Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Брой 98, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Фашизмът прави три концлагера за евреи в България

Фашизмът прави три концлагера за евреи в България

Фашизмът прави три концлагера за евреи в България

В навечерието на 24 май именно Комунис­тичес­ката пар­тия призовава цялата общес­т­веност към твърд отпор срещу гот­веното депор­тиране на евреите и организира многохилядна протес­тна демон­с­т­рация, която полицията раз­г­ромява

Христо Геор­гиев

Днес отбеляз­ваме Меж­дународ­ния въз­поменателен ден на жер­т­вите на Холокоста. На 1 ноем­ври 2005 Общото съб­рание на ООН обявява официално в резолюция 27 януари за Меж­дународен въз­поменателен ден на Холокоста.

Резолюцията призовава всеки член на организацията да почита паметта на жер­т­вите на Холокоста и окуражава раз­витието на образователни прог­рами за историята, за да се предот­в­ратят бъдещи прояви на геноцид. На този ден през 1945 г. Чер­вената армия освобож­дава лагера „Ауш­виц”, намиращ се на територията на Полша. В Ауш­виц са депор­тирани няколко милиони души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точ­ност загиналите могат трудно да бъдат изчис­лени. Унищожено е почти цялото еврейско население в Европа — около 6 милиона души. В нацис­т­ките лагери на смъртта освен евреи и воен­ноп­леници, загиват и критици на Хит­лер — хуманисти, демок­рати и други политически опоненти на нацис­тите.

Във връзка с отбеляз­ването на този паметен и траурен ден, както и във връзка с несек­ващите инсинуации на пещер­ния антикомунизъм, че уж в Бъл­гария нямало фашизъм, ЗЕМЯ пуб­ликува статия на пуб­лициста и изс­ледовател на звер­с­т­вата на фашизма Христо Геор­гиев, пуб­ликувана във в. „Дума” през м. март 2020 г.

(Нео)фашистката легенда, че царят и правител­с­т­вото на Филов съз­дават еврейс­ките трудови лагери в Бъл­гария по так­тически причини, за да спасят евреите ни, ще се сгромоляса в очите на тези, които прочетат тек­ста по-долу. Днес тя се под­държа у нас и на най-високо ниво, а някои наши историци с прес­тижни научни  степени по история твър­дят точно обрат­ното на това, което са писали и говорили само доп­реди няколко години. Говорят само за трудови лагери, но никой не казва и не пише за същес­т­вувалите еврейски кон­ц­лагери у нас. А ги има — цели три! За по-голямо удоб­с­тво близо до Дунава. Ако стиг­нат до реката, ще отп­лават за Виена. С еднопосочен билет, зап­латен на “нем­с­ките туроператори“ от бъл­гар­с­кото правител­с­тво. В умиш­лено предиз­викания пожар в кон­цен­т­рацион­ния лагер в мес­т­ността Кай­лъка край Плевен изгарят 10 души. Ето имената им: Менахем Ешкенази, Морду Бехар, Берта Камхи, Израел Бен­венисти, Ерна Мат­веева, Исак Савариего, Вита Леви, Леон Ешкенази, Сами Поликар, Сабат Рубен.

А лагерът в Сомовит е претъп­кан главно със стотици учас­т­ници в манифес­тацията на 24 май 1943 г., които протес­тират срещу 70-то пос­танов­ление на МС за пресел­ване на софийс­ките евреи. Но с тях са зап­ратени и немалко дечица, някои ненавър­шили и една година. Манифес­тацията е организирана от БКП, ужас нали.

Никой дума не дава да се издума и днес за ролята на ком­пар­тията в оцеляването на евреите ни.

За десет­ките акции, позиви, въз­вания, предавания по радио Мос­ква. Че и за радио Лон­дон кой си спомня? Е, и духовен­с­т­вото има роля. Но спасителите, видите ли, са тия, които са решили да ги унищожат — царят, правител­с­т­вото и Народ­ното съб­рание! Край! Дис­кусията се зак­рива.  В Полша масовото изт­реб­ление е преди всичко с отровен газ и крематориуми. А в нашите кон­ц­лагери? С глад! Не вяр­вате, прочетете част от изс­лед­ването на док­тор Давид Коен. И други интересни неща може да научите. Е, ако се интересувате, раз­бира се. А такива любоз­нателни хора не са много днес.

