Вестник Земя

95 години от рождението на незабравимия Вячеслав Тихонов

Феноменална бе популярността на руския актьор за участието в сериала „17 мига от пролетта“

Навър­шиха се 95 години от рож­дението на любимия на поколения бъл­гар­ски зрители руски актьор Вячес­лав Тихонов.

Той си отиде на 4 декем­ври 2009 г. Но вече бе скъсал със зем­ната слава, тъй като след 2000 г. поетапно избяг­ваше свет­кавиците на фотоапаратите и тв камери. Потъна в своя свят на дачата си в Николинина гора и по цял ден гледаше телевизия и критически преос­мис­ляше старите си роли в киното. Бе добил осан­ката на мъд­рец, на свят старец и напом­няше блажения Осима от шедьовъра на Дос­тоев­ски „Братя Карамазови“. Това написа за него преди години Борис­лав Гър­дев в сайта „Кул­турни новини“.И продължи: „Не поз­навам друг руски актьор, тол­кова популярен и обичан — наричан пос­лед­ният арис­ток­рат и секс­сим­волът на национал­ната кинематог­рафия, и тол­кова чужд на зем­ната слава и суета. Той получи всички въз­можни отличия, за които се бори всеки негов колега в Русия — от народен артист и лауреат на дър­жавни наг­ради до носител на премията на правител­с­т­вото на Рус­ката федерация за принос в областта на кул­турата, дадена му за неговата 80-годишнина. Но истината е, че спечели зас­лужено и категорично всенарод­ната любов на пуб­ликата в своята страна, че бе обичан в цяла Източна Европа, включително и у нас, където е идвал и дори е бил пред­с­тавен на пророчицата Ванга.Роден на 8 фев­руари 1928 г. в Пав­лов­ска посада, Мос­ков­ска област. Тихонов започва кариерата си като студент във ВГИК през 1948 г., играейки в прочутата екранизация на Сер­гей Герасимов „Млада гвар­дия“ Володя Осмухин. Така попада в киното в ръцете на водещ пос­танов­чик, а Инс­титута завър­шва с отличие през 1950 г. в курса на прочутия педагог Борис Бибиков.Филмът свър­зва Тихонов със знаменитата по-късно акт­риса Нона Мор­дюкова. 13-годишната им връзка прик­лючва с раз­вод. Тихонов никога не е обичал да говори за брака си, а Мор­дюкова така и не сключва втори.През 1968 г. Тихонов се жени пов­торно — за преподавател­ката по френ­ски език в Инс­титута за меж­дународни отношения Тамара Ивановна. На след­ващата година им се ражда дъщеря — Аня — изявяваща се като акт­риса и продуцент.Артистът тър­пеливо чака 10 години, докато успехът го споходи в киното. Това се случва през 1958 г. Първо го лан­сира в нет­радицион­ната роля на трак­ториста Мат­вей Морозов в „Това се случи в Пен­ково“ Станис­лав Рос­тоцки, с когото остават най-близки приятели до смъртта му, а след това Вик­тор Ивченко го кани да играе одес­кия мат­рос Вик­тор Райски в своя двусериен конюн­к­турен екшън „Извън­редно произ­шес­т­вие“. И двата филма имат огромен зрител­ски успех, след което към актьора потича вълна от киноп­ред­ложения. При Рос­тоцки се снима в „Майски звезди“ (1959) и „На седем вятъра“ (1962), при Леонид Луков в „Два живота“ (1961), а с Михаил Швей­цер пос­тига след­ващия си гран­диозен успех като мич­ман Панин в едноимен­ния му филм от 1960 г. Снима се и при другия майс­тор на екранизацията — Сам­сон Сам­сонов в глав­ната роля на моряка-анархист Алек­сей в „Оптимис­тична трагедия“ (1963) по пиесата на Всеволод Вишневски.Етап — гор­чив и смятан до смъртта му за талан­т­лив полуус­пех — се явява ролята му на княз Анд­рей Бол­кон­ски в леген­дар­ната вер­сия на Сер­гей Бон­дар­чук на романа на Тол­с­той „Война и мир“, върху която Тихонов работи всеот­дайно и упорито цели четири години — от 1963 до 1967. Самият артист смята, че е непод­ходящ, трав­миран и от отказа на знаменития Олег Стриженов, но благодарение усилията на Бон­дар­чук съз­дава сложен и многоп­ланов образ, носител на типич­ните черти на изявената руска интелиген­ция от началото на 19. век. Тихонов болез­нено се връща в спомените си към своя герой и до пос­ледно смята, че не се е справил удачно, въп­реки народ­ното одоб­рение. Артис­тът изпада в криза, мисли да се отказва от киното, но намесата на Рос­тоцки се оказва нап­раво чудодейна. Той насилва го вкарва в одеж­дите на учителя Мел­ников в „Ще доживеем до понедел­ник“ (1968), за която великолепна изява Тихонов получава през 1970 г. Дър­жав­ната наг­рада на СССР. Така е спасен за киното, продъл­жавайки активно да