Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 235, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Мнение (2) Новият боен самолет - национални или лобистки интереси

Новият боен самолет - национални или лобистки интереси

Новият боен самолет - национални или лобистки интереси

Сигурността не е продукт, който, просто, може, да се купи

Пред­с­тоящата раз­ширена правител­с­т­вана прог­рама ще трябва да поп­рави разочароващото впечат­ление от приетите Приоритети за управ­ление 20172021 г. особено в раз­дел «Отб­рана», както и за целия сек­тор „Сигур­ност”. Дали свиканият от президента Радев КСНС на тема „Рис­кове и зап­лахи за национал­ната сигур­ност” на 30 май т.г., т.е. след срещата на НАТО на 25 май, ще помогне да се промени нещо в положителна посока, пред­с­тои да видим.

В ръцете на екс­пер­тите „пос­т­ните” 5 точки за отб­раната със сигур­ност ще придобият по–приемлив вид, но пър­воначал­ните сиг­нали от МО и особено някои кад­рови наз­начения пораж­дат съм­нения за това. Няма специалист в сферата на сигур­носта, който да пропусне като приоритет един прег­лед на необ­ходимостта от прераз­г­леж­дане и актуализиране на основополагащи документи като „Кон­цецията за национална сигур­ност” от 2011 г., която отдавна плаче за актуализация или приемане на нова такава. Най–крещящо бе отсъс­т­вието сред тези „приоритети” и на „човеш­кия фак­тор”, който е в основата и за който така много обичаме да говорим на праз­ници и преди избори.

Още по–големите опасения обаче са, че за да нах­вър­лят бед­нич­ките 5 точки за приоритети в отб­раната, политиците и тех­ните военни съвет­ници очевидно не са взели пред­вид важни тен­ден­ции в армиите на страните–членки на НАТО, които ще изис­к­ват коренна промяна на организаиията и под­готов­ката на въоръжените сили. Така нап­ример Гер­мания планира основополагащи промени за бъдещото раз­витие на насоките на Бун­дес­вера и воен­ните способ­ности. Основ­ното в тях е въоръжените сили да се кон­цен­т­рират повече върху защитата на страната и въз­пиране на потен­циален против­ник, а не тол­кова върху мисии в кризисни региони в чуж­бина, като рефор­мата ще се извърши реално за 15 години, а чис­леността на армията ще се увеличи от 180 00 на 200 000 души. От това произ­тичат нови планове за организацията и необ­ходимо ново въоръжение. Рефор­мите са точно в обрат­ната на след­ваната досега посока при почти всички страни–членки на НАТО, да се гот­вят предино кон­тин­генти за мисии в чуж­бина, да се сък­ращава бюджет и армия, да се отменя воен­ната служба и т.н. Ако някой иска да напомни, какво се записали пред­вид­ливо в докумен­тите, значи сме изп­реварили всички в НАТО, да вдига пап­ката над главата и нап­ред към границата.

В гръц­кото правител­с­тво и в Пар­ламента скоро ще бъде внесена нова военна док­т­рина, която също се обръща повече към защита на соб­с­т­вената страна, изг­раж­дане на „Интелиген­тен ракетен щит”, по–изгодни сделки за нови бойни кораби , самолети и др. За „слепите” привър­женици на стари F-16 в Бъл­гария: Гър­ция както и още няколко други дър­жави ги изх­вър­лят от въоръжение. В Атина 35 „стари щайги” от типа на тези, които иска да купи Бъл­гария са обявени за продажба, но няма кой да ги купи. Гър­ция запазва раз­бира се по–новите модели.