Еврейс­кият кон­цен­т­рационен лагер в Сомовит

Док­тор  Давид Коен 

През 1943 г. фашис­т­ката власт отк­рива три кон­цен­т­рационни лагера за евреи — “Табакова чешма“ и “Кай­лъка“ край Плевен и този в Сомовит, Никопол­ско. Пър­вият просъщес­т­вува кратко време — докато се пос­т­рои бараката за интер­нираните в “Кай­лъка“. За пос­лед­ния лагер е писано доста и то главно заради пожара, който взе 10 човешки жер­тви. За лагера в Сомовит излиза един кратък спомен на Ели Ешкенази. Докато в Кай­лъка са приб­рани 112 души, главно близки на нелегални дейци и пар­тизани, кон­ц­лагерът в Сомовит е пред­наз­начен пър­воначално за учас­т­ници в протес­т­ната демон­с­т­рация срещу изсел­ването на столич­ните евреи, станала на 24 май 1943 г., а впос­лед­с­т­вие и за дребни нарушители на Закона за защита на нацията (ЗЗН). Кон­ц­лагерът в Сомовит тряб­вало да пос­лужи като етапен лагер към Полша. След мар­тен­с­кия провал за депор­тирането на бъл­гар­с­ките евреи Минис­тер­с­кият съвет приема 70-то пос­танов­ление от 21 май 1943 г. С него се въз­лага на

Комисар­с­т­вото по еврейс­ките въп­роси (КЕВ) да пресели софийс­ките евреи във вът­реш­ността на страната.

Изк­лючение се прави за лицата от смесени бракове, за граж­дан­ски мобилизираните, за пок­ръс­тените до 29.VIII.1942 г. и за заразно бол­ните. За целта на тази мярка в гер­ман­с­ката легация твър­дят, “че както бъл­гар­с­кият цар, така и правител­с­т­вото, са наясно, че пресел­ването на софийс­ките евреи в провин­цията пред­с­тав­лява само една преходна мярка, която трябва да доведе до започ­ването на изсел­ването на евреите в източ­ните области“… В навечерието на 24 май ОК на БРП призовава цялата общес­т­веност и столич­ните евреи към твърд отпор срещу гот­веното прес­тъп­ление. Той организира многохилядна протес­тна демон­с­т­рация, която полицията раз­г­ромява. По данни на гер­ман­с­ката легация са арес­тувани към 400 демон­с­т­ранти, като “от тях 120 евреи са изп­ратени във времен­ния лагер “Сомовит“, а Минис­тер­с­т­вото на вът­реш­ните работи арес­тува до второ нареж­дане всички работещи в София равини, тъй като се опит­ват да спечелят за своята кауза пап­с­кия нун­ций и мит­рополит Стефан. Глав­ният равин се укрива и не могъл да бъде арес­туван вед­нага.

По спомени на очевидци арес­тите засягат както учас­т­ници в манифес­тацията, така и евреи, измък­нати от домовете им. Те продъл­жават и на след­ващия ден и след това. Арес­туваните зат­варят в училището “Кон­с­тан­тин фотинов“. Оттам на 25 май вечерта 114 души са натоварени на полицейски камионетки, а после са качени в зак­рити товарни вагони заедно с втора група от 30 души, задър­жана на 25 май вечерта. Към 23 часа влакът тръгва към неиз­вес­т­ността. По пътя, на гара Плевен, невол­ниците научават, че нап­рав­лението е към с. Сомовит, Никопол­ско. Всички, не без основание, мис­лят, че от мал­кото прис­танище на р. Дунав те ще бъдат натоварени на шлепове и откарани в Полша, така както през март същата година през прис­танището в гр. Лом били откарани беломор­с­ките евреи. Някои от тях драс­ват по няколко реда и ги пус­кат вън през процепите на вагона с надеж­дата, че някой човечен бъл­гарин ще ги прибере и изп­рати до адресан­тите, за да узнае общес­т­веността за участта, която им гот­вят фашис­тите…

