Вестник Земя

Иван Костов разпродаде активи за 30 милиарда, а държавата получи едва 3 милиарда

Преходът донесе не само успехи, а и обедняване, дълбока класова диференциация на бедни и богати, отслабване на държавноправния контрол, нарастване на престъпността

Коруп­цията е езикът, чрез който прес­тъп­ниците говорят с дър­жавата. Днес тя като раково образувание разяжда тялото й

КАРЕ:

Приватизацията се превърна  в без­кон­т­ролно, раз­бой­ническо раз­г­раб­ване на дър­жав­ната соб­с­т­веност.  Нап­ример най-големият металур­гичен ком­бинат на Бал­каните “Кремиковци” беше продаден за 1 долар, а дейс­т­вител­ната му стой­ност е 1 милиард долара. Национал­ната авиоком­пания “Бал­кан” беше продадена за 150 000 долара, а дейс­т­вител­ната  й цена е над 100 милиона долара. По-късно телекомуникацион­ната ком­пания  БТК беше продадена на офшорна фирма за около 200 милиона евро, а дейс­т­вител­ната й стой­ност  е към 2 милиарда евро. По същия начин бяха продадени още над 1 100  обекти: металур­гични, машинос­т­роителни и химически заводи, оръжейни заводи, неф­топ­реработ­вателни ком­бинати, eлек­т­рически цен­т­рали, прис­танища, летища, турис­тически ком­п­лекси.

Проф. Никола Фил­чев, бивш главен прокурор на Репуб­лика Бъл­гария за периода 1999–2006 г.

- Проф. Фил­чев, кои са  основ­ните особености на криминал­ния преход в Бъл­гария?

- Преходът, който бе извър­шен в Бъл­гария, има икономическа и политическа страна. Най– важ­ната промяна в икономиката е, че национал­ното   богат­с­тво се приватизира и дър­жав­ната соб­с­т­веност премина в  час­тни ръце. Този процес протече на два етапа:  Първи етап  — приватизация на финан­совия капитал чрез  източ­ване на бан­ките в периода 1993–1996 г. При това  стотина физически лица прис­воиха  от дър­жавата седем милиарда гер­ман­ски марки.    Втори етап — приватизация на материал­ните активи на дър­жавата – основно през 1997–2001 г. ( но продължи и след това), при което беше раз­п­родадено имущес­тво за тридесет милиарда долара, а дър­жавата получи обратно едва три милиарда долара.

-  Какви промени нас­тъпиха в политичес­ката сфера?

- Що се отнася до политиката, основ­ната промяна е демок­ратизация на управ­лението и общес­т­вения живот.  Новата Кон­с­титуция зак­репи прин­ципите на политически плурализъм и зачитане на основ­ните права на граж­даните. Въз­ник­наха множес­тво политически пар­тии.  Увеличи се свободата на лич­ността. Пред­видиха се и законови гаран­ции за  индивидуал­ните права на граж­даните. Дър­жав­ната власт се раз­дели на законодателна, изпъл­нителна и съдебна.  Съз­дадени бяха съот­вет­ните дър­жавни органи и инс­титуции. Законодател­с­т­вото бе хар­монизирано и приведено в съот­вет­с­т­вие с европейс­ките стан­дарти. По-конкретно: въведе се съдебен кон­т­рол върху решенията на админис­т­рацията; раз­шири се правото на обвиняемия на защита в наказател­ния процес; пред­види се съдебен кон­т­рол върху полицейс­кия арест и др.    

-    Излиза че преходът има само положителни пос­ледици?

