Вестник Земя

            Коопмедия                    ЦКС
         НАЦИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН ВСЕКИДНЕВНИК

25 въпроса за Крим
Вестник Земя - първа страница

Брой 235, Година XXXIII

Back Вие сте тук:Начало Интервю (2) Ефектът от ОСП у нас можеше да бъде в пъти по-добър

Ефектът от ОСП у нас можеше да бъде в пъти по-добър

Ефектът от ОСП у нас можеше да бъде в пъти по-добър

Николай Въл­канов е завър­шил специал­ност „Европеис­тика“ в СУ „Св. Климент Охрид­ски“ с профили „Икономика“ и „Право“. Два пъти е водил групи по прог­рамата на Депар­тамента по земеделие на САЩ „Кох­ран“ за обучение на фер­мери на теми – „Произ­вод­с­тво на плодове и зелен­чуци“ (2013) и „Произ­вод­с­тво на плодове и обработка на продук­цията“. Водил е проекта „Икономически анализ на сел­с­кото стопан­с­тво“ към Инс­титута за пазарна икономика в периода 20122014. Основ­ните му раз­работки са в областта на Общата сел­с­кос­топан­ска политика на ЕС и ефек­тите от прилагането й в Бъл­гария, пер­с­пек­тивите пред отг­леж­дането на плодове и зелен­чуци, раз­витие на млеч­ното говедовъд­с­тво в страната след отпадането на квотите и др. Има над 100 пуб­ликации по въп­росите на сел­с­кото стопан­с­тво във водещи издания в страната. Основател е на фон­дация „ИнтелиАгро“, чиято мисия е да под­помага раз­витието на устой­чиво и кон­курен­тос­пособно сел­ско стопан­с­тво.

–Г-н Въл­канов, като организатори на серия дебати за бъдещето на Общата сел­с­кос­топан­ска политика на ЕС след 2020 г. как оценявате като цяло досегаш­ния ефект на ОСП върху бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво?

–Да се нап­рави такава рав­нос­метка е много голямо предиз­викател­с­тво по ред причини. В „ИнтелиАгро“ в момента завър­ш­ваме един анализ, който си е пос­тавил амбициоз­ната задача да се опита да оцени пос­тиг­натото за десет години прилагане на ОСП в Бъл­гария. Измер­ваме пос­тиг­натото спрямо заложените в Договора за ЕС цели на ОСП, защото ние нямаме национални цели, които да прес­лед­ваме чрез европейс­ката политика на под­помагане.

Резул­татите са доста противоречиви. Ако трябва да нап­равя някакво обоб­щение ефек­тът от ОСП можеше да бъде в пъти по-добър, ако не поп­речиха редица фак­тори – от струк­турата на механиз­мите за под­к­репа, през начина им на приложение у нас, до, ако щете, народоп­сихология. Ние в голяма степен все още „усвояваме“ сред­с­т­вата, а не ги влагаме така, че да имат мул­тип­лициращ ефект върху сел­с­кото стопан­с­тво като цяло.

–Почти 40% от сред­с­т­вата в общия европейски бюджет се заделят за под­помагане на земеделието и раз­витието на регионите. Какъв е реал­ният икономически ефект от усвояването на европейс­ките сред­с­тва за земеделие в Бъл­гария?

–За реален икономически ефект е много трудно да се говори. Основ­ният измерител е брут­ната добавена стой­ност, съз­дадена от сек­тора през годините. Но ако вземем изражението й в пос­тоянни цени (за да се изг­ладят временни ефекти от пазарни шокове) ще видим, че през пос­лед­ните десет години няма приз­наци на трайно раз­витие. Днес имаме коренно раз­лична струк­тура на сел­с­кото стопан­с­тво спрямо десетте години преди приемането ни в ЕС. За никого не е тайна, че тя се харак­теризира с ориен­тирано към износ масово произ­вод­с­тво на зър­нени и мас­лодайни кул­тури, слабо живот­новъд­с­тво и овощар­с­тво, които не могат да задоволят вът­реш­ното тър­сене и изчез­ващо зелен­чукоп­роиз­вод­с­тво.

