Вестник Земя - национален всекидневник

КНСБ зове: „Въстани за правата си”

Закъснение на изплащането на заплати, злоупотреба с работното време и неплащане на извънредния труд, са най-честите нарушения на правата на трудещите се „Въстани за правата си” зове КНСБ в новата си кампания, която ще продължи до деня на труда 1 май. Президентът на конфедерацията Пламен Димитров представи инициативата, в рамките на която всеки гражданин с нарушени трудови, социални и синдикални права, ще може да подава сигнал за това директно към КНСБ на официалния им сайт, във „Фейсбук” страницата им или на тел. 02 40 10 646, съобщи Нюз.бг. Според Димитров, кампанията е провокирана, от грубото нарушаване на правата на трудещите се у нас, както и от подобна европейска инициатива, която тече в момента. Стана ясно, че от КНСБ са изготвили първия синдикален доклад за правата на работниците у нас, който е обхванал 6-месечен период и се базира на данни от Инспекцията по труда. От данните синдикалистите са установили, че през миналата година са регистрирани 111 895 нарушения, отнасящи се към здравето и безопасността на труда на българските работещи. Това прави общо 53 % от всички регистрирани нарушения, уточниха от синдиката. 16 хил. са били нарушенията при хигиената на труда, а над 20 хил. са регистрираните нарушения, свързани с почивни дни и право на отпуска. От КНСБ ще проведат последователни срещи с българските евродепутати от различните евросемейства, за да потърсят техния ангажимент за гласуване в интерес на българските работници на важни предстоящи евродирективи, свързани основно с работното време. Основните нарушения, които към момента КНСБ е установило в работното ежедневие на българина, се отнасят към закъснение на изплащането на заплати, злоупотреба с работното време и неплащане на извънредния труд. Пример за нарушаване на трудови и синдикални права даде ръководителят на синдикалистите в „Хюлет Пакард” Пламен Рашевски. Той разкри, че синдикалистите са стигнали до съд с фирмата, тъй като работодателят им не осигурява условия за развитие на синдикалната им организация. Рашевски обясни, че синдикалистите не получавали собствено помещение за разлика от клубове по интереси, като имали забрана да пращат мейли до другите служители и повечето дори не знаели, че в тяхната фирма има синдикат. Според Рашевски при ежегодните оценки на мениджърите синдикалните членове получавали по-нисък резултат, пречело се на кариерното им развитие и заплатите им не се увеличавали. Той твърди, че се стигало до разлики от 1000 до 1500 лв. в заплащането в един и същи отдел на служители, които участват в синдиката и на такива, които не са обвързани с него.