Чиновниците на Борисов написаха пълна двойка за управлението му

Чиновниците на Борисов написаха пълна двойка за управлението му

Премиерът отива в Брюксел да иска 9.7 млрд. евро с домашна работа за “слаб 2“

Изос­танала и провалена дър­жава. Така изг­лежда Бъл­гария, ако човек се зачете в най-важния национален стратегически документ, очер­таващ рам­ката за управ­ление на сред­с­т­вата от еврофон­довете за страната в периода 20212027 г. Така нареченото “Споразумение за пар­т­ньор­с­тво“, което Бъл­гария ще прати в Брюк­сел, за да оправ­дае защо иска 9.7 млрд. евро през след­ващите седем години, описва кар­тина на със­тоянието на страната, която тотално противоречи на бод­ряш­кия тон на премиера Бойко Борисов за процъф­тяваща дър­жава. Докумен­тът е писан от “работна група“ през пос­лед­ните 10 месеца и е пуб­ликуван за общес­т­вено обсъж­дане на правител­с­т­вения сайт Strategy.bg. По него са провеж­дани и нефор­мални кон­сул­тации със служ­бите на Европейс­ката комисия. “Фор­мулираните в документа приоритети за финан­сиране са изведени въз основа на анализ на социално-икономическо раз­витие на Бъл­гария 20072017 г.“, пише в анотацията към споразумението. Оказва се, че въп­рос­ният “анализ“ рисува отчай­ваща кар­тина за “социално-икономическото раз­витие“ на страната през пос­лед­ните 10 години. Споразумението започва с обрисуване на драматична кар­тина в сек­тор “Наука и иновации“, за да оправ­дае съз­даването на оперативна прог­рама с тази цел. “Незадоволителни резул­тати от фун­к­ционирането на науч­ната сис­тема“, “ниска продук­тив­ност“, “липса на връзка с биз­неса“ са само част от кон­турите на ситуацията в сек­тора. Изтъква се, че Бъл­гария е на пос­лед­ното, 27-о място в ЕС до дял на пуб­лич­ните раз­ходи за научна и раз­война дей­ност. Към 2018 г. се отчита спад с 15% в срав­нение с 2011 г. на мал­ките и средни пред­п­риятия със соб­с­т­вена иновация, 16% спад на пред­п­риятията с тех­нологични иновации, както и срив с 81% на продаж­бите на нови за пазара или фир­мата продукти като дял от оборота. Описанието на със­тоянието на страната продъл­жава със сферата на енер­гетиката, където се кон­с­татират поред­ните “успехи“ на Борисов: “най-енергоемката икономика в ЕС, израз­ход­ваща 3.6 пъти повече енер­гийни ресурси за произ­вод­с­тво на единица БВП от сред­ния енер­гиен раз­ход в ЕС“, “най-въглеродно интен­зив­ната дър­жава членка на ЕС с интен­зитет на емисиите на пар­никови газове към 2016 г. 4.3 пъти по-висок от сред­ното за ЕС ниво“. Посочва се още, че основ­ният нап­редък в областта на ВЕИ е пос­тиг­нат до 2013 г.(19%), докато през пос­лед­ните години прог­рес не се наб­людава. Бъл­гария е и “най-ресурсоемката икономика в ЕС, израз­ход­вайки 6.8 пъти повече суровини за произ­вод­с­тво на единица БВП от сред­ния суровинен раз­ход в ЕС“. Страната е на пос­лед­ното място в ЕС през 2017 г. и по отношение на прилагането на прин­ципа на кръгова икономика и внед­ряване на екоиновационни дей­ности според Европейски екоиновационен индекс. Отчита се още “силна амор­тизираност на водоп­ровод­ната мрежа“, “ниска степен на съот­вет­с­т­вие с изис­к­ванията на дирек­тивата за пречис­т­ване на град­с­ките отпадъчни води“, “необ­ходимост от намаляване на дела на депонираните отпадъци – нивото през 2017 г. от 61.8% е над 2.5 пъти по-високо от сред­ното за ЕС. За да убеди еврочинов­ниците, че ЕС трябва да инвес­тира в тран­с­порта у нас, правител­с­т­вото отчита поред­ните “дос­тижения“ на страната. На първо място е отбелязана нис­ката средна тех­ническа скорост и високата амор­тизираност на под­виж­ния със­тав на желез­ниците. Въп­реки хвал­бите на Борисов