–В кои сег­менти на бъл­гар­с­кото сел­ско стопан­с­тво и по какъв начин се отразиха най-силно плащанията по първи и втори стълб?

–Общоп­рието е мнението, че най-много сред­с­тва са отишли в зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото като най-голям земепол­з­вател. Това е така, но пос­лед­ните ни анализи показ­ват, че дирек­т­ните плащания на площ изтичат в огромна степен през рен­тите към арен­додателите. Нетен ефект за стопани, обработ­ващи основно наета земя прак­тически няма. Суб­сидиите на декар ужасно много оскъпиха произ­вод­с­т­вените фак­тори и на прак­тика обез­с­мис­лиха под­помагането в тази му форма и при нашата раз­д­робена соб­с­т­веност на земята.

През пос­лед­ните две-три години внушителни сред­с­тва се насочиха към говедовъд­с­т­вото и овцевъд­с­т­вото. Тези бран­шове са просто длъжни да покажат качес­т­вен скок, защото обвър­заната под­к­репа най-вероятно ще изчезне след 2020 г. и те ще изгубят историчес­кия си шанс.

–Станаха ли фер­мите тех­нически по-ефективни, благодарение на европейс­ките суб­сидии?

–Имаме по няколко десетки образ­цови стопан­с­тва в почти всеки бранш. Те са наис­тина на световно ниво. От там нататък масовото земеделие и живот­новъд­с­тво е изос­танало много от реал­ността. Трябва да се нап­рави и друго уточ­нение – закупуването на нова тех­ника не те прави автоматически по-ефективен. Нужно е да имаш под­гот­вени кадри, които да работят с нея, ти самият да си дос­татъчно добър управ­ленец и да имаш умс­т­вения капацитет да изпол­з­ваш на мак­симум пъл­ния потен­циал на всяка нова придобивка. Иначе тя се прев­ръща просто в едно без­полезно украшение.

–Доколко се повиши инвес­тицион­ната актив­ност на фер­мите?

–Инвес­тицион­ната актив­ност е горе-долу на същото ниво както преди влизането в ЕС. Просто ПРСР замени час­т­ните инвес­тиции. Сега фер­мерите гледат по въз­мож­ност да не инвес­тират соб­с­т­вени сред­с­тва, а да нап­равят проект. Депозитите на сек­тора в бан­ките рас­тат с много бързи тем­пове през пос­лед­ните пет години. Това според мен е огромен проб­лем, защото издава недоверие в обществено-икономическата и политическа среда. Показва липса на намеренията да се работи за трайно раз­витие.

Съпос­тавено към раз­мера на сек­тора (БДС), бъл­гар­с­ките фер­мери са сред най-малко инвес­тиращите в Общ­ността – едва 12 евроцента на всяко евро добавена стой­ност, съз­дадена в сек­тора или три пъти по-ниско от сред­ното за ЕС. Това съот­ношение остава относително пос­тоянно през годините, въп­реки механиз­мите от ПРСР, целящи именно насър­чаване на инвес­тициите.

–Защо се допусна квазипазарно раз­п­ределение на европейс­ките плащания така, че стотина свър­зани лица у нас да усвояват близо 90% от суб­сидиите за земеделие?

–Не бих могъл да пот­върдя цитираните от Вас данни, но е факт, че кон­цен­т­рацията на европейски сред­с­тва у срав­нително малък брой бенефициенти е огромна, най-високата в ЕС, заедно с Румъния. Няма политическа воля да се наложи реално ограничение върху еврос­ред­с­т­вата, които получава едно лице. Защо няма такава воля мисля, че всеки може да си отговори сам.

Интервю на Екатерина ТЕР­ЗИЕВА, Агроновините

България

Правителството обсъжда ответни мерки за Шенген

Правителството обсъжда ответни мерки за Шенген

Възраженията на Нидерландия са свързани с отпадналия през 2019 г. мониторинг, съобщи вътрешният министър

Правител­с­т­вото ще има готов­ност да р…

Прочети още:

Loading...

Култура

Спорт

Свят

Земеделие

Loading...