Вестник Земя - национален всекидневник

Михаил Миков е промяната, той е лидерът, от когото има нужда БСП

БСП е масова партия, идейна партия, организационна партия. БСП е свикнала да живее заедно, да чувства другарство, да чувства солидарност, да чувства взаимна отговорност

Нямаме нужда от изкуствен лидер. Както се получи при Сергей. Едрият капитал навлезе в ръководството на партията. Това е пагубно за нея

Проф. Димитър Иванов – Председател на Редакционния съвет на ЗЕМЯ и директор на Института по лидерство

В БСП предстои конгрес и лидерска битка. Какво трябва да направи партията според вас, г-н Иванов? 

- Имам теза по този въпрос. В момента в България има една партия, която е в състояние да упражнява властта, макар и трудно, макар и с компромиси. Но ГЕРБ се справя в положението. Другите партии й отстъпват значително. Бих казал, че в кондицията, в която се намира ГЕРБ, с финансите, с които разполага, тя превъзхожда два пъти БСП, а БСП превъзхожда два пъти ДПС. Това е тройката, според електоралните нагласи. Това нещо е от няколко години. 

- Фактът, че голяма част от лицата на ГЕРБ произхождат от среди, близки до БСП или свързани с някогашната БКП, ли изяжда поддръжката за БСП и е причина подкрепата за ГЕРБ да е два пъти по-голяма от тази за БСП? 

- Абсолютно правилно го казахте. И затова е трудно да се приеме ГЕРБ като дясна партия. 

- И затова ли най-активната опозиция са ДСБ? 

- Скритата причина е тази. Те не си я признават, защото няма как. Първо са партньори и съюзници в правителството. Второ са членове на едно и също политическо семейство – ЕНП и оттам няма да им позволят да се конфронтират грубо: Радан Кънев да твърди, че Бойко Борисов е комунист, а пък Бойко да твърди, че Радан е фашист. Няма как да се получи. 

- А им се иска? 

- Иска им се и има основание в един такъв начин на мислене. Ако погледнем ръководния състав на ГЕРБ, а и членския им състав, лесно ще видим, че тези хора не произхождат от буржоазни среди, не произхождат от среди на репресирани по времето на социализма. Напротив. Произхождат от среди, които са социални, които са вляво в политическия център. Много от тях са били членове на БКП, много от тях са били на общинска или държавна служба по времето на социализма. Има и други, по-млади, които са били членове на БСП през 90-те и при появата на ГЕРБ те, разочаровани или пък от кариерни подбуди, са отишли в ГЕРБ. ГЕРБ имаше с какво да ги привлече. Бойко Борисов концентрира в даден исторически период в себе си енергията, която има политическата класа, и с много добър лидерски стил и подход успя да създаде партия, сам да се направи политик и да вземе властта. 

- Вие виждате ли този лидерски стил и подход в БСП? И в чие лице? 

- Това, че БСП в момента създава впечатлението на разбита команда, е вярно за ръководството на партията. И това от доста време е така. Сергей Станишев беше избран за председател на партията през 2001 г. и до към 2004 – 2005 г. си гледаше работата добре, отговаряше на тежненията на левицата. Но той стана министър-председател през 2005 г., а не трябваше да става министър-председател тогава, защото нямаше необходимата подготовка. Този пост изисква не само умение да говориш, да си служиш с щампи и клишета от рода на „социал-либерален модел“, „евроатлантически ценности“, „ние се добрахме до Европа“. Да ръководиш държавата изисква много сериозни стопански познания, знания по международната политика и чисто субективни лидерски качества. Оказа се, че Сергей не ги притежава. Той много бързо се ориентира към апаратни хватки и игрички, а после се появи и желанието му еднолично да управлява.