В пър­вата група, отп­равена в Сомовит, влизат 50 души дребни занаят­чии, 13 дребни и амбулан­тни тър­говци, 13 работ­ници и хамали, 12 свещеници, служащи и ученици, 10 “свободни“, т.е. без­работни, 1 пен­сионер, 2 воен­ноин­валиди и останалите са без обоз­начение. Социал­ната струк­тура на включените в нея отговаря напълно на тази, която е харак­терна за бед­няш­кия квар­тал “Ючбунар“, който се раз­бун­тува срещу пресел­ването в провин­цията. Във втората група, която отпътува заедно с пър­вата, са включени изтък­нати еврейски общес­т­веници и духов­ници: 4 души членове на Цен­т­рал­ната кон­сис­тория на евреите в Бъл­гария, 4 — на Софийс­ката кон­сис­тория, 8 — на Еврейс­кия духовен съд и свещеници, ръководителят на благот­ворител­ните дружес­тва “Купат цедака“ и “Бикур холим“ и 13 души, необоз­начени.

Списъкът носи резолюция: “Залож­ници“.

Явно е намерението на КЕВ и полицията тези евреи да пос­лужат като изкупителна жер­тва в случай на нови въл­нения, макар че само един от тях — свещеникът Даниел Цион, е взел активно учас­тие в протес­т­ната манифес­тация…

Една недатирана и непод­писана таб­лица, вероятно добавена към някой док­лад, който лип­сва в архива, съдържа 47 имена на свещеници и клисари. Обх­ванати са свещенос­лужителите от Цен­т­рал­ната. Ючбунар­с­ката, Дор­т­бунар­с­ката синагога… КЕВ раз­порежда на Минис­тер­с­тво на общес­т­вените сгради, пътищата и благоус­т­ройс­т­вото, под чието ръковод­с­тво са еврейс­ките трудови групи, да извади от тях трима души, които да бъдат изп­ратени в Сомовит като залож­ници.

От едно писмо на делегата на КЕВ при еврейс­ката община в Плевен — облас­т­ния полицейски начал­ник, от 27.VII.1943 г., личи, че за времето от 26.V. до 25.VII. в Сомовит са приети на 13 пъти 211 софийски евреи, явно в по-голямата си част обвинени, че са учас­т­вували в протес­т­ната демон­с­т­рация на 24 май. Освен тях тук са зат­ворени и 45 души от Русе, Плов­див, Скопие, Кавала, които нямат никакво отношение към нея, или всичко 256 души. Към датата на пис­мото в Сомовит са налице 185 души, на лечение в плевен­с­ката бол­ница — 4 души, изп­ратен е временно в София 1 човек, или всичко 190 души. Останалите са освободени от лагера, като са преселени в други градове на страната. На 3.XII.1943 г. от обвинените, че са учас­т­вували в демон­с­т­рацията софийски евреи, в лагера остава само един човек“…

Лагерът прес­тава да бъде място за заподоз­рени в 24-та майс­ката демон­с­т­рация. Там се изп­ращат евреи и от Русе, Плов­див, Пазар­джик, Кюс­тен­дил, Ксанти, Кавала, Дуп­ница, Плевен, Шумен, Лом, Бер­ковица, Фер­динанд (дн. Мон­тана), Видин, Хас­ково, Чир­пан, Стара Загора и др. Провиненията са за учас­тие в демон­с­т­рацията, за нераз­решено пребиваване в София, за раз­п­рос­т­раняване на слухове (обик­новено за политически и военни новини), за подоз­рително поведение, за “рушене устоите на дър­жавата“, за неносенето на жъл­тите звезди, по нареж­дане на полицейски и комисар­ски чинов­ници без наличие на мотивация и др.

При влизането в кон­ц­лагера всички са обис­кирани. Иззем­ват се всички лични вещи, облекло, провизии, цен­ности и пари, като се със­тавя протокол. Парич­ните суми се депозират в БНБ. Така, само за времето от 26.V до 22.VI и на 30.VII от 199 души и 37 семейс­тва са иззети 874 243 лв. Вещите остават на съх­ранение в лагера, като комен­дан­тът може да ги упот­ребява “за нуж­дите на лагеруващите“. При освобож­даване от лагера вещите следва да се вър­нат срещу под­пис или да се изп­ратят в общините, в които лицата са изселени. Тези, които са с неус­тановени соб­с­т­веници, следва да се отп­равят в КЕВ в София, за да бъдат продадени на търг“. Пос­лед­валите оплак­вания за невър­нати лични вещи, златни пръс­тени и др. говорят за извър­шени злоупот­реби.

