълти стотинки“ на хора с

нрава на „лешояди“, които незабавно организираха тях–

ното раз­рушаване — оборуд­ването нарязаха и предадоха

(продадоха) за скраб, в много случай извън страната, а

строител­ните материали и обзавеж­дането раз­п­родадо–

ха като на бит пазар.

Всички тези дейс­т­вия на правител­с­т­вата от 1990 г. до

2001 г. и след това бяха наб­людавани, поощ­рявани или

осъж­дани в зависимост от сим­патиите на пред­с­тавите–

лите на Европейс­ките струк­тури, на Светов­ната банка

и МВФ.

Кръс­тьо Трен­дафилов

*Тек­с­тът е отпечатан в Сбор­ник „Изс­лед­вания по история на социализма в Бъл­гария — Преходът П“ и в новата книга на автора.

Икономика

Loading...

Спорт

Рекордна седма “Златната топка“ за Лео Meси

Рекордна седма “Златната топка“ за Лео Meси

Лионел Меси спечели рекор­дна седма “Златна топка“. Аржен­тинецът изп­ревари Роберт Леван­дов­ски (Байерн, Полша) за цен­ния приз за 2021 година в…

Прочети още:

Loading...

Свят

Барбадос е най-новата република в света

Бар­бадос официално се обяви за най-новата репуб­лика в света, като отс­т­рани кралица Елизабет II като дър­жавен глава. На тър­жес­т­вената церемон…

Прочети още:

Loading...

Земеделие