за пос­т­роени автомагис­т­рали, докумен­тът отчита “същес­т­веното изос­таване по отношение на пок­ритието със скорос­тни пътища спрямо ЕС — пок­ритието с автомагис­т­рали и скорос­тни пътища е едва 0.006 км/кв. км, пър­вок­лас­ните пътища са 14.7%, а автомагис­т­ралите едва 3.7%. от общата дъл­жина на репуб­ликан­с­ката пътна мрежа, посочва правител­с­т­вото. Около 1/3 от репуб­ликан­с­ката пътна мрежа остава с лошо качес­тво на път­ната нас­тилка. Към 2015 г. степента на завър­шеност на отсеч­ките от основ­ната ТEN-T мрежа в страната въз­лиза на едва 50%, което е петият най-нисък резул­тат в рам­ките на ЕС. Още по-тревожни са кон­с­татациите за резул­татите от социал­ните политики, които трябва да убедят ЕС, че трябва да отпусне пари по три оперативни прог­рами — за човешки ресурси, за образование и за храни. Бъл­гария е една от дър­жавите в ЕС с най-ниска раж­даемост, висок дял на смър­т­ност от болести на органи на кръвооб­ращението (65%), намаляване на населението в трудос­пособна въз­раст — за пос­лед­ните десет години относител­ният дял на населението на въз­раст 1564 години в общото население е намалял от 68.9% на 64.7%. Пуб­лич­ните раз­ходи за образование като процент от БВП са 3.6% за 2018 г. при средно 4.6% за ЕС. Бъл­гария е на 83-то място в света и 26-то място в ЕС по показателя качес­тво на образовател­ната сис­тема в изс­лед­ването Global Competitiveness Report 20172018 на Светов­ния икономически форум, като за пос­лед­ните десет години страната влошава пред­с­тавянето си с 19 позиции. Включените деца в образование и грижи в ранна дет­ска въз­раст са 83.9% за 2018 г. при 95.4% средно за ЕС. 47% от 15-годишните младежи у нас са фун­к­ционално нег­рамотни, 46.5% са с пос­тижения под критич­ния праг в областта на науката, а 44.4% са с недос­татъчно ниво на умения по математика, като изос­таването спрямо ЕС е повече от двойно във всички области на изс­лед­ването PISA 2018. Относител­ният дял на бед­ните е 22% за 2018 г. при 17.1% средно за ЕС и 26.6% при децата на въз­раст 017 г., като бед­ността е особено голяма сред най-уязвимите групи. Бъл­гария отчита и най-висок относителен дял на населението, живеещо в тежки материални лишения, три пъти по-висок от сред­ния за ЕС (20.9% за 2018 г.). Бъл­гария има и най-високо неравен­с­т­вото в раз­п­ределението на доходите в ЕС7.7 пъти раз­лика между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакин­с­т­вата при средно 5.2 пъти в ЕС. Страната е на пред­пос­ледно — 26-о място в ЕС, по правител­с­т­вени раз­ходи за социална защита — 12.4% от БВП средно за пос­лед­ните десет години при средно ниво за общ­ността 18.9% от БВП. Въп­реки изсипаните милиарди в регионално раз­витие у нас, правител­с­т­вото отчита “продъл­жаващо задъл­бочаване на регионал­ните раз­личия“. Югозапад­ният район, в който попада основ­ният икономически цен­тър на страната — столицата София, фор­мира 47.9% от БВП на страната през 2016 г., като увеличава приноса си с 2.4 процен­тни пун­кта за пос­лед­ните 10 години. Раз­ликата между най-развития (София-град) и най-изостаналия (Видин) в икономически план NUTS III район нарас­тва от 43 пъти през 2007 г. до 65 пъти през 2016 г. От Споразумението за пар­т­ньор­с­тво за новия прог­рамен период не става ясно какъв е ефек­тът от изсип­ването на еврофон­довете у нас през пос­лед­ните 7 години (2014 г. — 2020 г.) и защо вместо подоб­рение в много сфери се отчита влошаване. Основ­ната част от споразумението пред­с­тав­лява обещания на правител­с­т­вото за подоб­рение по всички гореиз­б­роени показатели, за което страната се надява да получи 9.7 млрд. евро през след­ващите седем години.