Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 183, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Историята е една (2) Хирошима

Хирошима

Хирошима

• Решението за атаката с атомна бомба срещу Япония е взето от американ­с­ките висши военни и президента на САЩ Хари Труман, въп­реки съп­ротивата на голяма част от учените, както и от страна на много от генералите

• Американ­с­ката политическа класа явно не се свени отново да играе силово и да пали кон­ф­ликти нав­сякъде по света, за да отв­лича вниманието от огром­ната вът­решна криза, в която изпада соб­с­т­вената им дър­жава

На 6 август 1945 г. от бомбо-люковете на самолет модел B-29 с името „Енола Гей“ към град Хирошима в Япония полита атом­ната бомба, наречена галено „Мал­чугана“. Тя се взривява над града, като в момента на екс­п­лозията загиват 66 хиляди души. Други 69 хиляди са ранени и повечето от тях умират по-късно от лъчева болест.

Решението за атаката е взето от американ­с­ките висши военни и президента Хари Труман, въп­реки съп­ротивата на голяма част от учените, които са учас­т­вали в съз­даването на оръжието, както и от страна на много от генералите. Целият проект за съз­даването на ядрено оръжие, извес­тен като „Ман­хатън“, е започ­нат с под­к­репата на много специалисти евреи, избягали от Европа и Гер­мания заради нацис­т­ката зап­лаха. Тях­ната идея е, че с подобна сила, която трябва да се изпол­зва срещу Третия Райх, вой­ната в Европа ще прик­лючи по-бързо. Само че на 9 май 1945 г., СССР и другите съюз­ници успяват да се справят с Вер­махта. Оръжието изг­лежда, че ще остане без приложение.

Малко преди края на вой­ната на Стария кон­тинент, на 12 април умира американ­с­кият президент Фран­к­лин Делано Руз­велт. Той е един от идеолозите на проекта „Ман­хатън“ и е много близък с генерал­ния сек­ретар на общосъвет­с­ката комунис­тическа пар­тия Йосиф Сталин. Нас­ледява го неговият вицеп­резидент Хари Труман, който от своя страна мрази комунис­тите.

В САЩ нас­тъпва рязка промяна в отношението към съюз­ниците им.

На кон­ферен­цията в Пот­с­дам, която трябва да определи бъдещето на след­воен­ния свят, новият американ­ски президент за пръв път пос­тавя темата за ядреното оръжие. Раз­говорът е пресъз­даден от Уин­с­тън Чър­чил, който твърди, че при споменаването на атом­ната бомба Сталин не дава приз­наци, че е раз­б­рал какво му съоб­щават. В началото на август съвет­с­ката ядрена прог­рама е ускорена неимоверно. Недоверието между Вашин­г­тон и Мос­ква започва да нарас­тва, а големият въп­рос за бъдещето остава съд­бата на все още съп­ротив­ляващата се Япония. От Токио отказ­ват да се съг­ласят с ултиматума, който им е отп­равен за безус­ловна капитулация.

Още на кон­ферен­цията в Ялта през фев­руари 1945 г., Руз­велт моли Сталин да помогне във вой­ната в Азия. Съвет­с­кият ръководител обещава, че ще изп­рати Чер­вената армия срещу япон­ците три месеца след като Гер­мания капитулира. Новата американ­ска админис­т­рация на Хари Труман е наясно с тези договорки. В Белия дом знаят и че огромни маси от войски се пренасоч­ват от европейс­кия военен театър към Далеч­ния изток още в началото на месец май. 

Опасенията на американ­с­кия президент са, че комунис­тите ще влязат в Япония преди американ­с­ката армия. 

Заради това е решено да ускори агонията на Токио, като нап­рави две атомни бом­бар­дировки. Воен­ните обяс­няват, че ако са успешни и Япония капитулира, ще бъдат спасени повече от един милион животи на американ­ски вой­ници, които иначе трябва да учас­т­ват в десант срещу ост­ров­ната империя. Сериозни военни цели няма нито в Хирошима, нито във втория бом­бар­диран град — Нагасаки. Двете бомби падат само ден преди СССР да започне своята офан­зива срещу най-голямата сухопътна армия на Япония – Кван­тун­г­с­ката. Неочак­вано за всички, съвет­с­ките войски смаз­ват япон­с­ката съп­ротива само за двадесет дни. Целият Северен Китай и север­ната част на Корея са под комунис­тически кон­т­рол. В края на август започва и операцията за нав­лизане в Япония. Чер­вената армия прес­кача с десанти по Курил­с­ките ост­рови и стига на 4 километра от най-северния япон­ски ост­ров Хокайдо. Десан­тът за нав­лизане на територията на империята е нас­рочен за 1 сеп­тем­ври 1945 г. Япон­с­ките власти са ужасени от тази въз­мож­ност. Още от 15 август те водят нес­пирни преговори с Вашин­г­тон за евен­туална капитулация. И двете страни са в цайт­нот и решават да нап­равят отс­тъпки.

Правител­с­т­вото на Труман се отказва от прин­ципите, които е приело като основни пред своите съюз­ници и се съг­ласява на условие от страна на Токио. Япон­ците желаят запаз­ване на инс­титуцията на императора. Така и става. Сталин от своя страна раз­бира за нап­ред­ващите преговори и решава да отмени операцията на Чер­вената армия. На 2 сеп­тем­ври Япония капитулира пред съюз­ниците, но окупацион­ните власти прак­тически попадат под пъл­ния кон­т­рол на САЩ.

Атом­ните бомби не изиг­рават нуж­ната роля като военна зап­лаха.

Токио и без това е изпепелен месеци по-рано с напълно кон­вен­ционални бомби. 

Ядреното оръжие става фак­тор в политиката на Студената война. Унищожаването на Хирошима и Нагасаки е предуп­реж­дение не към императора, а към Сталин. Оттук нататък СССР ще води много внимателна вън­шна политика чак до 1949 г., когато и там съз­дават своя атомна бомба. До паритета се стига, след като част от учените, учас­т­вали в проекта “Ман­хатън“, решават, че не могат да оставят такава раз­рушителна сила в ръцете само на една политическа клика. Клаус Фукс предава част от атом­ните тайни на съвет­с­ките тайни служби. Хората от това време са наясно, че САЩ дейс­тва от позицията на силата. В края на 1945 г. Вашин­г­тон тръгва по пътя на светов­ното гос­под­с­тво.

За съжаление, днес ситуацията не е много променена. Пред­седателят на американ­с­кия кон­г­рес Нанси Пелоси посети Тайпе, като провокира неимоверно нап­режение в Азия. Американ­с­ката политическа класа явно не се свени отново да играе силово и да пали кон­ф­ликти нав­сякъде по света, за да отв­лича вниманието от огром­ната вът­решна криза, в която изпада соб­с­т­вената им дър­жава. В началото на Студената война спомените за кланетата в Европа и за унищожението в Хирошима и Нагасаки са още пресни. За съжаление, днес политиците не си пред­с­тавят колко близо може да сме до един нов апокалип­сис – който те самите могат да запалят. За тях винаги същес­т­вува успокоението, че в този пъкъл ще горят други – обик­новените хора.

Доц. Алек­сан­дър Сивилов

От „Политически НЕкорек­тно” по БНР