Вестник Земя

Създаване и развитие на Габровската популярна банка

Уважаеми читатели, продъл­жаваме руб­риката „130 кооперативни следи“, в която ще Ви запоз­наваме с любопитни факти от кооператив­ната история, които раз­каз­ват за присъс­т­вието на кооперациите в живота на хората. Днес ще Ви раз­кажем за съз­даването и раз­витието на Габ­ров­с­ката популярна банка.

Инициативата за съз­даване на Популярна банка в Габ­рово е на Лазар В. Бараков, счетоводител в клона на Бъл­гар­с­ката народна банка в града. Популяр­ната банка е учредена на 6 март 1911 г. като кооперативно дружес­тво за кредит и спес­тов­ност. На учредител­ното съб­рание присъс­т­ват 116 основатели. Приет е устав на бан­ката и са изб­рани Управителен и Кон­т­ролен съвет.

Габ­ров­с­ката популярна банка има за цел да дос­тавя кредит за тър­гов­ски, промиш­лени и занаят­чийски нужди и да улес­нява и раз­вива спес­тов­ността.

За един месец се запис­ват 120 член-кооператори, от които 49 занаят­чии, 48 тър­говци, 16 чинов­ници, трима фаб­риканти, двама пред­п­риемачи, един земеделец и един домакин.

Пръв нея титулярен дирек­тор е д-р Илия Палазов — от 1 фев­руари 1912 г. до 1915 г., когато бива мобилизиран. След вой­ната той е наз­начен за дирек­тор на Съюза на популяр­ните банки — София.

Авторитетът на Габ­ров­с­ката популярна банка през годините расте. Тя се налага като главен кредитен инс­титут на мал­кия биз­нес в града. Бан­ката под­к­репя с кредити дреб­ните тър­говци, работ­ници и чинов­ници. Регулира дейс­т­вията на час­т­ните банки, които трябва да се съоб­разяват с тарифите ѝ. Габ­ров­с­ката популярна банка е пър­вата в страната, въвела касички за дет­ски спес­тявания. В началото на тях се гледа като на играчки, но чет­върт век по-късно дет­с­ките спес­тявания в популяр­ните банки наб­лижават 300 милиона лева.

Бан­ката кредитира предимно свои членове — с оборотни сред­с­тва за произ­вод­с­т­вени цели, за строеж на жилища, обзавеж­дане и др. Кредитира и Габ­ров­с­ката община, която е неин член — за благоус­т­рояване, хигиенизиране, водос­наб­дяване, канализация, за пос­т­рояването на Халите и на Кланицата в града. Бан­ката кредитира воден син­дикат „Грамадата“, кооперациите „Овошка“, „Съг­ласие“, „Взаим­ност“, „Облекло“, „Един­с­тво“ и в същото време учас­тва с дялов капитал в тези сдружения.

Популяр­ната банка извър­шва и културно-просветна работа. Издадени са няколко вес­т­ника „Кооперативен лист“, организират се беседи по спес­тов­ността, утра за мал­ките спес­тители. Със закупуване на вила до манас­тира „Св. Кон­с­тан­тин“ край Варна бан­ката обзавежда дет­ска почивна стан­ция и от 1935 г. децата и членовете ѝ почиват край морето. Бед­ните деца се освобож­дават от такси, а другите зап­лащат в зависимост от имот­ното със­тояние на родителите си.

В пър­вите години от дей­ността си Популяр­ната банка се помещава в дюкяна на Петър Симеонов (днес там е фон­танът пред Дома на кул­турата). След няколко години се премес­тва в дома на индус­т­риалеца Димитър Пен­чев, а през 1926 г. — в соб­с­т­вена триетажна сграда на ул. „Радецка“, тър­жес­т­вено отк­рита на 30 май, по случай 15-годишнината на бан­ката.

Габ­ров­с­ката популярна банка същес­т­вува самос­тоятелно до 22 фев­руари 1951 г. когато е одър­жавена и става клон на Бъл­гар­ска народна банка — Габ­рово. На 15 юни 1951 г. този клон окон­чателно се влива в БНБ. По време на същес­т­вуването си Популярна банка — Габ­рово е ръководена от дирек­торите д-р Илия Палазов, Христо Гър­нев, Наню Големанов, Асен Бисеров, Христо Атанасов, Васил Иванов.

По текст на Иван Пос­том­пиров — гл. уред­ник в РИМ — Габ­рово, снимки http://h-museum-gabrovo.bg