- Не. Преходът породи и някои крайно отрицателни пос­ледици. В резул­тат от раз­п­ределянето на дър­жав­ната соб­с­т­веност между множес­тво час­тни субекти, тези субекти започ­наха да влияят върху дър­жав­ната власт (законодателна, изпъл­нителна и съдебна). Пос­тепенно те превър­наха икономичес­ката си власт в политическа. Така въз­никна олигар­хията. Управ­ляващите пар­тии на свой ред също прераз­п­ределят властта между раз­лич­ните дър­жавни органи като променят законите съоб­разно конюн­к­тур­ните си интереси. Може да се зак­лючи, че преходът породи важни положителни резул­тати: засили се стопан­с­ката инициатива, демок­ратизира се управ­лението и общес­т­веният живот, увеличи се свободата на лич­ността. Наред с това преходът предиз­вика и редица отрицателни пос­ледици: обед­няване на хората, дъл­бока класова диферен­циация на общес­т­вото на бедни и богати, отс­лаб­ване на дър­жав­ноп­рав­ния кон­т­рол, нарас­т­ване на прес­тъп­ността.   — Вие сте специалист по наказателно право. Кажете нещо повече за прес­тъп­ността на прехода?

- Организираната прес­тъп­ност се превърна в един от най-опасните фак­тори за бъл­гар­с­кото общес­тво. Тя условно се раз­деля на икономическа („прес­тъп­ност на белите яки“) и насил­с­т­вена („улична прес­тъп­ност“). От една страна, организираната прес­тъп­ност е свър­зана с тежки посегател­с­тва срещу лич­ността − убийс­тва, рекет, грабежи, телесни пов­реди и др. От друга страна, тази прес­тъп­ност се раз­вива предимно в икономиката. Криминологичес­ките данни за периода на преход в Бъл­гария показ­ват, че основ­ните дей­ности на организирания прес­тъпен свят са: кон­т­рабанда (незаконен трафик през границата на нар­котици, оръжие, пет­рол, цигари и др.), незаконни канали за преминаване на хора през границата, прес­тъпна приватизация на дър­жав­ната соб­с­т­веност (турис­тически обекти, банки, оръжейни заводи, телекомуникации, енер­гийни произ­вод­с­тва и др.), крупни финан­сови измами, прос­титуция, хазарт, кражби и кон­т­рабанда на леки автомобили, грабежи по автомагис­т­ралите, изнуд­ване под фор­мата на „договор“ за охрана или зас­т­раховка (в т.ч. и налагане на по-ниски изкупни цени на сел­с­кос­топан­с­ката продук­ция), изпиране на пари и др. Приходите от организирана прес­тъп­ност дей­ност в Бъл­гария дос­тигат 2 милиарда евро годишно.  

- Излиза, че всичко това е свър­зано с тежки посегател­с­тва и насилие върху граж­даните?

- В началото на 90-те години в Бъл­гария въз­ник­наха мощни прес­тъпни групи, наричани “силови групировки”. Прес­тъп­ните групи в Бъл­гария се съз­дадоха предимно от бивши спор­тисти и бивши служители на полицията и специал­ните служби. Тези групи нат­рупаха капитал чрез прес­тъп­ления, а с “мръс­ните пари” корум­пираха политици и дър­жавни служители. Те изпол­зуваха масово насилието /убийства и палежи/ за обогатяване и пос­тигане на  своите прес­тъпни цели. Показателен е големият брой на поръч­ковите убийс­тва в това време.    Когато се прос­леди динамиката на убийс­т­вата по време на прехода, то кар­тината е след­ната. През  пос­лед­ната 1989 година на авторитар­ното управ­ление броят на убийс­т­вата в Бъл­гария е бил 188. Само за две години от началото на прехода убийс­т­вата нарас­т­ват двойно. Най-голям е тех­ният брой през 1993 г. и 1994 г., когато дос­тигат до 500 убийс­тва годишно.  След това, със засил­ването на дър­жав­ния кон­т­рол  убийс­т­вата пос­тепенно намаляват до 282 през 2001 г. След приемането на Бъл­гария в Европейс­кия съюз през 2007 г. броят на убийс­т­вата чув­с­т­вително спада и през 2011 г. е 123. Прес­тъп­ните групировки пос­тепенно легализираха своята дей­ност. От демон­с­т­ративно насилие те преминаха към  принудителна “охранителна дей­ност”. След това започ­наха да се занимават с принудително зас­т­раховане.  А когато  “изп­раха парите” си новоиз­люпените “биз­нес­мени” започ­наха “легална” дей­ност – в тър­говията, енер­гетиката, бан­ковото дело и др.       