Така че, ако говорим за сегашното състояние на БСП, то се дължи на субективните грешки на Сергей Станишев и неговия екип. Михаил Миков беше част от този екип. Важна и вярна част. Той принадлежеше към близкия кръг на Станишев. Но пътят, който Миков извървя през годините след 1997 г., беше път на постепенно развитие. Той натрупа доста опит и като депутат, и като министър на вътрешните работи, и като председател на Народното събрание. Това трябва да съчетаем с неговия характер, защото Миков се различава доста от Станишев. Първо по произхода си. Средите, в които той се движи и живее – семеен, приятелски кръг, нямат нищо общо с амбициите и изхвърлянето на Сергей Станишев. Бих казал, че Мишо Миков като типаж, като профил се доближава повече до Бойко Борисов, отколкото до Сергей. Затова аз не съм съгласен с някои анализи – журналистически и политологически, че виждате ли „БСП е безсилна, БСП е в разпад, този Миков нищо не може да направи, трябва промяна”. Миков е промяната. Разбира се, няма пълна гаранция, че той ще успее да довърши едва започналата промяна, защото тук се проявяват и неговите недостатъци – една плахост, едно забавяне да си осигури качествен екип, с който да върви напред. Но аз познавам много добре партията и мога да кажа, че на този етап той е най-доброто за БСП. 

- Курсът на Миков е за връщане на БСП към лявата й същност, но на практика БСП се върна към една ретроградна лява същност. Той заговори за лявото по начин, по който това се е правело преди 30 години. Как тогава БСП да иска нов електорат? 

- Тезата ви е малко предпоставена. 

- Дори в модата, когато има връщане назад, то не е точно повторение. Има нещо ново, което отговаря на вкуса на младите - дали материята, дали нюансите на цветовете. 

- Кое е ретроградно? Че се говори за социализъм? 

- Не че се говори за социализъм, а начинът, по който се прави. Изразите, които се използват. 

- Сергей Станишев забрави да говори за социализъм. 

- Сергей Станишев в момента е президент на ПЕС... 

- Обяснявам кое е новият курс. Сергей се беше втренчил само в Брюксел. Имал съм разговори с него. „Сергей, светът не се състои само от Брюксел и Вашингтон. България исторически, геополитически стои в един триъгълник: Вашингтон – Брюксел – Москва. Имаме и Китай, новият социализъм в Латинска Америка, Турция. Т.е. България стои в един многоъгълник, не може да изтикваш нещата само в единия ъгъл – Брюксел и от там - Вашингтон. Докато Мишо се обърна към хората. Все пак БСП се състои от социалисти, не се състои въобще от левичари, или от социал-либерали. Колкото и да е остарял електоратът на БСП, той разбира, че светът вече не е същият. Както беше писал Николай Хайтов, тръгне ли светът да си събува потурите и да облича дрехи алафранга, няма нужда от кондурджии. 

Мишо започна да говори, че ние сме социалистическа партия, а не просто лява партия. Защото и АБВ е лява партия, и Движение 21 – също. БСП е партия на 125 години. До края на месеца ще излезе един том „История на БСП – 125 години от създаването й“. Тази партия е преживяла много кризи. Затова трябва един сериозен човек с един сериозен екип да направи анализ на тези неща. Което е отживяло – да се отхвърли, което е ретроградно да се изостави, което е престъпно – да се заклейми, но това, което е здравото ядро, чистото зърно, то да се вземе и да се развие. 

- За вас този човек е Михаил Миков? 

- В така създалата се ситуация в БСП, с кадровия потенциал, с който тя разполага, Миков е човекът, който съчетава тези три неща. Първо, историческото чувство за принадлежност към партия на 125 години. Второ, идейното убеждение на социалист – не на социал-реформатор, не на левичар, не на либерал. А на социалист. И трето, той е човек, който разбира, че националните интереси на България не са свързани само с неолибералния световен модел. Този модел първо, за нас е привнесен отвън, второ – в момента виждаме, че му изтича срокът на годност. Все едно, сега излиза нов модел мерцедес, а на нас ни пробутват първия модел на Хенри Форд от времето, когато е създал масовия автомобил, и ни казват – ето ви тези коли, карайте ги. Мишо ги разбира тези неща. Затова в БСП се заговори и за Русия, заговори се за нашия интерес да развиваме икономически, културни отношения с Руската федерация, с Китай и пр. 

- Вие казвате – Михаил Миков е носител на тези три неща. На какво тогава са носители Корнелия Нинова, Илияна Йотова, Красимир Янков, Янаки Стоилов – все хора, които имат много номинации за председател на БСП? 