Втората тен­ден­ция се очер­тава в посока изг­раж­дане на европейски отб­ранителни способ­ности и раз­витие на отб­ранител­ната индус­т­рия, която бе под­к­репена официално и от бъл­гар­с­ката страна. Проб­лемът е, че Бъл­гария със своите слаби военни способ­ности може да изпадне в периферията, пред­вид на интересите на „големите” в Европа. По-реално е да се въз­пол­з­ваме от финанос­вия фонд за воен­ната индус­т­рия. Освен това, заложеното в новата проек­топ­рог­рама на Бун­дес­вера „вграж­дане” в струк­турите на армията на части от въоръжените сили на други европейски страни, е прак­тика, за която ние в Бъл­гария не сме психологически готови, ако се наложи. Да си пред­с­тавим, че ни „посъвет­ват” да нап­равим това с Тур­ция.

Шан­сът е с активна политика да се предиз­вика масирано финан­сиране за израв­няване на степента на сигур­ност в ЕС и не се поз­воли реализация на някои американ­ски сценарии като въз­пираща ос Турция–България–разделена Македония– Косово– Албания или до идеята на гос­пожа Нюланд за ос от фрон­тови дър­жави от Бал­тийс­ките страни до Бъл­гария под кон­т­рола на САЩ.

На трето място, независимо дали ни харесва или не, много страни–членки на НАТО и извън Алианса отиват към връщане на набор­ната военна служба, а някои въобще не са я отменяли. Запазиха я в Авс­т­рия, Швей­цария, Дания, Нор­вегия, Естония. В Холан­дия освен въз­с­тановяване на задъл­жител­ната военна служба ще се въведе такава и за жените. Фин­лан­дия взе такова решение 2014 г. и също включва и жените в него. Швеция, каоято не е член на НАТО също реши да въведе наборна служба, а за жените –доб­роволна. Литва, която се отказа от наборна служба заедно с Бъл­гария 2008 г., започна връщането й от 2015 г. и ще прик­лючи 2020 г. В момента е внесено аналогично пред­ложение в Гер­мания, която имаше смесена сис­тема до 2011 г. Новият френ­ски президент Мак­рон включи в прог­рамата си връщането на наборна военна служба.

Не може да се отрече, че във високотех­нологич­ното време, в което нав­лизаме, професионал­ната армия е най–ефектевна. Сред аргумен­тите за връщане на набор­ната служба обаче, на преден план излизат услож­нената геополитическа обс­тановка и нарас­т­ващите рис­кове, недос­тига на кадри за професионал­ната армия, необ­ходимостта от бързо нарас­т­ване на силите при зап­лаха, промени в наг­ласите в отношенията армия–народ–задължения към родината.

Решението на Бъл­гария през 2008 г. не беше грешно, а прибър­зано под натиск с провод­ник в Пар­ламента Филип Филипов, да изпъл­ним в срок една препоръка. Литва също се подаде на натиска, но Полша нап­ример отказа и остави този срок за 2012 г. Ако се извадят от архив анализите, които привихме тогава в Бъл­гария, но политиците не се съоб­разиха с тях, ще видим, колко сходни са те с аргумен­тите на нем­ците днес, с които внасят пред­ложение за въз­с­тановяване на воен­ната служба. А ако политиците ни не бяха докарали кад­ровата криза, драс­тични сък­ращения на бюджета и забавена модер­низация, днес нямаше и ние да сме изп­равени пред същата необ­ходимост.

Нем­с­ките екс­перти твър­дят, че без наборна армия Бун­дес­верът ще се превърне в наемна войска, а дъл­гос­рочно може би и в „Чуж­дес­т­ранен легион”. Ако вой­ника може само да бъде купуван, се променя със­тава на армията, тя се „брутализира”. Набор­ната служба е най–добрият инс­т­румент за съз­даване резер­воар от кадри за професионал­ната армия. Набор­ната служба фун­к­ционира по–добре, откол­кото всички цен­т­рове за набиране на пер­с­пек­тивни кадри и всички PR-кампании. Сигур­ността на една страна не може да се делегира. Сегаш­ната аут­сор­син­гова идеология е впрочем типично неолиберално, враж­дебно на дър­жавата мис­лене. Така се губи раз­бирането, че сигур­ността не е продукт, който може просто да се купи, едни да умират, а ти да абдикираш. Само една наборна армия напомня на всички, че сигур­ността касае всички. Задъл­жението за военна служба въз­дейс­тва омирот­воряващо, защото армията бива изпол­з­вана много по–внимателно от политиците и аргумен­тът „Да не е под­пис­вал договор” не минава при екс­т­рена ситуация.

