Вестник Земя

Волгин: Крайно неприлично е да наричаш връзкарските назначения „реформа“

/Поглед.инфо/ През пос­лед­ните месеци някои бъл­гар­ски политици така се увлякоха в нес­пир­ната упот­реба на думата “реформа“, че я превър­наха в омръз­нало на пуб­ликата досадно клише. Раз­бира се, шам­пиони в това отношение са политиците от РъБъ, които са убедени, че денят им е минал нап­разно, ако не са произ­несли въп­рос­ната дума поне десетина пъти в някол­кото си медийни или пар­ламен­тарни изяви. Щеше да бъде чудесно, ако политиците, нарекли себе си рефор­матори, не се ограничаваха само с думите, а вър­шеха и неща в посока на истин­ски промени в политичес­кия ни живот. Всъщ­ност те съв­сем не седят със скръс­тени ръце. Доста са активни. Само че актив­ността им е насочена не към някакви големи промени, а към заемането на апетит­ните места в дър­жав­ните струк­тури. Ето това е смисълът на рефор­мата според рефор­маторите — да бъдат изметени/изразът е на Радан Кънев/ едни хора от мес­тата им, за да сед­нат именно те на въп­рос­ните места.Не остана дър­жавно дружес­тво, не остана борд, в който да не е наз­начен някой рефор­матор. Тази прак­тика, раз­бира се, не е патент на въп­рос­ната коалиция. Всички пар­тии, когато се доберат до властта, правят същото. Само че при рефор­маторите това без­пар­донно кад­руване е особено драз­нещо, защото именно те ни прог­лушиха ушите с приказ­ките си за “морал, чес­т­ност и себераз­даване в името на европейс­кото бъдеще на Бъл­гария“. Те напоително ни обяс­няваха как са готови да дадат дори и живота си, само и само да бъдел раз­г­раден “Моделът Кой“ и Бъл­гария да станела дър­жава, където законът е над всичко.

Важно е тук да кажем две думи за въп­рос­ния модел. Той, раз­бира се, не е съз­даден през лятото на 2013 г. , както се опит­ваха да ни обяс­нят протес­търите. Този модел, при който без­п­рин­ципно се наз­начават нашите хора на важни позиции, при който професионализът няма никакво значение, а един­с­т­вено значение имат връз­ките и пар­тий­ната вяр­ност, същес­т­вува от началото на 90-те години и без­п­роб­лемно дейс­тва при всички управ­ления. Между другото особено активна в налагането на този модел беше пар­тията на някогаш­ния син Коман­дир и любимец на рес­титут­ките от софийс­кия цен­тър, който по-късно се прек­валифицира в доверено лице на Цветан Василев и скромен завеж­дащ на лаборатория по управ­ление на рис­ковете. Изк­лючително забавно е, когато хора, които бяха в най-близкия му кръг и учас­т­ваха в налагането на въп­рос­ния модел, днес се наричат рефор­матори и ни убеж­дават как денонощно раз­г­раж­дали били модела. Тол­кова често пов­тарят тази очевидна лъжа, че чак започ­наха да вяр­ват в нея.

Вярно, самозаб­лудата е велико нещо. Т.нар. рефор­матори тол­кова често говорят, че са най-важната със­тавка на правител­с­т­вото, без което то не може да същес­т­вува, че наис­тина повяр­ваха в тази нелепица. Наложи се онзи ден Бойко Борисов да ги пос­тави на мяс­тото им, напом­няйки им, че след оттег­лянето на хората на ГЕРБ от протес­тите срещу Орешар­ски, на площада са останали сто души. И протес­търите не случайно му се обидиха. Само с една реп­лика той им отмъкна основ­ния повод за гор­дост — че са свалили омраз­ното правител­с­тво на БСП и ДПС. Раз­бира се, в интерес на историчес­ката истина трябва да кажем, че нито рефор­маторите, нито протес­търите, нито Борисов свалиха въп­рос­ното правител­с­тво. То и досега щеше да си управ­лява, ако от ДПС не бяха решили друго. Така че актив­ните борци срещу Орешар­ски трябва да благодарят един­с­т­вено на дуото Доган-Местан, което реализира тях­ното основно желание.

Да се вър­нем на тол­кова любимата дума реформа. От истерич­ните напъни на рефор­маторите през пос­лед­ните месеци раз­б­рахме, че рефор­мата в съдеб­ната сис­тема означава да бъдат мах­нати една-две женици от шеф­с­ките им позиции, а рефор­мата в служ­бите за сигур­ност се изразяват в отс­т­раняването на един главен сек­ретар на МВР и един шеф на ДАНС. Браво! Ашкол­сун! Сега вече съдеб­ната ни сис­тема удари в земята по прин­цип­ност всички съдебни сис­теми по света, а служ­бите ни за сигур­ност станаха най-професионалните служби по цялото земно кълбо. Очак­вам същия тип “реформи“ да бъдат извър­шени във всички останали сек­тори. Тех­нологията е ясна — махат се хората, определяни като “недос­татъчно наши“ и се слагат други, за които е сигурно, че са “стоп­роцен­тово наши“. Ето това е същината на рефор­мите според бъл­гар­с­ките рефор­матори. И по този показател — уреж­дането на наши хора на всякакви позици — те без съм­нение са най-големите рефор­матори на света.