Задър­жаните в Сомовит обик­новено идват без най-необходимото. Делегатът на КЕВ в Плевен осведомява София, че те прис­тигат без облекло и завивки, тъй като при задър­жането им било заб­ранено да взимат как­вото и да било. Той призовава КЕВ да им се поз­волява да си взимат необ­ходимите вещи, за да не остават в тежест на мес­т­ните еврейски общини. Самите лагер­ници пишат на глав­ния равин д-р Хананел на 27.VIII.1943 г., че са “в много окаяно положение относно облек­лото, тъй като всички, без раз­лика на бив­шето им материално положение, са овъш­лели и се налага неп­ременно да се бракуват старите им долни и горни дрехи“…

На 1 ноем­ври делегатът на КЕВ в Плевен — б.а.) пише: “Времето край Дунава с нас­тъп­ването на зимата става още по-хладно, а в бараките е много студено и няма прис­пособ­ления за пос­тавяне на печки. Следва да Ви донеса, че една голяма част от въд­ворените в лагера евреи не ще могат да изтър­пят на тези нес­годи и особено децата, как­вито в лагера има доста, а дори има 8 месечно дете“…

Менюто е: сут­рин — чай със захарин, на обед и вечеря — по едно ястие

(чорба с 5 гр. фасул, без никаква маз­нина и 70 гр. царевичен хляб за цял ден. Днев­ният раз­мер на раз­хода не може да над­х­върля 22 лв., като се готви най-икономично. Не се раз­решава закупуването от пазара на какъвто и да било зелен­чук и други хранителни продукти, тъй като били скъпи… На въд­ворените в Сомовит се заб­ранява да получават дрехи и храни от своите близки… Срещу политиката на гладно унищожаване на лагер­ниците по-възрастните самопожер­т­вувателно се отказ­ват почти изцяло от храната си. Извес­т­ният общес­т­веник, адвокат, виден деец на БРСДП, бъдещ народен пред­с­тавител в 26-то Обик­новено народно съб­рание (19451946) и двук­ратен пред­седател на Цен­т­рал­ната кон­сис­тория на евреите в Бъл­гария (19441948, 19511952) Давид Исак Йерохам събира няколко по-възрастни лагер­ници и им пред­лага: “Виж­дате, решили са да ни уморят от глад, това е ясно. Ние, старите, и без туй си отиваме. Хайде да се откажем от нашето ядене в полза на младите. На тях ще дадем фасула, а за нас ще оставим ряд­ката чор­бица“… От тази вечер, паниците на младите се напъл­ват с гъста фасулена чорба. Битът на евреите в сомовит­с­кия лагер става още по-тежък поради лошите хигиенни условия. Една малка пет­ролна лампа, няколко стомни вода и две нощни гър­нета за целия лагер. Три пъти дневно са извеж­дани за по 10 минути на двора. Когато е раз­решено да се отиде до клозетите, около тях се стъл­пяват всички. Това е ежед­нев­ната обс­тановка на живот… През октомври-ноември (1943) се завър­зва преписка за съд­бата на 8 месеч­ното дете, чието оставане в лагера рис­кува здравето и живота му. Такова е положението и на други деца, тъй като условията на живот там са извън­редно лоши… 

Всичко това става при лип­сата на лекар­с­тва и на най-елементарното за под­дър­жането на хигиената — сапун, който лагер­ниците не могат да си дос­тавят след иззем­ването на всич­ките им парични сред­с­тва. При опас­ността от избух­ването на епидемии и широкото раз­п­рос­т­ранение на паразити начал­никът на лагер­ната охрана успява да издейс­тва от КЕВ 5000 лв. за сапун. Двете медицин­ски сес­три Астра Кал­дерон и Ребека Файон, които също са въд­ворени там, правят как­вото могат, за да облек­чат положението на бол­ните, но то е съв­сем малко при лип­сата на как­вито и да са лекар­с­тва, медицин­ски инс­т­румен­тариум, превър­зочни материали и др.

