По настояване на БСП парламентът прие да се актуализира и приведе в действие Националният план за готовност при пандемия от 2006 година. Правителството трябва да изпълни това решение в рамките на месец. „На първо място трябва да определим характеристиката от чисто медицинска гледна точка на тази инфекция. От началото на пандемията са събрани достатъчно много данни и характеристики за тази инфекция“, каза депутатът от левицата проф. Михайлов. По отношение на здравните и ограничителните мерки в условията на епидемията той припомни, че именно благодарение на ПГ на „БСП за България“ са били определени точните параметри на въведеното през март извънредно положение и необходимостта всички мерки, свързани с него, да бъдат гласувани от Народното събрание. „Първо — противоепидемични мерки, включващи граничния контрол, придвижване в рамките на територията на страната и в населените места, определяне на възможности за контакти на обществени места, правила за карантиниране. На второ място – обслужването на пациенти, съмнителни или с доказана COVID-19 инфекция, което да включва участието на цялата болнична мрежа, готовност на инфекциозните отделения в страната, мястото на специализираните болници в решаването на проблема, участието на общопрактикуващите лекари в медицинския триаж, както и на създаване на диагностична мрежа от лаборатории и решаване на проблемите на пациентите с хронични заболявания. На трето място – мерки в защита на медицинския персонал при работа в епидемична обстановка“, очерта депутатът от левицата. Той обърна внимание, че в страната отдавна е създаден план за действие при пандемия – приет от Министерския съвет още през 2006 г. и препотвърден след 10 години. „За съжаление, в самото начало беше създаден Националният оперативен щаб, който буквално изтика пред нацията няколко души, отговорни и ентусиазирани лекари, които обаче бяха принудени да отговарят на въпроси, далеч надхвърлящи техните възможности. Вниманието се насочи върху други личности, но не и върху Министерския съвет, който е отговорен за оперативното управление на страната. Вместо това бяха взимани експресни, половинчати, често противоречащи си и често променяни в рамките на часове решения. Нацията бе заредена от недоверие към такъв вид управленски решения и това е една от основните причини за сериозното напрежение в момента“, коментира Георги Михайлов.