Вестник Земя

11850 евро за декар нива в Люксембург, у нас-1053 лв.

От бившите социалистически страни България е с най-ниска цена на земята

Цената на земята в Европа най-висока в Люк­сем­бург — 118 500 евро/ха. След нея се нарежда Нидер­лан­дия със средна цена 63 000 евро/ха, след­вани от Гер­мания, Фран­ция, Бел­гия, Дания. С най-ниски цени в ЕС са пар­целите земя в Швеция — 12 000–15 000 евро/ха. Това показва проуч­ване на Кирил Боянов, пред­седател на Облас­т­ния съюз на земедел­с­ките кооперации в Силис­тра. Оказва се, че от бив­шите социалис­тически страни Бъл­гария е с най-ниска цена на земята. По данни на официал­ната статис­тика през 2019 г. сред­ната цена на декар земедел­ска земя у нас е 1053 лв. Чер­ноземът в Доб­ру­джа се тър­гува на двойно по-високи цени — 2041 лв./дка, като не лип­с­ват сделки дори на 2500–2600 лв./дка. Само за 5 години земята в Доб­ру­джа е скочила с около 1 000 лв. за декар. Високата цена на чер­нозема е пряко свър­зана с високите ренти, които получават соб­с­т­вениците на земя. До 2019 г. в Доб­ричка област се изп­лащаха от 100 до 120–130 лв./дка. Въп­реки високата цена на земята в Европа, сред­ният раз­мер на рен­тата в старите членки на ЕС е от 20 до 30 евро на декар. Най-много получават соб­с­т­вениците на земя в Гър­ция — до 40 евро/дка, посочва в труда си Кирил Боянов. В преоб­ладаващата част от страните на ЕС соб­с­т­вениците сами обработ­ват над 75% от земите си. Изк­лючение правят страни като Фран­ция, Бел­гия и Гер­мания, в които процен­тът е около 50. Останалата част от позем­ления фонд е под аренда. Във всички европейски страни преоб­ладават семейни ферми, активно под­помагани от дър­жавата, която кон­т­ролира и регулира позем­лените и арен­д­ните пазари с оглед уед­ряване на земедел­с­ките стопан­с­тва. В Нидер­лан­дия намесата на дър­жавата в арен­д­ните отношения е много силна. Изис­к­ването към бъдещите арен­датори и наематели са големи: да притежават минимум средно специално или висше аграрно образование и добър прак­тически опит. В страната фун­к­ционират 6 бюра, които се занимават с управ­лението на арен­д­ните отношения. В Дания арен­дата се насър­чава от дър­жавата и арен­дуването заема над 20% от обработ­ваемата земя, а раз­мерът на рен­тата е в зависимост от реализацион­ната цена на зър­ното. В Бел­гия кралят наз­начава специална комисия, която определя раз­мера на рен­тата и в тази комисия влизат трима пред­с­тавители от арен­даторите, от соб­с­т­вениците на земя и от Минис­тер­с­т­вото на земеделието. Продъл­жител­ността на договорите в европейс­ките страни е раз­лична, но тен­ден­цията е за по-дългосрочна аренда. В Унгария нап­ример договорите са за 3 години, в Словакия — за 5, докато в Холан­дия, Дания, Фран­ция е от 9 до 15 години, пише Галина Нед­кова от Агри.БГ.