- Да не заб­равяме за влиянието на организираната прес­тъп­ност и върху политиците.

- Да. Организираният прес­тъпен свят започна да въз­дейс­тва и върху  политичес­ките решения, върху дър­жав­ната власт.  Прес­тъп­ниците раз­виха връзки с политиците, като вместо насилие започ­наха да изпол­зуват коруп­ция за пос­тигане на своите криминални цели. Насилието в общес­т­вото намаля, но се увеличи коруп­цията. Така в  Бъл­гария въз­никна олигар­хията, която извър­шва не само стопан­ска дей­ност, но влияе и върху политиката, върху дър­жав­ната власт.  

- Какви са причините за ръста на организираната прес­тъп­ност  по време на прехода?

- Основ­ната причина за бур­ния ръст на организираната прес­тъп­ност в Бъл­гария е смяната на общес­т­вения строй, и по-точно − смяната на социализма с капитализъм. Или както е модерно да се казва – преходът от цен­т­рализирана дър­жавна икономика и авторитарно политическо управ­ление към свободно пазарно стопан­с­тво, основано на час­тна соб­с­т­веност, както и демок­рация.    Преходът към пазарно стопан­с­тво сам по себе си не е прес­тъпен (макар че може да се спори, дали тряб­ваше да бъде извър­шен). Но в Бъл­гария този преход беше зле под­гот­вен и зле извър­шен. Без пред­варителна стратегия относно съдър­жанието и фор­мите на прехода, относно отрицател­ните  явления, които съпът­с­т­ват прехода и мер­ките за противодейс­т­вие срещу тях. Дър­жавата рязко и категорично се отказа от управ­ление на произ­вод­с­т­вото (промиш­леността и сел­с­кото стопан­с­тво), без да е съз­дала условия за раз­витие на час­т­ното пред­п­риемачес­тво − на дреб­ния и среден час­тен биз­нес. Лип­с­ваше адек­ватен на новите реал­ности кон­т­рол (произ­вод­с­т­вен, финан­сов, бан­ков, данъчен, мит­нически, пог­раничен, приватизационен и т.н.). Административно-командният кон­т­рол на дър­жавата отмря, а нова сис­тема за кон­т­рол, съоб­разена с изис­к­ванията на пазар­ната икономика, още не беше съз­дадена. Нещо повече, в редица области лип­с­ваха изобщо юридически правила за стопан­ска дей­ност в условията на преход.    Като причина за нарас­т­ването на организираната прес­тъп­ност трябва да се посочи и упадъкът на общес­т­вения морал. В резул­тат – граж­даните масово нарушават закона, а коруп­цията взе зас­т­рашителни раз­мери.  

- През какви етапи премина прес­тъп­ността на прехода?  

