Вестник Земя

                       Коопмедия                      ЦКС
                      НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

Вестник Земя - първа страница

Нед09082020

Брой 149, Година XXXI

            Валута: 1 USD = 1.65147 BGN1 GBP = 2.17235 BGN1 CHF = 1.81785 BGN
Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

НЕПУБЛИКУВАНО ПИСМО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

В Лич­ния архив на Стефан Стам­болов, съх­раняван в Бъл­гар­с­кия исторически архив на Национал­ната биб­лиотека «Св. св. Кирил и Методий» — София се намира едно писмо на Стефан Стам­болов до неговите родители, което кой знае защо е отбяг­нало досега от пог­леда на биог­рафите на революцион­ните дейци. Пис­мото е от 8 юни 1875 г. и е писано в Букурещ, където той живее като хъш.

При внимател­ното запоз­наване със съдър­жанието му се отк­риват две много важни податки. Пър­вата от тях се отнася до идей­ните въз­г­леди, под чието въз­дейс­т­вие се намира младия тър­новец. По това време той е навър­шил едва 21 години, но има вече богата биог­рафия, която, общо взето, е добре поз­ната не само на неговите изс­ледователи, но и на по-широк кръг от нашата общес­т­веност, която проявява интерес към неговата лич­ност и дело.

От спомените на Михаил К. Сарафов, също тър­новец, узнаваме, че по онова време Ст. Стам­болов е живеел в дома на Хр. Ботев. На прак­тика това означава, че той се е виж­дал ежед­невно с него и това е една от глав­ните причини да изпадне и под неговото идейно влияние. Досега за това се съдеше един­с­т­вено от едно от стихот­воренията на Ст. Стам­болов, помес­тено в издаденеата им съв­мес­тна стихос­бирка «Песни и стихот­ворения «(1875 г.) и поз­нато под заг­лавието «Не щеме ний богат­с­тва, не щеме ний пари». То корес­пон­дира изцяло със социалутопич­ните въз­г­леди на Хр. Ботев. Някои изс­ледователи отх­вър­лят автор­с­т­вото му на «Символ-верио на бъл­гар­с­ката комуна», но някой досега не се е осмелил да стори същото и с някои от статиите му, пос­ветени на париж­ките комунари (нап­ример «Смешен плач»).

В нас­тоящото писмо на Ст. Стам­болов четем и след­ните редове: „Дорде ми дър­жат рецете и краката, дорде ми е ума в главата, до тогава се за тях, за младите, ще са трудя, че ако ще и на бок­лука да умра. Но Гос­под на доб­рите е помагал и винаги правата работа ще над­вие на кривата. То си е така и така трябава да си бъде.

Чес­тит е този, който поз­нава, че е работил за доб­рото на братята си. Той ще умре с благос­ловия на устяата си и (с) надежда в душата си, него ще го пом­нят и с добро поменуват потом­ците. Той ще умре, но името му ще живее вечно дорде живее народът, за когото страдалеца са е трудил.

Не напом­нят ли тези редове на добре поз­натите Ботеви думи: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, казани и от Ст. Стам­болов, раз­бира се, не с неговия гениален талант.

Пис­мото идва в тежък момент в живота на бъл­гар­с­ката революционна емиг­рация, която след гибелта на Васил Лев­ски (1873 г.) в редовете й нас­тъпва униние, което не отминава дори и Любен Каравелов, пред­седател на Бъл­гар­с­кия революционен комитет. След неговото оттег­ляне начело на БРЦК зас­тава Хр. Ботев. Току-що е плам­нало въс­танието в Хер­цеговина и Хр. Ботев отп­равя пламенен призив за вдигане на въс­тание и в Бъл­гар­ско. Един от пър­вите и най-решителните му под­дръж­ници е Ст. Стам­болов, който се прех­върля в Бъл­гар­ско и прис­тъпва към кон­к­ретни дейс­т­вия за под­готов­ката на Старозагор­с­кото въс­тание – 1875 г.

По всички тези събития е писано доста в историчес­ката литература, поради което няма да се спираме на тях. За нас нас­тоящото писмо, заедно споменатите по-горе няколко стихот­ворения бележат вър­ховия момент в биог­рафията на Ст. Стам­болов като най-близко стоящ в идейно отношение до Хр. Ботев. (Както се знае, след Освобож­дението по добре извес­тни причини, Ст. Стам­болов еволюира надясно, преминавайки от революционни на либерални позиции.)

Вторият факт в пис­мото на Ст. Стам­болов, който прив­лича вниманието, е името на Венета Ботева. Изрич­ното му споменаване й показва, че това може да бъде само съп­ругата на Хр. Ботев. Друга жена с такова име по онова време няма в обк­ръжението на Ст. Стам­болов. За голямо съжаление то не дава отговор на многоб­рой­ните въп­роси около брака й с Хр. Ботев. Всички изс­ледователи сочат лятото, че времето, когато тя се омъжва за Хр. Ботев, било лятото на 1875 г., но не посоч­ват кон­к­рет­ната дата на събитието. Раз­бира се, вината не е тяхна, а на лип­сата на източ­ници. Защото нито Венета, нито ней­ната дъщеря, нито който и да било от тях­ното близко обк­ръжение след Освобож­дението не е посочил такива данни. В случая е по-важно, че тя се е съг­ласила да пренесе пис­мото на Ст. Стам­болов до неговите родители в Тър­ново, откъдето и тя е родом. Това от своя страна свидетел­с­тва, че е имала изк­лючително благос­к­лонно отношение към младия тър­новец, който по онова време е бил приеман и от Хр. Ботев за един от своите най-близки приятели. Самият Ст. Стам­болов не крие високото си мнение за ней­ната лич­ност.

С каква цел Венета е пред­п­риела това пътуване до Тър­ново, е въп­рос, отговор на който ще тър­сят бъдещите изс­ледователи на Хр. Ботев и Ст. Стам­болов.

Проф. Милен Куманов