Вестник Земя

Мегакорпорациите съсипват националните държави

През пос­лед­ните десетилетия в световен мащаб легитим­ните струк­тури на управ­ление в дър­жавата пос­тоянно губят влияние за сметка на мул­тинационал­ните кор­порации. Оказва се, че правител­с­тва, пар­ламенти, президенти, които са изб­рани с гласовете на милиони, че и на десетки милиони граж­дани, имат много по-малко власт, откол­кото напълно аноним­ните управителни тела на гиган­т­с­ките меж­дународни ком­пании. Подобни прак­тики се наб­людават дори в дър­жави с утвър­дени демок­ратични традиции, а пък в дър­жави като нашата, които обик­новено се управ­ляват от ком­п­лек­сирани и корум­пирани лица, това е по-скоро правило, а не изк­лючение. За да бъде оправ­дана без­кон­т­рол­ната, на прак­тика, власт на мегакор­порациите, се изпол­з­ват едни витиевати фрази от рода на тези, че “пазарът трябва да бъде напълно свободен“, “не бива да пречим на чуж­дите инвес­титори да раз­виват биз­неса си“, “дър­жавата изобщо не трябва да се бърка и за нищо на света не бива да под­помага бъл­гар­с­ките произ­водители, които трябва да се кон­курират напълно свободни с чуж­дите“. Хубаво, само дето проповед­ниците на подобни теории не споменават, че за да пос­тигне такъв пер­фек­тен баланс между цена и качес­тво, чуж­дият произ­водител вече е бил спон­сориран по един или друг начин от соб­с­т­вената си дър­жава или е изпол­з­вал тех­нологии, които са вредни за човеш­кото здраве. Ето ви пример. Ако Тран­сат­лан­тичес­кото споразумение бъде прието във вида, за който лобират американ­ците, всички страни от ЕС, включително и Бъл­гария ще бъдат залети от ГМО храни. Това, първо, ще убие окон­чателно и мал­кото останало родно произ­вод­с­тво и, второ, ще причини всевъз­можни заболявания. Раз­бира се, ще има и печеливши. Това са ком­паниите, които пласират ГМО-продукцията, както и дър­жав­ните служители, осигурили огром­ните печалби на тези ком­пании.

Раз­бира се, въп­рос­ните мес­тни лица, били те минис­три или депутати, не правят това без­п­латно. Те под­помагат въз­хода на мул­тинационал­ните ком­пании срещу солидни суми. И това предател­ско по същес­тво поведение не е особено изненад­ващо, защото бъл­гар­с­ката политическа каста пос­тоянно ни показва, че пос­лед­ното, за което я е грижа, са интересите на Бъл­гария. Ней­ните пред­с­тавители се занимават основно с това да оказ­ват услуги на мегакор­порациите или на големите чужди дър­жави. А най-често съчетават тези си дей­ности. Както е добре извес­тно, мул­тинацинал­ните ком­пании се пол­з­ват с изк­лючително високи протек­ции, идващи от светов­ните цен­т­рове на власт. Така че нашите политически лакеи с едно дейс­т­вие си осигуряват двойна благодар­ност — от страна на кор­порациите и от страна на светов­ния политически истаб­лиш­мънт. И това автоматично им гаран­тира, че след края на тукаш­ната политическа кариера, могат да раз­читат да продъл­жат дей­ността си в чуж­бина. В подобен раз­вой на събитията няма нищо изненад­ващо, като се има пред­вид, че някои от нас­тоящите управ­ляващи съв­сем дос­коро бяха служители на чужди организации.

Има едно качес­тво, което определено лип­сва на пред­с­тавителите на бъл­гар­с­ката политическа каста. Тотално им лип­сва стремежът да защитават национал­ните интереси. Те се интересуват един­с­т­вено от тран­сат­лан­тичес­ките пох­вали и от тран­сат­лан­тичес­ките бонуси, които ще получат, при положение, че след­ват неот­к­лонно чуж­бин­с­ките команди. Можете ли да си пред­с­тавите, нап­ример, че бъл­гар­ски депутати биха приели закон, който да противоречи на желанията на т.нар. ни чуж­дес­т­ранни пар­т­ньори? Подобно нещо нап­равиха управ­ляващите от СИРИЗА в Гър­ция миналата сед­мица, като приеха закон, насочен към преодоляване на бед­ността сред най-уязвимата част от общес­т­вото. Нап­равиха го с ясното съз­нание, че т.нар. Тройка, тоест Европейс­ката цен­т­рална банка, Еврокомисията и Меж­дународ­ният валутен фонд ще бъдат изк­лючително недоволни от подобно законодателно решение. Тези инс­титуции никога не са защитавали обик­новените хора, винаги са се борили за благоден­с­т­вието на големите фирми. Всички тези 240 милиарда евро, които в пос­лед­ните години бяха насочени от еврозоната и от МВФ към Гър­ция всъщ­ност бяха изпол­з­вани не за под­помагане на обик­новените гърци, а за спасяване на безот­говор­ните банки и инвес­титори, които са отпус­кали пари на гръц­ките управ­ляващи. Особено циничен е фак­тът, че спасяването на бан­ките е пред­с­тавяно като акт на “солидар­ност с гръц­кия народ“. И в същото време въп­рос­ните солидарни меж­дународни инс­титуции бъл­ват огън и жупел, когато днеш­ните управ­ляващи в Гър­ция дръз­нат да пред­п­риемат реални стъпки за подоб­ряване живота на обик­новените гърци. Раз­бира се, още не е ясно дали тези дейс­т­вия ще имат успех. Но поне хората опит­ват да нап­равят нещо. Докато у нас никой от управ­ляващата каста дори и не помисля да пред­п­риеме дейс­т­вия в посока подоб­ряване живота на бъл­гарите. Кас­тата е прекалено заета да се грижи за благоден­с­т­вието на чуж­дите кор­порации и на чуж­дите дър­жави

Петър Вол­гин