- Преходът в Бъл­гария е свър­зан с няколко вълни на организираната прес­тъп­ност: Първо. Нарушенията на ембар­гото срещу Югос­лавия. Новооб­разуваните прес­тъпни групи нат­рупаха огромни печалби през 1993 – 1994 г. чрез нарушаване на ембар­гото, наложено на Югос­лавия от ООН, и по-конкретно чрез незаконна продажба на пет­рол в Югос­лавия.  Второ. Фалитът на бан­ките.  До край на 1988 г. в Бъл­гария имаше 4 банки  като всички те бяха дър­жавни. През 1991 г. бан­ките са вече 82. Въз­ник­наха редица час­тни банки – т.нар. “бум на бан­ките”. Цен­т­рал­ната банка на Бъл­гария масово и без­кон­т­ролно раз­даваше лицензи на час­тни банки. А те работеха предимно с дър­жавни сред­с­тва. Много банки раз­дадоха необез­печени кредити и в резул­тат фалираха. Така се родиха “кредит­ните милионери”. Друга част от бан­ките се оказаха просто измама. Редица “бан­кери” избягаха в чуж­бина, заедно с парите.    В крайна сметка стотина физически лица прис­воиха седем милиарда гер­ман­ски марки. Парите на дър­жавата преминаха в час­тни ръце. Така пос­ред­с­т­вом източ­ване на бан­ките се извърши неофициална приватизация на финан­совия капитал в Бъл­гария. Това под­готви след­ващата стъпка − приватизация на материал­ните активи на дър­жавата. Следователно в началото на прехода дър­жавата сама съз­даде финан­совите основи на организираната прес­тъп­ност. Трето. Прес­тъп­ната приватизация. Третата вълна на прес­тъп­ността е свър­зана с приватизацията на дър­жав­ното имущес­тво, започ­нала през 1997 г. Тази приватизация се извърши при липса на ясни правила, а в някои случаи и дори  против правилата. Дър­жав­ните обекти се раз­п­родадоха на силно занижени цени.    В крайна сметка при управ­лението на Кос­тов (1997 г. – 2001 г.) беше приватизирано дър­жавно имущес­тво за тридесет милиарда долара, а срещу него дър­жавата получи реално едва три милиарда долара. В резул­тат на мафиот­с­ката приватизация  Бъл­гария се превърна в най-бедната страна в Европа. Населението силно обедня. Задъл­бочи се класовата диферен­циация на общес­т­вото на бедни и богати. Прес­тъп­ната приватизация съз­даде добра хранителна среда за организирания прес­тъпен свят. Само през 2002 г. прокуратурата образува   1577 дела за прес­тъп­ления по служба, свър­зани с приватизацията. Дър­жав­ните активи попад­наха у новобогаташи, които не умееха да ги управ­ляват. Хай­душ­ката приватизация не доведе до желаното по-ефективно управ­ление на соб­с­т­веността   Чет­върто. Злоупот­реби с европейс­ките сред­с­тва. Чет­вър­тата, най-нова  вълна на икономическа прес­тъп­ност в Бъл­гария се изразява в измами и злоупот­реби с европейски сред­с­тва. За борба с тези измами бе съз­дадена организацията OLAF през 1999 г., която сега ще прерасне в Европейска прокуратура.  

- Тук трябва да посочим и тероризма, който прес­ледва политически цели, т.е. промени в дър­жав­ната власт. За раз­лика от организираната прес­тъп­ност, която се осъщес­т­вява в икономиката и има за цел имущес­т­вена печалба.  Кажете за коруп­цията, този бич на нашето общес­тво днес.

- Същес­т­вен белег на организираната прес­тъп­ност е коруп­цията. Тя  се превърна в масово явление в Бъл­гария. Особено нарасна латен­т­ната (нерегис­т­рираната) коруп­ция. В резул­тат от срас­т­ването на прес­тъп­ния свят с дър­жав­ната власт въз­никва организираната прес­тъп­ност (мафията). Прес­тъп­ниците започ­ват да издър­жат дър­жав­ния апарат, срещу което той им осигурява без­наказаност. Коруп­цията е езикът, чрез който прес­тъп­ниците говорят с дър­жавата. Днес коруп­цията, подобно на раково образувание, разяжда тялото на дър­жавата.  Правозащит­ните органи не пос­тигат желания резул­тат, поради проник­ващата в тях коруп­ция. От друга страна нашето общес­тво не раз­полага с дос­татъчно ефек­тивни инс­т­рументи за кон­т­рол върху кон­т­рольорите,  т.е. върху админис­т­рацията и правозащит­ните органи.  

- Как по Ваше време се борехте с коруп­цията?

- Важни са фак­тите. А фак­тите са след­ните: Съг­ласно изс­лед­ванията на авторитет­ната меж­дународна организация „Проз­рач­ност без граници” коруп­цията е най-висока в Бъл­гария по времето на Кос­тов, т.е. в началото на моя ман­дат като Главен прокурор — през 1998 г. индек­сът на коруп­ция е 2,9, а през 1999 г. е 3,3. След това коруп­цията пос­тепенно намалява всяка година и през 2004 до края на ман­дата ми тя е най-ниска – индек­сът е  4,1 (нарас­т­ването на индекса означава намаляване на коруп­цията). След като напус­нах прокуратурата, когато главен прокурор бе Б. Вел­чев, коруп­цията отново започна да се увеличава. Излиза че по време на прехода бор­бата с коруп­цията е била най-успешна в моя ман­дат като главен прокурор. Точно заради това през април 2005 г. Бъл­гария под­писа договор за присъединяване към ЕС и от януари 2007 г. получи статут на пъл­ноп­равен член на Европейс­кия съюз.