работи почти до края на живота си. Повечето от фил­мите му са рен­табилни и успешни от финан­сова гледна точка, но той не става милионер. Показва изненад­ващ комедиен талант в „По улицата мък­неха шкаф“ (1978) на Марк Генин и Николай Ковал­ски, фан­тас­тична популяр­ност печели като Щир­лиц в прочутия сериал на Татяна Лиоз­нова „17 мига от пролетта“ (1973), много се харесва и като Вик­тор Кримов в „Човекът от другата страна“ (1971) на Юрий Егоров, прек­рас­ният професионалист, пад­нал ненужна жер­тва на Граж­дан­с­ката война. На военна тема са пос­ветени още две негови прочути роли — Николай Стрел­цов в епопеята на Бон­дар­чук „Те се сражаваха за родината“ (1975) и пол­ков­ник Млин­ски в трилогията на Игор Гос­тев „Фронт без флан­гове“ (1974–1982). С Гос­тев ще снима и слабата политическа кримка „Европейска история“ (1984), в която се под­визава като политичес­кия наб­людател Петер Лосер, а истин­ско твор­ческо удов­лет­ворение получава от след­ващите си проекти със Станис­лав Рос­тоцки — „Белият Бим Чер­ното ухо“ (1978), изявяващ се непод­ражаемо като писателя Иван Иванович и в пос­ветения на твор­чес­т­вото му „Професия киноак­тьор“ (1979).Перестройката Тихонов пос­рещна в образа на сек­ретаря на Обкома на пар­тията Дмирий Плот­ников в актуал­ната тогава драма на Валерий Гурянов „Апелация“ (1987).Вячеслав Тихонов е приз­ван да прави изящни в своето съвър­шен­с­тво превъп­лъщения в поредица от екранизации на отечес­т­вената класика, в които учас­тва — „Егор Боличов и другите“ (1971) на Сер­гей Соловьов, поп Пав­лин, „Да убиеш дракон“ (1988) на Марк Захаров, архиварят Шар­леман, “Бесове“ (1992) на Игор Талан­кин, отец Тихон, „Булевар­ден роман“ (1995) на Василий Панин, Станис­лав Кан­дин­ски, „Мил приятел от отдавна заб­равени години“ (1996) на Сам­сон Сам­сонов, Фьодор Фьодорович, без да пропус­каме учас­тието му в радиод­раматизацията на Алек­сей Баталов в “Дуел “(1977) и лебедовата му песен като Доб­рия човек с нимб на главата в опуса на Елдар Рязанов „Андер­сен. Живот без любов“ (2006).Драматичният му талант блясва в камер­ната творба „Бер­лин­ски екс­п­рес“ (2002) на Рав­шан Откиров, в която е дип­ломатът от кариерата Геор­гий Астахов. Той придава прес­тиж на злобод­нев­ния трилър „Кодекс на без­чес­тието“ (1993) на Всеволод Шилов­ски, в която е финан­совият инс­пек­тор Чугунов, убит от зад­г­ранич­ната съвет­ска номен­к­латура за замитане следите от финан­совите й прес­тъп­ления в самия край на СССР през 1991 г. Изк­лючител­ния си талант на майс­тор на цен­т­рал­ните изяви Тихонов демон­с­т­рира в мелод­рамата „Любов с привилегии“ (1989) на Владимир Кучин­ски, в която изг­ражда образа на прочутия номен­к­латур­чик Кон­с­тан­тин Гав­рилович Кожемякин, „нещо като Косигин и Риж­ков“, който на финала, раз­деляйки се със своята любима, произ­нася пророчес­ките думи: „Как­вото и да стане, където и да отидете няма да се отър­вете от нас!“Най-добрата си роля в пос­тъсъвет­с­кото кино Тихонов изг­ражда през 1998 г. в „Съчинение за Деня на победата“ на Сер­гей Урсуляк, руска вер­сия на „Телма и Луиз“, горчиво-сатирична мелод­рама за съд­бата на четирима приятели фрон­товаци, водещи непот­ребно същес­т­вуване в епохата на дивия елцинов капитализъм, които все пак имат сили да си помагат и да се опъл­чат на сис­темата, отв­личайки самолет!Незабравим е Тихонов като слепият евреин Лев Мар­гулис, прис­тиг­нал в Мос­ква от САЩ, една кон­гениална изява, напом­няща по своя елмазен блясък за неговия Стрел­цов от „Те се сражаваха за родината“ (1975).За пос­ледно видях живия Тихонов в тв филм на дъщеря му „Вячес­лав Тихонов — живот и миг­новения“ (2008), пос­ветен на житейс­кия и твор­чес­кия му път, във връзка с осемедесет­годиш­ния му юбилей. Странейки елеган­тно от импозан­т­ния повод, артис­тът меко и ненат­рап­чиво ни въведе в своя интимен свят, споделяйки лични и креативни тревоги. Наис­тина имаше облика на мъд­рец и светец, тръг­нал на дълго пътешес­т­вие към Истината и обър­нал гръб на зем­ната суета.След като е нас­танен в Цен­т­рал­ната клинична бол­ница на 28 ноем­ври 2009 г., на Тихонов е нап­равена сър­дечна операция на 3 декем­ври. Всичко протича нор­мално и хирур­зите се надяват за стабилизиране на прочутия им клиент, но на след­ващия ден той умира.