Добре е, че в Бъл­гария започва дис­кусия по тази тема, но нека да уточ­ним, че в приоритетите за управ­ление въобще не е посочено „връщане на наборна служба”, а само „въвеж­дане на военно обучение и раз­ширяване въз­мож­нос­тите за доб­роволна военна служба”. Впрочем, писма в МО пос­тъп­ваха още през 2008 г. от младежи, които желаеха да преминат доб­роволно военна служба в определен от нас срок. Ще има проб­леми, защото раз­рушихме материал­ната база, няма да има пари за осигуряване на офицер­ски със­тав. За нас важат обаче всички аргументи на нем­ците, освен това една смесена сис­тема като тях­ната, а може би само с въвеж­дане на доб­роволна служба, би ни поз­волило да запъл­ним лип­с­ващите 5600 свободни места в армията и да попъл­ним резерва. Най–положителното въз­дейс­т­вие обаче би имало придобиване на знания, навици и дис­цип­лина в младежите, поне способ­ности за реак­ция при терорис­тични нападения, катас­т­рофи, оказ­ване на медицин­ска помощ и т.н. А защо не и да помис­лим за въз­п­риемане на елементи от Швей­цар­с­ката сис­тема, където мъжете в три въз­рас­тови групи съх­раняват оръжието под лег­лото си, а за 4 часа армията от 22 000 може да нарас­тне на 650 хиляди, а за 2 денонощия – на 1,7 млн. А Бъл­гария се намира на много по–опасен кръс­топът. Но Швей­цар­с­ката дър­жава е осигурила 350 бойни самолети и 100 хеликоп­тери, бъл­гар­с­ката раз­полага с 6 самолета, които в момента летят и с 6 бойни вер­толета.

Медиите имат голяма роля в такава дис­кусия, а за съжаление за да изпъл­нят жур­налис­тичес­кото правило за „мнението на другия” допус­кат в тях абсолютно политически нег­рамотни хора, които под­веж­дат общес­т­веното мнение. Пос­лед­ната лъж­лива опорна точка и ред неверни твър­дения проз­вучаха в предаване по общес­т­вената БНТ: „Наборна служба имало в други страни, не в НАТО и то при дик­татор­ски режими”. И водещите не въз­разиха.

При изгот­вянето на прог­рамата на правитес­т­вото би могло да се помисли и за след­ното: През 20072008 г. бе саботирана идеята за съз­даване на национална гвар­дия, раз­п­ределена по области, която щеше да има значима роля и при бед­с­т­вия и при зап­лахата от миг­ран­т­ски поток. Изгот­вени бяха два проекта, станали жер­тва на пар­тийни прис­т­раситя. Днес би могъл да се заим­с­тва прак­тиката на бал­тийс­ките страни за съз­даване на приг­ранични батальони, което не означава връщане на гранични войски, но ще уплътни и специализира решаващите задачите по границите с нелегал­ните бежанци. Да се изп­ращат на дежур­с­тва пред­с­тавители от бригада „Специални сили” е все едно да изп­ратиш глав­ния хирург да записва пациен­тите на входа на бол­ницата. Появилите се комен­тари в пресата, в които се цитират макар и от уважавани автори, колко ловци и колко въоръжени охранители има в страната, което правело ненужна както наборна служба така и други фор­мирования, са меко казано наивни. Те не са организирани, под­гот­вени, не могат да попъл­нят дори резерва на армията. И в морето има ята от стотици хиляди риби, но те много бързо попадат в мрежите и трюмовете на корабите.

