Култура (2) Поетът Недялко Йорданов за трагедията и крехкостта на човека
Поетът Недялко Йорданов за трагедията и крехкостта на човека
- Сряда, 08 Февруари 2023
Скъпи приятели, защо трябва да се случват такива ужасни като вчерашното земетресение неща, за да осъзнаем, че всъщност ние всички сме наематели на една и съща квартира, която носи името Земя. А какво е Земята? Въобразяваме си, че знаем… А тя крие такива тайни — под тънката коричка, върху която живеем всички… И от време на време ни напомня, колко сме крехки и зависими от нея… Но Тя, Земята, е благородна и добра, щом ни търпи толкова време и само понякога, когато се самозабравим, скръцва със зъби и разтърсва рамене. И то за кратко — минутка, две… Защото все пак иска да си останем заедно…
ЗЕМЯТА
На пук на очевидното… Греховно…
Надникнал зад вселенските врати…
Изрекъл Галилей средновековно:
Не Слънцето — Земята се върти.
Какво безумие… И без пощада
крещели дружно всичките във хор:
Под гилотината… Или на клада!
Да бъде разпнат! Публично! Позор!
Отказал се старикът… И нормално…
Но продължавал сам да си шепти.
И даже Краля Слънце не повярвал
че не той, а земята се върти…
Върти се тя… За всички ни едничка…
Сега го знаем… Опит насъбран…
Какво е всъщност… Тъничка коричка,
опасваща огромния вулкан.
Понякога избухва… Страшна… Гневна…
Тресе се и залива ни с потоп.
Земята ни… Единствена и древна…
И скъпа… Наша люлка и наш гроб…
Свидетелка на толкова омрази…
На толкова убийствени войни..
Неблагодарни…Как да я опазим…
И как да се погледнем отстрани…
Човеци… Братя…Не си знаем силата…
Да се прегърнем…Всеки миг е скъп…
Върти се тя…Ах, как върти се милата…
И носи храбро всички ни на гръб…