- От десетина години преподавам теория на лидерството и психология на лидерството. За да бъдеш лидер, трябва да отговаряш и да се подчиняваш на редица изисквания. Не може всеки, който има желание – колкото и искрено да е това желание, който е трудолюбив – колкото и голямо да е това трудолюбие, да смята, че това е достатъчно. Не, не е достатъчно. И ние познаваме провалили се лидери – Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски. Стане за малко премиер и не може да повтори. И имаме случаи като Бойко Борисов. Преди десет години никой не го слагаше в никакви сметки, а той се превърна в национален лидер. Горе - долу такава е и ситуацията в БСП. Много хора желаят да станат лидери на БСП, много хора имат добри качества. Например, Корнелия. 

- Тя става ли за лидер? 

- Не! 

- А Илияна Йотова? 

- Не! 

- Красимир Янков? 

- Не! 

- Янаки Стоилов? 

- Като казвам не, имам предвид – на този етап. В тази конкретна политическа, историческа, психологическа ситуация. Не, не стават за лидери. Най-лесното е да ги изберем. И, ако изберем някой от тях, няма да има драма. Трудното и тъжното започва на другия ден, когато този човек идва на „Позитано“ 20, сяда в кабинета на председателя и започва да се чуди какво да прави. 

- В момента хората не се интересуват от БСП. Един нов лидер няма ли да даде нов полъх, нова енергия, която ще засили интереса към БСП? Ето – идват президентски избори. 

- БСП е масова партия, идейна партия, организационна партия. БСП е свикнала да живее заедно, да чувства другарство, да чувства солидарност, да чувства взаимна отговорност. Да имаш другари, да имаш съмишленици, да отидеш на 1 май, да отидеш на 9 септември, на Нова година, на Коледа – да се събереш, да се видите, да си поговорите. Мишо е такъв тип лидер. Той може да отиде на село, да седне с хората. Няма да си гледа обувките – къде стъпва по калната улица. Защото той е израсъл от такава среда, той знае как да се държи с тези хора. Биографията е много важно нещо в нашата партия. Трябва да си минал дълъг път, да си израсъл. Лидер не се става за един ден. Видяхме ги такива случаи – и с Жан Виденов, и със Сергей Станишев. Не са некадърни и двамата. Жан е от малкото хора, които не оставиха никакво съмнение за корупция. Но той не можа да се справи с тежките задачи на министър-председател. Когато бяха номинирали Кольо Добрев за министър-председател през 1996 г. и той дълго се колебаеше какво да направи има един такъв случай. Баща му, който е член на партията от 30-те години, беше казал: Колчо, не ставай министър-председател. Ти нямаш подготовка за този пост. Държавата има нужда от икономист, човек, който така да управлява стопанството, че хората да живеят добре. Така че щом родният ти баща може да те оцени по такъв начин, по-голяма обективност от това не бихме могли да искаме. 

Същото се отнася до сегашните множество кандидати около Миков. Първо, има хора, които искат да заемат поста, грижейки се за бизнеса си. Кирчо Добрев, Георги Гергов. Това е разликата между Кирчо Добрев и Кольо Добрев. Огромна! Има хора, които искат да заемат поста просто ей така, за слава. Има хора, които други ги бутат към този пост. 

- Кои са те? 

- Аз например смятам, че Корнелия Нинова има изключителни качества – за административен ръководител, за стопански ръководител. Но тя все още няма достатъчно качества за партиен ръководител. В изпълнителната власт - и като беше заместник-министър, и като беше шеф на борда на „Бургартабак“ и сега като депутат, съм имал отлични впечатления от нея. Но в чисто идеен план тя не отговаря на изискванията, които електоратът и членовете на БСП имат. За повече социализъм. Ние сме социалисти, ние сме социалистическа партия, а не въобще партия, която се стреми към властта. Който от БСП искаше самоцелна власт, отиде в ГЕРБ, в АБВ и т.н. Затова смятам, че най-доброто ще бъде, ако бъде избран Миков. Ако не бъде избран Миков, това също ще бъде показател – за липса на зрялост. Избирателят на БСП, социалистът, иска да си нарисува един образ, който да бъде идеален. Да отговаря на неговите потребности от социална справедливост, от икономическо равенство, от социални екстри – здравеопазване, пенсионно дело, от спокойствие, ред и сигурност. И тъй като няма идеален образ, търсим образът, който максимално се доближава до идеала. И това е Миков. 