След­ващия голям проб­лем, който се задава, независимо от записаното в прог­рамата е дали и как ще се случи модер­низацията на армията. Лошите сиг­нали са връщането на воен­нотех­ничес­ката екс­пер­тиза по избора на нов боен самолет и появилите се отново политически и лобис­тки интереси. При това екс­пер­т­ната оценка ще се върне при същите автори, но самият факт вече е форма на натиск тя да бъде изменена. А пред­с­тавената екс­пер­тна оценка не можеше да бъде прис­т­рас­тна, защото се базира на стан­дар­тите на Съюз­ното коман­д­ване по операциите и кон­к­ретни критерии към бой­ните способ­ности. Само два аргумента безапелационно пос­тавят новия самолет на първо място и ще е много трудно лобис­тите за стария F-16 да обяс­нят позициите си. Жиз­неният цикъл на новозакупен боен самолет е 40 години, а остатъч­ният такъв на стар самолет е 15 години. Летател­ните часове на пър­вия са 8000, остатъч­ните на втория са 3000. Това означава, че най–късно след 12 години ще трябва да се под­готвя нов проект за закупуване на други самолети. Твърди се, че цените в офер­тите на Грипен и F-16 са близки една до друга. Ако сега платим за стари самолети на два транша за 8 плюс още 8 през 2022 г, то през 2030 г. и 2035 г. ще платим още вед­нъж и то много повече за нов самолет, защото днеш­ните F-16 ще са на 5055 г. при пределен живот 40 г..

Вторият аргумент е, че само при нов продукт се пред­лага офсет (ком­песаторна сделка), която в случая се твърди, че е 105% от цената на самолетите. Това означава, че Швеция ще инвес­тира такава сума в други икономически сек­тори в Бъл­гария. В Унгария, която взе на въоръжение „Грипен”, тези швед­ски инвес­тиции продъл­жават да осигуряват 5% от БВП на страната!

Този който нап­рави губещия избор ще извърши прес­тъп­ление по служба, причинявайки значителни финан­сови щети на дър­жавата в пер­с­пек­тива съг­ласно пър­вия аргумент и загубата на значителни финан­сови инвес­тиции в дър­жавата съоб­разно втория аргумент. Да не говорим за под­ръж­ката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щат­ски долара срещу 30 000 щат­ски долара, за проб­лемите с пис­тите и оборудв­ването за стария, за по–доброто въоръжение на новия, за спиране произ­вод­с­т­вото на F-16 и още много други неща, с които воен­ните са добре запоз­нати. Впрочем в досегаш­ните комен­тари никой не оборва лобито на F-16, че за тях се иска плащане накуп, а за «Грипен” има раз­с­рочено плащане. Безоб­разно се лъже и за цената, на която Румъния взе от Пор­тугалия и САЩ стари F-16. На двете страни са платени общо 628 млн евро, което прави 1.250 млрд лева, а цената на 1 брой е била 57 млн евро. (Цената на нов Грипен е 43 млн евро.)

А медиите и по тази тема допус­кат абсолютно неком­петен­тни комен­татори, които стигат до смешни твър­дения, че придобиването на Грипен бил в полза на .….Русия, че бил несъв­мес­тим и какво ли не глупости, смятайки, че така доказ­ват някаква вяр­ност към страната–производител, а всъщ­ност помагат на фир­мите зад лобито, които ще дос­тавят резер­в­ните части за „старите щайги”.

Не трябва да се поз­волява на политиците да прик­риват решенията си с аргумента, бедни сме, нямаме дос­татъчно пари, а да се кон­т­рират с въп­роса, какво нап­равихте да не изтичат ежегодно минимум 8 милиарда от дър­жавата. Сред хвал­бите на управ­ляв­нащите от ГЕРБ през втория им ман­дат, че осигурили 1,5 млрд повече приходи, имаше едно изказ­ване, което никой не комен­тира: „Е, поп­ритис­нахме някои, ще ми се раз­сър­дят десетина души в дър­жавата.…..” Ами притес­нете и другите 90, или имате интереси или опасения да не ви се „раз­сър­дят”, че иначе ще се раз­сърди народът!