- Защо тогава политиците и особено Кос­товис­тите не са доволни от Вас и често Ви клеветят?

- Защото очак­ваха да им прис­луж­вам като Главен прокурор, а аз си гледах работата и изпъл­нявах закона. Служих на дър­жавата и закона, а не на управ­ляващите, още по-малко пък на Кос­тов.  По времето на Кос­тов беше отнето правото на прокуратурата да иска от съда раз­валяне на незакон­ните приватизационни сделки, които увреж­дат дър­жав­ния интерес. По такъв начин дър­жавата остана без­защитна пред раз­бой­ничес­ките набези на кос­товис­тите. Въп­реки ограничените правомощия прокуратурата даде на съд стотици приватизатори за прес­тъп­ленията, извър­шени при приватизация на дър­жав­ното имущес­тво. Както казах беше раз­п­родадено имущес­тво за 30 милиарда долара, а дър­жавата получи обратно едва 3 милиарда долара. Този хай­дут­лук беше извър­шен по времето на Кос­тов. Затова сега няма пари за бол­ните, за образование, за зап­лати и пен­сии. 

- И какво стана с делата?

- Някои обвиняеми бяха осъдени, а други бяха оправ­дани. Но прокуратурата отговаря само за обвинението. А осъж­дането е работа на съда. По това време Вър­хов­ният касационен съд се ръководеше от едно лице, което пуб­лично заяви: „Аз съм кос­товист”. Можете да си пред­с­тавите „кос­товис­т­кото правосъдие” на какво е способно.  

- Да не би да сте прис­т­рас­тен — Само по времето на Кос­тов ли се крадеше?   

- Раз­бира се, че не само тогава. По времето на Симеон Сак­с­кобур­гот­ски прокуратурата спря сдел­ката за продажба на БТК, защото тя увреж­даше сериозно дър­жав­ния интерес. Отговорът дойде след един месец –  Народ­ното съб­рание отмени раз­поред­бата на Наказателно-процесуалния кодекс, която дава въз­мож­ност на прокуратурата да спира незаконни сделки. Така нашето пос­танов­ление остана без законно основание и сдел­ката беше извър­шена. Както съм каз­вал и друг път, когато краденето е дър­жавна политика, никаква прокуратура не може да го спре.                   

-  Потър­сихте ли наказателна отговор­ност на тези, които ограбиха бан­ките чрез раз­даване на необез­печени кредити по времето на Жан Виденов?

- По мое време прокуратурата даде на съд всички бан­кери, учас­т­вали в източ­ването на седем милиарда долара народни пари от бан­ките.  Но меж­дув­ременно бан­кер­с­кото лоби от царисти в Народ­ното съб­рание предиз­вика промени на Наказател­ния кодекс. – През есента на 2001 г. беше отменена раз­поред­бата на чл. 220, ал. 3 от НК, която пред­вижда до 10 години лишаване от свобода за отпус­кане на необез­печени кредити. Някои депутати забогатяха много от своята „пар­ламен­тарна дей­ност на ползу роду”. В мотивите за тази промяна Народ­ното съб­рание прие, че отпус­кането на необез­печени кредити в бъдеще се наказва като общо прес­тъп­ление по служба по чл. 282 НК. Тогава прокуратурата промени обвинението и внесе в съда обвинителни актове за прес­тъп­ление по служба по чл. 282 НК. Но някои съдии от Вър­хов­ния касационен съд не останаха по-назад от депутатите-лобисти и също обс­лужиха интересите на бан­керите. Обвиняемите бан­кери бяха оправ­дани.  

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ, БЛИЦ

(със сък­ращения, заг­лавието и под­заг­лавията са на ЗЕМЯ)