Причините за пос­тепен­ното редуциране броя на задър­жаните евреи в кон­ц­лагера Сомовит се крият главно в общото воен­нополитическо положение, вън­шно и вът­решно, на Бъл­гария. Гер­мания претър­пява поред­ния военен раз­г­ром при Кур­с­ката дъга. На 28 август 1943 г. умира цар Борис III. На 14 сеп­тем­ври министър-председателското кресло заема Добри Божилов, на мяс­тото на Бог­дан Филов. На 2 октом­ври новият минис­тър на вът­реш­ните работи Дочо Хрис­тов, вносителят на ЗЗН, с огромно съжаление заявява на кон­ферен­ция с облас­т­ните дирек­тори, че… еврейс­кият въп­рос става все по-тежък, тъй като неус­пели да ги изселят; че няма вече да изсел­ват евреи; че нег­ласно ще им се дадат облек­чения, в смисъл да не тежат на дър­жавата и населението и че облас­т­ните дирек­тори тряб­вало да помис­лят за отделни мерки с оглед мес­т­ните условия, за да се облек­чат бъл­гарите от присъс­т­вието на евреите.

Замис­лен като кон­цен­т­рационен лагер за учас­т­ниците в 24-то майс­ката протес­тна демон­с­т­рация, той се раз­вива като място за наказ­ване на евреи от цялата страна. През него и лагера в Кай­лъка минават над 527 души, според явно непъл­ните данни в една азбучна тет­радка, със­тавена впос­лед­с­т­вие… Всички лагер­ници в Сомовит изс­т­радаха реп­ресиите на фашис­т­ката власт само за това, че бяха евреи и защото част от тях се осмелиха да протес­тират пуб­лично срещу изсел­ването им от род­ните гнезда.

Писмо oт KEB дo M-вo на общес­т­вените сгради, пътищата и София, 30 май 1943 г.

Да бъдат изп­ратени в Сомовит от съот­вет­ните трудови части, тъй като комисар­с­т­вото задържа същите залож­ници:

1. Исак Гер­шон, ул. “Цар Борис“ 160, мобилизиран в Ловеч

2. Д-р Жак Хаим Алшех, “Клемен­тина“ 133, мобилизиран в 7 работна група в с. Соколово, Лов­чан­ско

3. Нисим Самуил Пизанти, “Бачо Киро“ 38 (няма сведения къде е мобилизиран).

Комисар: Алек­сан­дър Белев 

ЦДИА.ф. 190, оп.З,а. е. 198, л. 204.

Писмо на Дирек­ция на полицията дo KEB 

София, 7 юни 1943 г.

Приложени изп­ращат Ви се 12 бележки адресирани до раз­лични лица, произ­хож­дащи от евреи, намиращи се сега в лагера при село Сомовит. Бележ­ките са намерени на гара Плевен до един вагон на земята по времето, когато са кон­воирани група евреи за същия лагер. На раз­пореж­дане.

Начал­ник на отдел: /п/ Cm. Драганов Инс­пек­тор: /п/ Cm. Проданов

1. До Азаря Леви, Цар Симеон 29, Шевен

Обични Азаря,

Да знаеш, че тук сме 15(0) души и ще ни изп­ратят в Сомовит. Нап­рави въз­мож­ното (да уведомиш) други…

2. Методи Кусев, ул. Клемен­тина 7, София. Нап­равете нуж­ното. Групата заминава Сомовит. Гер­шон…

5. Г-н Аврам Йосифов. Група 140 души наши общес­т­веници изп­ращат ни в Сомовит, нап­рави бързи пос­тъпки по телефона и както намериш за добре. Бър­зай, участта е лоша, нав­реме да ни спасят. Твой Ели Панижел…

7. Аврам Яков. Магазин Кумарово-Плевен. Аврам, иди в Кумарово. Комисия заминаваме за Сомовит и т.н. Нап­равете чрез София пос­тъпки. Рубен Нисим Рубен. Чрез добри видни адвокати. Твой зет Рубен. Сме около 150 елита на София.

11. Иван Иванов. Столичен кмет, София. Невинна група пътуваме за Сомовит и оттам в неиз­вес­т­ност. Моля Вашата помощ. Вашия Гер­шон

НДИА, ф. 190, on. 3, а. е. 198, л. 2435. Оригинал.