Опасенията са, че управ­ляващите няма да се ръководят от национал­ния интерес, а от пог­рещно схващана солидар­ност, така както угодиха на САЩ и разочароваха 8 европейски дър­жави, отказ­вайки „Южен поток”, така както спряха проекта Белене заради чужди интереси и обрекоха страната и кон­курен­т­ността на бъл­гар­с­ката икономика за десетилетия нап­ред, така както не изп­ратиха делегация в Пекин на кон­ферен­цията за „Новия път на коп­рината” (Един пояс един път) миналата сед­мица, защото САЩ нямали интерес, а в нея учас­т­ваха 100 дър­жави, там се раз­п­ределят 1 трилион долара, от които Сър­бия нап­ример ще получи 6 млрд. Но нещата са още по– зле. В интервю вече като бивщ минис­тър Нен­чев пот­върди това, което обяс­нихме още преди година, защо бави проекта за самолета и за под­ръж­ката на МиГ29 – по–добре било в Бъл­гария да се нас­танят съюз­нически сили, раз­бирай американ­ски. А този проект вед­нъж бе спрян през 2009 г., втори път през 2012 г., а днес отново е пред риска да бъде отложен. И то все от една и съща политическа сила.

Наз­наченията в МО при това правител­с­тво не обещават нищо добро. Лобито за американ­ски самолет наложи свои хора. Сигурно ще се вър­нат и тези, които се опитаха да наг­ласят дан­ните в екс­пер­тизата за самолета преди служеб­ният минис­тър да уволни проф. Тагарев. Връщат се и идеолозите на онази злополучна първа вер­сия на „Визия 20/20”, в чийто политически увод почти обявиха война на Русия. Наз­начаването днес на служители от екипа на Нен­чев, на които им се „губят” 60 млн или са наз­начили над 70 души без кон­курс, които изпъл­нили исканията за наз­начаването на онази дама, раз­лед­вана за прос­титуция, или онзи дирек­тор, бивш сел­ски счетоводител, или тези, които са договаряли с точно определена американ­ска фирма нова бранирана машина за пехотата и други такива, не са добър знак за онова, което ще наб­людаваме в близко бъдеще, ако новият минис­тър не покаже здрава ръка и не допусне никакви ком­п­ромиси с лобита, далавера­джии и политически заиг­равания. И най–важното: не наруши доб­рия тон с президента, съм­нение за което предиз­вика реп­ликата му на пос­лед­ното заседание на правител­с­т­вото, че ръководителят на делегацията на срещата на НАТО на 25 май нямал право и на нюанси в под­гот­вената позиця, пред­с­тавена впрочем от МВнР, а не от МО. Глав­нокоман­д­ващият не е кукла на конци, но очевидно старите кадри в МО проговарят отново през устана на новия минис­тър. Странна е и логиката на Бойко Борисов – „кажете в Брюк­сел, че изп­ращането на наши вой­ници да рис­куват живота си е много повече от купуването на тех­ника”. Но нали ако нямат нова бронирана машина за пехотата, проек­тът за която още не е стар­тирал, ако не са добре оборуд­вани, ние ги под­лагаме на по–голям риск!

На заседанието на КСНС при президента на 30 май, всички тези въп­роси трябва да бъдат пределно точно изяс­нени.

Симеон Николов

От сайта Епицен­тър

България

Правителството обсъжда ответни мерки за Шенген

Правителството обсъжда ответни мерки за Шенген

Възраженията на Нидерландия са свързани с отпадналия през 2019 г. мониторинг, съобщи вътрешният министър

Правител­с­т­вото ще има готов­ност да р…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят

Земеделие

Loading...