- Но той не води БСП към това да бъде алтернатива на ГЕРБ. БСП е беззъба опозиция. И тогава тези хора, за които вие говорите, или няма да гласуват, или ще гласуват за ГЕРБ? 

- Не можем да кажем какво ще направят. Абстрахирам се от всички приказки, че БСП загива, че БСП няма да я има. Няма начин да я няма! Защото обеднялото население има нужда от нея. Все едно кой е. Преди време се разправяме с един бивш шеф на митницата и аз, като бивш офицер от службите, му казвам – виж, какво, вие сте за арестуване! Ако бях на власт, щях да дойда на „Сливница“ и да ви арестувам всичките, цялото ръководство на митниците. Той ми отговаря – абсолютно си прав, но, ако не се разчуе, че сме арестувани нищо няма да се промени. Корупцията така е проникнала, че няма нужда от нас. Тя си съществува въпреки нас. Горе – долу така стоят нещата и е с неверието в политическата класа. Който и да сложиш, към него първоначално няма доверие. 

- Точно затова трябват нови лица! 

- Какви нови лица? Мишо Миков е лидер на година и половина! Сергей стоя на инат пет години, вместо да напусне, когато започна да губи избори. Сменихме го Сергей, дойде Миков. Как дойде? По естествен начин. Аз, например, мислех, че на този конгрес, на който избраха Миков, ще изберат Корнелия. По тази логика: Няма да е лошо при това тежко партийно сътресение да дойде съвсем нов човек, при това жена, при това с малък партиен стаж. Обаче избраха Мишо. Затова мисля, че сега пак ще изберат Мишо. 

- А родената в с. Крушовица, Врачанско Корнелия не става за лидер на тази демократична БСП? 

- Въпросът не е в селския произход. Корнелия, ако не ти кажат, че е от Крушовица, няма да предположиш, че е от Крушовица. Корнелия отдавна се е излъскала и е придобила вид. Корнелия е успял човек. Корнелия е доказал се човек. Но това не е достатъчно, за да оглави партията. 

Скоро Павел Писарев и Петър Междуречки ми разказваха каква била разликата между Георги Димитров и Васил Коларов. Васил Коларов е завършил в Женева, завършил е право, знае езици, свири на пиано, в свободното си време рисува с маслени бои. Въобще, интелигентен човек. Познава класиците - Ленин, Кръстьо Раковски, Плеханов. Георги Димитров е без образование, от пернишките села. Но когато Васил Коларов започва да говори на митинг след десет–петнадесет минути хората се отдръпват, отиват си. Георги Димитров се изправя на един камък на улицата, започва да говори и след десет минути цялата улица го слуша. 

Нашата партия има нужда от масовик. Има нужда от човек, който е припознат за свой от низините. От най-отдолу. Много е хубаво качеството на Миков да не се изхвърля. За разлика от предишните председатели на партията, той не се изхвърля, той е внимателен, той е балансиран, не се крие, показва човешки чувства. Това говори, че той ще бъде отговорен човек, отговорен лидер на тези, които са го избрали. Той ще милее за тях. Нямаме нужда от изкуствен лидер. Както се получи при Сергей. Едрият капитал навлезе в ръководството на партията. Това е пагубно за тази партия. 

Електоралното поле е един кръг и различните политически партии си го разделят. Малък е процентът на едрия бизнес, на успелите хора. Много малък. И затова тези хора са електорат на десните партии. Консервативните партии водят политика на защита на предприемачеството, на едрия капитал. БСП и тя се бута там! И тя иска да защитава едрия капитал, и тя иска да излъчва за свои лидери богати хора. А останалата част от кръга, бедната, която е преобладаваща, е естественият електорат на БСП. 

Но БСП не се обръща към нея, а се бута при едрия капитал. Като това да издигнем Венци Йосифов за кандидат-кмет на София, Пламен Орешарски да го направим министър-председател. Това са стратегически грешки, не само тактически. А плоският данък? А загърбването на Русия? Забравянето на думата „солидарност“? Това е новият курс на Миков, той се опитва да възстанови всички тези неща, забравени от предишните ръководства. И той се приема добре от социалистите, доказателство е нарастването на влиянието на БСП, което отчитат политолози и социолози.

Интервюто е на сайта „Епицентър”