Вестник Земя

Мария Радоева излиза на сцената на зала „България“ на 7 март

Една от най-изявените певици преминали през майс­тор­с­ките класове на Райна Кабаиван­ска в Нов бъл­гар­ски универ­ситет, Мария Радоева вече е любимка и на пуб­ликата в зала „Бъл­гария“. На 7 март под дириген­т­с­ката палка на изк­лючител­ния Фредерик Шас­лен тя ще изпълни „Четири пос­ледни песни“ от Щраус. В прог­рамата ще звучат още „Тема и вариации за тром­бон и оркес­тър“ от Шас­лен със солист Йор­ген ван Райен и „Пражка сим­фония“ от Моцарт.

„Четирите пос­ледни песни“ имат изк­лючителен философ­ски заряд и ме прив­личат отдавна, може би от 10 годни. Те са пос­лед­ното произ­ведение на Щраус, написано само година преди смъртта му. Тек­с­тов, музикален и философ­ски шедьовър, те опис­ват цикъла на живота — от раж­дането, до смъртта. Истин­ско вокално и психологическо предиз­викател­с­тво, но вед­нъж овладяни, пов­личат душата и гласа в стрем­г­лав полет към безкрайността.В началото ги работих ги с Райна Кабаиван­ска. Получаваха се чудесно, въп­реки музикал­ната и вокал­ната им труд­ност. Райна е изк­лючителен музикант и педагог, намесата й при учене на ново произ­ведение е решаваща. Много ми помагаше и това, че знам езика. Така улавям най-фините нюанси в тек­ста.

Вър­нах се отново към „пес­ните“ преди 2 години с диригента Гус­тав Кун. Дойде и поканата на дирек­тора на Софийс­ката фил­хар­мония Най­ден Тодоров. Започ­нах „домашни“ репетиции в Милано под аком­панимента на съп­руга ми диригента Тито Чекерини. Дълго съм работила върху това произ­ведение и да го изпълня пред пуб­ликата в София за мен е сбъд­ната мечта.“